Решение № 2318 от 26.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16596/2024
- Вид
- Решение № 2318
- Подписан
- 26.06.2025
- В сила
- 28.11.2025
- Състав
- ГЮЛЯЙ ШЕМСИДИНОВА КОКОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2318 гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20241110216596 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Ц. С., подадена чрез адв. Д. Я. от САК против издадено срещу жалбоподателя наказателно постановление №24-4332023441/07.10.2024 г. от Г В Б, на длъжност Началник Група към СДВР - ОПП, с което са му наложени административни наказания, както следва:
- за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено адм. наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и
- за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено адм. наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, поради това, че в АУАН е извършена поправка на посочения номер на талона за медицинско изследване, както и в самия талон, съдържащ предписание за даване на проби от кръв и урина за медицинско изследване, като се сочи, че не е ясно от кого са извършени и какви са причините за това. На следващо място се сочи, че АНО 1 е приел, че с еднократният отказ от изпробване с технически средства и даване на биологични проби от кръв и урина жалбоподателят е извършил две нарушения, съответно по предложение 1 и предложение 2 на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Считайки, че отказът е еднократно проявление на волята на дееца се претендира, че за него е следвало да се определи едно наказание, а не две, както е процедирал наказващият орган. С оглед на това и при условията на алтернативност се моли за изменение на обжалваното НП и за определяне на едно наказание от две години лишаване от правоуправление и две хиляди лева глоба.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Я., който поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на обжалваното НП по съображенията, изложени в нея. Счита, че АУАН и НП са съставени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в извършвани поправки в АУАН. Отделно от това посочва, че от събраните доказателства в хода на съдебното следствие е установено, че доверителят му след първоначалния отказ е поискал да даде проба за алкохол, което му било отказано. Поддържа се и алтернативно направеното искане за изменение на обжалваното НП, като по съображенията, изложени в жалбата се моли да бъде определено едно общо лишаване от правоуправление и глоба.
Въззиваемата страна се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и целяща само и единствено отпадане на законосъобразно наложената административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за отказ от полева проба за употреба на алкохол и наркотици и недаване на кръвна проба за анализ в специализирано медицинско заведение.
Счита се, че по този начин се нарушават и двете предложения, предвидени в разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП и за този начин на приложение на закона е налице тълкувателна практика, с оглед на което и съдебната практика е константна. Излагат се подробни съображения в представени по делото писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в зависимост от изхода на делото.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи в жалбата, приема за установено следното:
2
От фактическа страна:
На 17.09.2024 г., около 21.55 часа, в гр. София, по бул.“България“ с посока на движение от бул. „Гоце Делчев“ към бул. „Тодор Каблешков“, жалбоподателят Д. Ц. С. управлявал мотоциклет над 125 куб. см. - Ямаха Х6 с рег. №, като бил забелязан от полицейски патрул на Отдел „Специализирани полицейски сили“ към СДВР, в състава на който били включени св. Ц. И. и св.
Л. Л.. Двамата решили да спрат за проверка управлявания от жалб. С. мотоциклет, след което установили неговата самоличност, както и самоличността на пътника, който возел, а именно св. С С, по представени от двамата лични карти. Полицейските служители се усъмнили, че водачът на мотоциклета е под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества, поради което поискали чрез ОДЧ съдействие от екип на ОПП-СДВР за изпробване на същия за употреба на алкохол и наркотични вещества. На място пристигнал екип на ОПП-СДВР, в състава на който били св. С. К. и св. Л. Й.. Обяснили на жалб. С., че първо ще му се направи проба с Алкотест дрегер за установяване употреба на алкохол, а след това - тест за установяване употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят в 22:45 часа категорично отказал да се подложи и на двата теста, поради което му бил съставен АУАН за извършване на две нарушения, а именно за нарушаване на разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на двама свидетелиочевидци, вписани в него, както и на нарушителя, на който е бил предявен и подписан от него без възражения. Такива са били подадени в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
На жалб. С бил издаден и талон за изследване с №264861/17.09.2024 г., в който е посочено, че лицето отказало проби с технически средства, както за наркотични вещества, така и за алкохол. Освен това му е указано да се яви във ВМА до 45 минути от връчване на талона, за да даде биологичен материал за изследване с цел установяване употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Талонът бил връчен на С. в 23:25 часа на 17.09.2024 г. С. не се е явил във ВМА за да даде биологичен материал за изследване.
Въз основа на съставения на жалб. С. АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка, след като подаденото срещу АУАН възражение е прието за неоснователно, е издадено обжалваното НП, в което нарушенията са квалифицирани по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
3
Същото е връчено на жалб. С. на 15.10.2024 г., чрез Системата за сигурно електронно връчване, а жалбата против него е подадена чрез ОПП-СДВР по пощата с дата на пощенското клеймо – 29.10.2024 г.
