Решение № 146 от 24.07.2020, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Административно дело 414/2019
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 24.07.2020
- В сила
- 18.08.2020
- Състав
- АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 74, ал. 1 · Закон за културното наследство
- чл. 137, ал. 1, т. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 148, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 149, ал. 2, т. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 183 · Закон за устройство на територията
- чл. 183, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 185 · Закон за устройство на територията
- чл. 185, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- § 8, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- § 8, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- § 8, ал. 5 · Закон за устройство на територията
- § 8, ал. 5, изр. 1 · Закон за устройство на територията
Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
24.07.2020
Град
Кърджали
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийски административен
Съд състав
На
25.06.
Година
2020
В публично заседание и следния състав:
Председател
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
Членове
Съдебни заседатели
Секретар
Павлина
Петрова
Прокурор като разгледа докладваното от
Ангел
Момчилов
Адм. дело номер
414 по описа за
2019 година.
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 от ЗУТ.
Производството е образувано по жалба на С.С.А. от ***, действащ чрез пълномощника адв.А.С., против Разрешение за строеж № ***/*** г., издадено от главния архитект на община Момчилград.
Твърди, че оспореното разрешение е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Въвежда доводи, че по силата на Решение № 39/15.04.2016 г. по гр.д. № 325/2015 г. по описа на Районен съд - Момчилград бил собственик на масивен гараж с лятна кухня, със застроена площ от 30 кв.метра, находящ се в ***, построени с отстъпено право на строеж върху държавен УПИ № *, пл.сн. № ***, кв. ** по плана на ***, одобрен на 01.01.1998 г., целият с площ от 540 кв.м.,при граници на УПИ № **: УПИ № *** и УПИ № ***.
Твърди, че вещното право на строеж на поземлен имот № *, пл.сн.
№ **,кв. *** по плана на *** е в идеална съсобственост с М.С.Д., явяваща се собственик на 2/6 идеални части-180 кв.м. и М. Х. А., който притежавал 3/6 идеални части-270 кв.м., като жалбоподателят съответно се явявал собственик на 1/6 идеални части-90 кв.м.
Излага съображения, че не му е искано съгласие и не е съгласен с издаденото в полза на възложителя М.С.Д., ЕГН: **********, Разрешение за строеж № ***/***г., издадено от главния архитект на община Момчилград за строителство на обект:
„Реконструкция на съществуваща жилищна сграда и пристройка на стълбище“ в УПИ № **, пл.сн.№ **, кв. ** по ПУП на ***.
В тази връзка от представената техническа записка към идейния проект и издаденото разрешение за строеж, било видно, че е предвидена реконструкция на двата етажа, като стьлбищната клетка се преустройва в спално помещение и на двата етажа. Обособявала се нова стълбищна клетка с тераса на кота +2,70. Премахвали се вътрешни зидове, частично било предвидено изграждането на стоманобетонна плоча, създавали се нови отвори, а други се зазиждали. Счита, че фактически с обособяването на стълбищна клетка с тераса се отнемала земя, с което се ограничавала и намаляла свободната площ и достъпът до входа на неговите сгради.
На следващо място твърди, че липсвало както неговото съгласие, така и съгласието на съсобственика на вещното право на строеж М. Х. А. и сънаследниците на същия, обективирано с нотариална заверка на подписите им. Липсвало и учредено право на пристрояване в съответната форма от собственика (държавата) на УПИ * с пл.сн.№ **, в кв.
** по ПУП на ***.
Релевира доводи, че освен горното, процесния поземлен имот бил с неуредени регулационни сметки. Регулационни план на *** не бил приложен в 6 месечния срок по § 6, ал. 2 и съгласно § 8, ал. 1 ДР на ЗУТ отчуждителното действие било прекратено. По преписката нямало данни по искане на възложителката да е било образувано някое от производствата, изброени като възможности за подобни имоти в § 8, ал. 2 от ДР на ЗУТ. При това положение разрешаване на строителство по смисъла на § 8, ал. 5, изр. 1 от ДР на ЗУТ се явявало недопустимо, защото нормата на § 8, ал. 5 от ДР на ЗУТ било императивна. При наличието на предпоставките по § 8, ал. 1 от ДР на ЗУТ, главният архитект действал при условията на обвързана компетентност.
Моли съда да постановите решение, с което да отмените като незаконосъобразно Разрешение за строеж № ***/*** г., издадено от главния архитект на община Момчилград за строителство на обект „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда и пристройка на стълбище“ в УПИ № *,пл.сн. №
**, кв. ** по ПУП на ***. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
В съдебно заседание, лично и чрез адв.С. поддържа жалбата си. От пълномощника на жалбоподателя е постъпила писмена защита, в която са изложени аналогични доводите за незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж.
