Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1155 от 14.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2390/2023
Вид
Решение № 1155
Подписан
14.09.2023
В сила
14.09.2023
Състав
Анна Иванова Иванова, Цвета Боянова Борисова, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1155 гр. Пловдив, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300502390 по описа за 2023 година

Производство по чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх. №26869/04.09.2023 г. на ПОС , от длъжника Н. И. С. с ЕГН ********** чрез адв.М. Ч. против Разпореждане от 07.08.2023 г. по ИД № 702/2019 г. на ЧСИ Людмила Мурджанова с рег. № 819 по РКЧСИ, с район на действие - ОС - Пловдив, с което от ЧСИ е оставено без уважение искането по молба с вх.№16401/07.08.2023г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

Жалбоподателят поддържа, че по делото не са били извършвани изпълнителни действия повече от две години, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК същото е прекратено по силата на закона. Иска се да се отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ и да бъде прогласено настъпилото прекратяване на ИД. Направено е и искане за спиране на изпълнителното производство - насрочения за 20.09.2023 г. опис на движими вещи.Претендира за разноски.

Взискателят РС-Пловдив – не взема становище.

Постъпили са писмени мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от ЧСИ Мурджанова, който счита жалбата за допустима, но неоснователна. Излага доводи, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК,независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали изпълнителните действия са довели до удоволетворяване на взискателя;счита, че по ИД са извършвани регулярни изп.действия, които са прекъсвали 2год.перемпционен срок -в т.см. са и разясненията в т.11 от ТР от 26.6.2015 г. по т.д.№2/2013 1 г. на ОСГТК на ВКС, както и че самото поискване от взискателя да се извършат изпълнителни действия от ЧСИ е достатачно да прекъсне срока на перемпцията.

Съдът намира, че разпореждането на ЧСИ е получено на 14.08.2023 г., а жалбата е подадена на 17.08.2023 г. в двуседмичния срок по чл.436/1/ ГПК, а по същество е основателна, поради следното:

Съобразно разясненията, дадени в ТР 2/2013, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ.

С молба жалбоподателят е поискал ЧСИ да прекрати ИД поради перемпция – на осн.чл.433, ал.1,т.8 ГПК – поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години.

От приложено копие на изпълнително дело № 702/2019 на ЧСИ Мурджанова, се установява следното:

Изпълнителното производство е образувано на 27.09.2019 г. срещу длъжника Н. И. С. въз основа на изп. лист, издаден в полза на Районен съд-Пловдив.

По ИД са извършени следните изпълнителни действия:

На 03.10.2019 г. в ПДИ е насрочен опис на дв.вещи в дома на длъжника за 18.12.2019 г. и запор на банковата му сметка /л.17, 18 от ИД/. ПДИ е невръчена на длъжника.

На 22.10.2019 г. е възбранен недвижим имот на длъжника в с.Г***/л.2 от и.д./ На 03.12.2019 с разпореждане на ЧСИ е насрочен опис на дв.вещи в дома на длъжника за 19.02.2020 г., неполучен от дължника и отменен;

2

На 19.02.2020 г. – /л.43 от ИД/ с разпореждане ЧСИ насрочва опис на дв.вещи в дома на дължника за 03.06.2020 г.

Н а 07.08.2023 г. /л.54 от д./ с разпореждане ЧСИ насрочва опис на дв.в. в дома на длъжника на 20.09.2023 г.

На 07.08.2023 г. от длъжника е постъпила молба за прекратяване наделото на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. С разпореждане от същата дата ЧСИ е постановил отказ, който е предмет на настоящата ЧЖ.

При така установеното от фактическа страна, ПОС намира, че възражението на длъжника за настъпила перемпция по чл.433,ал.1,8 ГПК за прекратяване на ИД е основателно тъй като е налице 2-годишно бездействие на взискателя в периода 19-02.202007.08.2023 г. С оглед на разяснения тя в ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят е не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години; проявил е процесуална пасивност, не е поддържал е висящността на изпълнителния процес с искането си за прилагане на изпълнителни способи, поради което производството по ИД следва да се прекрати.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира за основателна жалбата срещу действия на ЧСИ на заявеното основание, поради което обжалваното разпореждане на ЧСИ следва да бъде отменено и делото следва да се върне на ЧСИ за издаване на постановление за прекратяване на ИД. С оглед на гореизложеното основателно се явява и искането за спиране на извпълнителното действие -насрочения за 20.09.2023 г. опис на движими вещи до постановяване акта на ЧСИ за прекратяване на ИД.

Решението на окръжения съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.

437 ал. 4 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 07.08.2023 г. по ИД №702/2019 г. на ЧСИ Людмила Мурджанова с рег. № 819 по РКЧСИ, с район на действие - ОС - Пловдив, с което от ЧСИ е оставено без уважение искането по молба с вх.№16401/07.08.2023г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

Спира ИД №702/2019 г. насрочения за 20.09.2023 г. опис на движими вещи до постановяване акта на ЧСИ за прекратяване на ИД.

Връща делото на ЧСИ за издаване на постановление за прекратяване на ИД №702/2019 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3