Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 392 от 20.07.2022, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 235/2022
Вид
Определение № 392
Подписан
20.07.2022
В сила
20.07.2022
Състав
Аделина Троева, Аделина Тушева, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. Монтана, 20.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20221600500235 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 129, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на Н Кр. Н.а, Иван Я. К., А К. Н., Я Ив. Я., Г Ив. Я., Т Кр.

О., Калина Н. Х., Ц Н. П., В Н. Г., С Н. Г., Т Б. Ц., Цветан Б. Ц. и „ххххх“ ЕООД, всички представлявани от адв. Др. Ц., против определение № 654/30.05.2022 г. по гр. д.

№ 803/2022 г. на Ломския районен съд, с което производството по делото е прекратено.

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно и молят да бъде отменено, а делото върнато на ЛРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Посочват, че дадените от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба са били изпълнени, въпреки това съдът е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК.

Въззивната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от ищците по делото, поради което е процесуално допустима.

МОС обсъди доводите на жалбоподателите във връзка с доказателствата по делото и приема за установено следното:

На 29 април 2022 г. жалбоподателите в това производство са подали до Ломския районен съд искова молба, в която са посочили, че са съсобственици на земеделски земи. Ответникът А П. Д е сключил договори за наем на съсобствените имоти с ответника И К. Д . Последният е придобил в деня на сключване на договора за наем правата на А Д върху съсобствените имоти. Договори за наем са били сключени и от И К. Д , Д Р. Д и Е К. Ц с ответницата Д Т. И и с ответницата Й М. Ил . В същото време ищците са сключили договори за аренда с ххх ЕООД по отношение същите имоти. Като твърдят, че договорите за наем са сключени от лица, които притежават по1 малко от 50% от дяловете в съсобствеността, заявават, че тези договори са нищожни поради противоречие със закона. Изтъкват, че е налице конкуренция по отношение ползването на имотите, която молят да се разреши със сила на пресъдено нещо като се признае за установено, че договорите за наем са им непротивопоставими.

С разпореждане от 16 май 2022 г. съдът е дал указания на ищците да отстранят нередовности по исковата молба: да внесат държавна такса, да представят пълномощно на адв. Д.Ц. да представлява ищеца „хххх“ ЕООД, както и да посочат каква защита на спорното материално право търсят: нищожност, унищожаемост или разваляне на договор.

В указания срок е внесена определената от ЛРС държавна такса и на 26 май 2022 г. е подадена молба, с която ищците са повторили изложените в исковата молба факти и са уточнили, че претендират прогласяване нищожност на договорите за наем, сключени от съсобственици с дял, по-малък от 50%, поради противоречие със закона, както и да се признае за установено, че право да се ползват съсобствените земеделски земи има „ххххЕООД по силата на вписани арендни договори.

Ломският районен съд е приел, че нередовностите не са отстранени и с обжалваното определение е прекратил производството и е постановил връщане на исковата молба на ищците. Посочил е, че от депозираната искова молба не може да се разбере каква защита се търси, тъй като искането е формулирано абстрактно. От обстоятелствата, изложени от ищците, и от формулирания петитум не може да се индивидуализра спорното право и да се очертаят рамките на търсената защита, което от своя страна би затруднило и ответниците в организиране на тяхната защита.

Въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно, затова го отменя и връща делото на ЛРС за разглеждане на предявените искове.

Исковата молба действително е формулирана непрецизно, но от текста й, допълнен с изложението в молбата от 26 май 2022 г., може да се изведе каква защита търсят ищците.

Посочено е, че описаните в исковата молба седем земеделски имота са съсобствени, че за тях някои от съсобствениците са сключили договори за наем, а е налице и договор за аренда по отношение същите имоти. Ищците изтъкват, че договорите за наем са сключени от лица, които притежават дял в съсобствеността, помалък от 50%. Това е основанието им да искат прогласяване на договорите за нищожни и релевират като правно основание противоречие със закона. Това е достатъчно, за да се очертае вида на търсената защита: нищожност на договорите за наем поради противоречие със закона. Като фактическо основание за тази нищожност е въведено сключването на договорите от лице, което не притежава повече от 50% от съсобствеността. Изложеното в исковата молба сочи на иск по чл. 26 от ЗЗД.

В исковата молба е наведено и още едно основание за нищожност: сливане на 2 собственик и наемател в едно и също лице поради придобиване правото на собственост от наемателя. Това основание следва да бъде обсъдено по същество, доколкото съдът дължи произнасяне по всички наведени от страните доводи.

Ищците са изтъкнали и наличието на конкуренция между наемателите и арендатора по отношение ползването на едни и същи имоти по силата на различни договори, вписани в СВ. Целта им е разрешаване на тази конкуренция. По отношение тези искове исковата молба също съдържа достатъчно факти и конкретно искане, за да може съдът да определи вида на търсената защита и да даде правна квалификация на исковете. Касае се до установителни искове по чл. 124 от ГПК за установяване кое е лицето, притежаващо правото на ползване на процесните земи, като се проследи поредността на вписванията и се реши въпросът за противопоставимостта на вписани договори.

ЛРС правилно е отбелязал, че не е било изпълнено указанието за представяне на пълномощно на адв. Ц. да представлява „ххххЕООД. Такова обаче е приложено към въззивната частна жалба, поради което МОС приема, че следва да се счита отстранена и тази нередовност.

Въззивният съд намира частната жалба за основателна, затова отменя определението за прекратяване на производството и връща делото на Ломския районен съд за разглеждане на исковете по същество.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 654/30.05.2022 г. по гр. д. № 803/2022 г. на Ломския районен съд и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав на съда.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3