По доказателствата:
Настоящият съдебен състав прие за установена горепосочената фактическа обстановка въз основа на събраните гласни доказателствени средства, чрез показанията на разпитаните свидетелите – С. К., Ц. И., Л. Л., Л.
Й. и С С и писмените доказателства и док. средства, приобщени по реда на чл.
283 НПК.
По отношение на факта дали на мястото и по времето, посочени в АУАН и НП, жалб. С. е управлявал МПС и е действал в качеството на водач на МПС – мотоциклет над 125 куб. см. - Ямаха Х6 с рег. №Х, не са налице никакви противоречия. Този факт се установява без каквито и да е противоречия от показанията на всички разпитани свидетели, които лично и непосредствено възприели този факт и го възпроизвеждат в показанията си. Този факт не се оспорва и от жалбоподателя, в депозираната от него жалба.
Разпитан по делото, св. К. /актосъставителят/ доста добре си спомня за конкретния случай и категорично възпроизвежда в показанията си фактите и обстоятелства, описани в обстоятелствената част на АУАН. Същият категорично потвърждава съставомерния факт, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и че отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества. Тези негови показания се потвърждават от всички останали свидетели, включително и от св. Стойчев, който бил пътник в управлявания от жалбоподателя мотоциклет и е допуснат по негово искане.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото: АУАН – относно време и място на извършената проверка и потвърдените от свидетелите факти, описани в него, 2 бр. докладни записки; талон за медицинско изследване №264861; справка картон на водача – жалб. С.; заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. и Заповеди за заеманата длъжност от Г В Б и С. Т. К.. Съдът кредитира като писмено доказателство АУАН за датата и мястото, на които служителите на О“СПС“-СДВР са спрели за проверка мотоциклета, управляван от жалбоподателя, а служителите на ОПП-СДВР са му извършили проверка, както и за останалите факти, изложени в него, на осн. чл.189, ал.2 от 4
ЗДвП, потвърдени от показанията на разпитаните свидетели.
Съдът взе предвид и представените по делото заповеди, наред с показанията на актосъставителя, като доказателство за компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган.
От показанията на актосъставителя се установи, че именно той е извършил поправката в номера на талона за медицинско изследване, вписан в АУАН от 264860 на 264861, поради това, че в АУАН е била допусната техническа грешка, като в съставена от него докладна записка /л.11 от делото/ е посочил, че допуснатата в АУАН грешка е забелязана и коригирана от него с химикал преди предявяване на АУАН, т.е. фигурира във всичките три екземпляра. Това се потвърждава и от показанията на св. С и от изложеното в жалбата, като от писмените доказателства по делото се установява, че между номера на талона за мед. изследване връчен на жалб. С. /с №264861/ и номера на талона, вписан в АУАН - №264861 /след направената корекция от актосъставителя/ няма разминаване. Така съставеният АУАН е бил предявен на жалб. С. /с направената корекция с химикал на номера на талона за изследване/, който го получил, без да изложи възражения относно направената корекция. Такива действително са изложени в постъпилото писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, основателността на които ще бъде обсъдена в правните изводи на съда.
От правна страна:
Жалбата е подадена срещу акт от категорията на обжалваемите.
Депозирана е в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, вр. със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, в законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. При издаването на АУАН и НП, в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Ясно и по разбираем начин, в съответствие с чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, са описани 5 нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които същите са извършени и установени и са посочени нарушените правни норми.
Ясно е посочено, както в АУАН, така и в НП, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, както и с тест за употреба на наркотични вещества, с което е нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. АУАН е предявен и връчен на нарушителя, като в него е посочено, че нарушителят няма възражения. Такива са подадени в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН и след като са били оценени от наказващия орган за неоснователни е издадено обжалваното НП.
Съдът също намира за неоснователни възраженията срещу акта, доколкото поправката в АУАН е била направена от актосъставителя преди предявяването му на нарушителя и след направената корекция в номера на талона за медицинско изследване, вписан в АУАН е било налице пълно съответствие между така посочения номер на талон и номера на този, който му бил връчен заедно с АУАН и по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на жалбоподателя.
Правилно и в двата процесуални документа е посочено, че на лицето е издаден талон за медицинско изследване, тъй като това е задължение на контролните органи, предвидено в чл.6, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /ДВ бр. 61 от 28.07.2018 г., в сила от 29.09.2017 г./, което те са длъжни да изпълнят при съставяне на АУАН, за да са спазени изискванията на посочената Наредба, действаща към момента на деянието.
Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9baa886a-9cd4-4a59-8195-539afbc6cf92