Решение № 151 от 17.08.2023, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Севлиево, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивелина Ат. Ц. като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20224230101344 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по субективно пасивно съединени искове предявени от С. К. И. срещу Б. М. М., Р. Х. М. и Х. Р. М. с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.537 ал.2 ГПК за установяване на правото на ищцата на собственост по отношение на ответниците на 1/2 идеална част от Самостоятелен обект в сграда Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сгради или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво. с кадастрален идентификатор *** по кадастралните карта и регистри па гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД - 18 — 77/ 16.07.2008 год. на Изпълнителен директор па АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект с от 06.06.2022 год. с адрес на имота: гр. Севлиево, ЖК „ ***", блок 9, вх. „А" , етаж 5, апартамент № 19, със застроена площ от 62, 00 кв.м., състоящ се от: спалня, дневна, кухня, сервизно помещение /баня - тоалетна/, две антрета и една тераса, стар идентификатор: няма, при граници /съседни самостоятелни обекти в сградата/: на същия стаж - обект с кадастрален идентификатор *** и обект с кадастрален идентификатор ***, под обекта - обект с кадастрален идентификатор ***,1.15 и пад обекта - обект с кадастрален идентификатор ***, и при граници, съгласно документ за Собственост: изток - дворно МЯСТО, запад - ап. Г. Х., север - ап.П. и Е.И., юг - ап. Г.

Х., отгоре - ап.Н.Н., отдолу - ап. Р.Ц., заедно с прилежащите: Таванско помещение № 18, със застроена площ от 20 кв.м., при граници, съгласно документ за собственост: запад - коридор, изток - дворно място, север - таванско помещение на М. и Я.П., юг таванско помещение на Н.Н., отдолу апартаменти, както и 1, 486 % идеални части от 1 общите Части на сградата, представляваща Жилищна сграда - многофамилна е кадастрален идентификатор *** и 0, 262 % идеални части от правото на строеж върху терена /земята/ върху, който е построена и разположена таза сграда, съставляват Поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, съгласно документ за собственост, представляващ държавна земя - УПИ 11 в кв. 8 по плана на гр. Севлиево. На основание чл. 537. ал.2 от ГПК моли да бъде отменен до размер па 1/2 идеална част от процесния недвижим имот нот. акт № 8, том пети . pег .№11 953, дело № 646/ 28.06.2022 год. на нот. П. Д., с peг. № *** на Нот. камара, с район на действие PC Севлиево.

Предявени са и субективно пасивно съединени искове от ищцата срещу ответниците, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесния недвижим имот в размер на 150 лв. месечно, считано от месец април 2022 г. до предявяване на исковата молба – 19.12.2022 г. и от датата на подаване на исковата молба до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд /съобразно направеното уточнение в проведеното на 15.05.2023 г. о.с.з/.

Ищцата твърди, че е собственик на процесния недвижим имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и срещу задължение за гледане и издръжка № 42, том първи, дело №115/28.01.1997 г. на Нотариус при РС Севлиево.

Излага съображения, че с другия съсобственик тогава К. Х. М. живели на съпружески начала. През 2008 год., поради обтегнати взаимоотношения към този момент К. завел срещу нея гражд. дело, образувано под 334/ 2008 год., по описа на РС Севлиево с правна квалификация по чл. 26, ал.2, пр. 4 от ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл.

108 ЗЗД, с предмет на делото: процесния недвижим имот. Поддържа се, че с решение № 33/ 18.02.2009 год. постановено по възз. гражд. дело № 2/ 2009 год. на ОС Габрово, влязло в законна сила па 06.04.2009 год. ищцовата претенция на К. М. била изцяло отхвърлена.

В исковата молба се твърди, че впоследствие, след като се сдобрили с К. отново се събрахме да живеят заедно в апартамента. На 25 юли 2018 год., К.. провокиран от брат си Р., след скандал я изгонил от жилището, ищцата се изнесла и отново заживяла по квартири. През лятото на 2019 год. К. починал. Брат му Р. М., вторият ответник бил единственият му наследник. Ищцата му изпратила покана за заплащане на ежемесечно обезщетение за ползването на собствените й идеални части от имота в размер на 150 лв. месечно, на която той не реагирал. Ищцата поддържа, че в края на 2019 год. подала жалба в РУ — гр. Севлиево срещу втория ответник, предвид непрекъснатите му заплахи срещу нея. Като и било отговорено от РУ - Севлиево, че му бил съставен предупредителен протокол да не й налага физически и психически тормоз, както не я притеснява по никакъв начин, да не отправя заплахи за физическа саморазправа, както 2 и да й осигури достъп до процесния имот.