Ответникът по жалбата
– главен архитект на община Момчилград, чрез адм.Д. Х. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че процесното разрешение за строеж е законосъобразно и издадено в съответствие с изискванията на ЗУТ и АПК. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения в подкрепа на доводите си. Сочи, че е налице валидно учредено право на строеж от 12.09.2019 г., вписано с рег. № ***, акт № ***, том *** в с СВ при Районен съд – ***. Счита, че в конкретния случай е неприложима хипотезата на чл. 183 от ЗУТ, тъй като не е налице етажна собственост. Дори и да се приемело противното, то следвало да се има предвид нормата на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която не се искало съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се променя предназначението им и не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли оспорването и му присъди деловодни разноски.
Заинтересованата страна по делото – М.С.Д., не взема становище по жалбата и не въвежда релевантни искания по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С
Решение № 39/15.04.2016 г. по гр.д. № 325/2015 г. по описа на Районен съд – Момчилград/л. 4 – л. 6/ е поставен в дял на М.С.Д. недвижим имот, представляващ западната половина на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 128 кв.м., представляваща обособено самостоятелно жилище със самостоятелен южен вход, на два етажа, ведно с по 1/2 идеална част от общата свързваща вертикална стена, двете реални половини от жилищната сграда и общата покривна конструкция на същата, построена с отстъпено право на строеж върху държавен УПИ № *, пл.сн. № ***, кв. ** по плана на ***, одобрен на 01.01.1998 г., целият с площ от 540 кв.м.,при граници на УПИ *: УПИ *** и УПИ ***. Със същото решение е поставен в дял на С.С.А. недвижим имот, представляващ масивен гараж с лятна кухня, със застроена площ от 30 кв.метра, находящ се в ***, построен с отстъпено право на строеж върху държавен УПИ *, пл.сн.
№ ***, кв. ** по плана на ***, одобрен на 01.01.1998 г., целият с площ от 540 кв.м., при граници на УПИ *: УПИ *** и УПИ ***.
С договор за учредяване право на пристрояване, вписан с рег. № ***, акт № ***, том * в с СВ при Районен съд – ***/л. 29 – л. 30/,
Община Момчилград представлявана от кмета С. Х. Х. е отстъпила възмездно в полза на М.С.Д., право на строеж – пристройка за стълбище към западната половина на съществуваща двуетажна жилищна сграда със застроена площ 1.60 кв.м. и разгърната застроена площ 4.30 кв.м., построена с отстъпено право на строеж в ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-275/03.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК.
С Разрешение за строеж № ***/*** г./л. 7/, издадено от главния архитект на община Момчилград, на М.С.Д.,***, е разрешено да извърши строеж: „Реконструкция на жилищна сграда и пристройка за стълбище“, намиращ се в УПИ *, пл.сн. № ***, кв. ** по ПУП на ***.
Съгласно техническата записка към одобрения инвестиционен проект с възложител М.С.Д., част архитектурна, се предвижда следното: Реконструкция на двата етажа, като стълбищната клетка се преустройва в спално помещение и на двата етажа. Обособена е нова стълбищна клетка с тераса на кота + 2,70. Премахват се вътрешни зидове, частично е предвидена стоманобетонова плоча, правят се нови отвори, а на други места се зазиждат. Предвиден е нов зид на частта от сградата, която се преустройва. Изцяло се запазва съществуващия дървен покрив, без да се засягат общите части и се проектира продължаване на западния скат с нов покрив, съобразен с пристройката-стълбище.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ/жалбата е постъпила на 15.10.2019 г., а разрешението за строеж е съобщено на пълномощника на жалбоподателя на 01.10.2019 г., видно от известия за доставяне – л. 8 от делото/, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
С.С.А. се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ предвид обстоятелството, че се легитимира като собственик на построените в поземления имот масивен гараж с лятна кухня, със застроена площ от 30 кв.метра, находящ се в ***, построен с отстъпено право на строеж върху държавен УПИ *, пл.сн. №
***, кв. ** по плана на ***, одобрен на 01.01.1998 г., целият с площ от 540 кв.м., което право на собственост е придобил по силата на съдебна делба, извършена с Решение № 39/15.04.2016 г. по гр.д. № 325/2015 г. по описа на Районен съд – Момчилград, влязло в сила на 04.05.2016 г. Предвид това жалбоподателят се явява носител на активната процесуална легитимация да оспорва издаденото Разрешение за строеж № ***/*** г./л. 7/, издадено от главния архитект на община Момчилград, на М.С.Д.,***, с което й е разрешено да извърши строеж: „Реконструкция на жилищна сграда и пристройка за стълбище“, намиращ се в УПИ *, пл.сн. №
***, кв. ** по ПУП на ***.
Съгласно разпоредбата на чл.
Разпечатката съдържа 60 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9bab1597-755d-4479-acf6-6f49bb877067