В исковата молба се излагат съображения, че от съседи в процесния недвижим имот ищцата разбрала, че същият бил продаден. След извършена справка в АВ при PC Севлиево установила, че първите двама ответници съпрузи на 28.06.2022 год. са се снабдили с констативен нот. акт за собственост на целия недвижим имот на основание писмени доказателства, наследство и давностно владение по чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, непосредствено след което чрез покупко-продажба са го прехвърлили на сина си, третият ответник. Двете поредни сделки, извършени в един и същ ден, били обективирани съответно в нот. дела с № 646 и № 647 от 28.06.2022 год. на пот. П. Д. с peг. № *** на Нот. камара, с район на действие - PC Севлиево.

Ищцата излага доводи, че през всичките тези години от 1997 год. тя е плащала данъците на нейната 1/ 2 идеална част от имота, включително и за тази календарна година. Упражнявала правото си на собственост, владение и ползване върху имота.

Твърди, че през кратките периоди, в които не е живяла там, е била принудена насилствено, чрез тормоза, упражняван върху нея, първоначално от К., а впоследствие и от брат му. За това време не била получавала нито от единия, нито от другия обезщетение за лишаване от ползването на собствената й 1/2 идеална част от имота, въпреки отправената писмена покана.

Излагат се съображения, че сделката с която първите двама ответници са прехвърлили на третия ответник процесния недвижим имот не е породила вещно правно действие, тъй като първите не са били собственици на имота.

Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Ответниците в законоустановения срок са депозирали отговор, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Не оспорват обстоятелството, че ответникът Р. Х. М. е единствен наследник на своя брат К. Х. М. бивш жител на град Севлиево, починал на 08.07.2019 год. Не оспорват, че по силата на влязло в законна сила на 09.04.2009 год. съдебно Решение № 111/17.11.2008 год., постановено по гр. дело № 334/2008 год. на Районен съд гр. Габрово, наследодателят на първите двама ответници К. Х. М. възстановява правото си на собственост върху 1/2 идеални части от процесния имот.

В отговора на исковата молба не се оспорва обстоятелството, че на 28.06.2022 год. Р. Х. М. и Б. М. М. като съпрузи се позовават пред нотариус П. Д. е peг. № *** на Нотариалната камара, с район на действие съдебният район на PC - гр. Севлиево, на изтекла в полза на наследодателя К. М. и в тяхна полза придобивка давност на основание чл.79, ал. 1 от Закона за собствеността, като към осъщественото от наследодателя им владение върху недвижимия имот в периода 06.04.2009 год. до смъртта му -08.07.2019 год. прибавят и собственото си владение върху имота. В 3 резултат, след проведено нотариално производство съгласно чл. 587 ГПК. завършило с постановление за възлагане на нотариуса, първите двама ответници били признати за собственици на процесния апартамент съгласно Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание писмени доказателства, наследство и давностно владение.

Не се оспорва и обстоятелството, че първите двама ответници са прехвърлили на третия ответник целия гореописан недвижим имот.

В отговора на исковата молба се излагат подробни съображения, че към датата на депозиране на исковата претенция, претендираните от ищцата идеални части от правото на собственост на процесния недвижим имот са придобити чрез давностно владение на основание чл. 79, ад. 1 от Закона за собствеността от ответниците Р. Х. М. и съпругата му Б. М. М., които по съответния законов ред са се позовали на изтеклата в тяхна полза и в полза на техния наследодател придобивна давност.

Ответниците поддържат, че процесният недвижим имот — предмет па спорното право, е собственост па К. Х. М. от 1976 год., като от този момент до смъртта му апартаментът е негово единствено жилище. Наследодателят на втория ответник през периода 1995 год. - 1998 год. живеел на семейни начала с ищцата С. И. в този апартамент. Повлиян от близките им и емоционални взаимоотношения, на 28.01.1997 год. К. М. прехвърлил на С. И. собственото си право на собственост върху недвижимия имот при следните условия: 1/2 идеални части чрез договор за покупко-продажба за сумата от 202820,00 лева (неденоминирани), а другите идеални части от апартаментасрещу задължение за издръжка и гледане. През 2000 год. близките отношенията между двамата се прекратили като ищцата напуснала жилището. Раздялата и влошените отношения между двамата станали причина за съдебно производство през 2008-2009 год., с предмет: процесното жилище. Видно от приложените към исковата молба съдебни решения, по безспорен начин се установявало, че ищцата не е заплатила през 1997 год. продажбената цена за 1/2 идеални части от правото на собственост от процесния апартамент и не е изпълнила задължението си за осигуряване на издръжка и гледане на К. М.. В резултат, на което, алеаторният договор за издръжка и гледане бил съдебно развален, в следствие на което наследодателят на втория ответник си възстановил правото на собственост върху 1/2 идеални части от апартамента.

В отговора на исковата молба се сочи, че след приключване на съдебните производства взаимоотношенията между К. М. и С. И. окончателно били прекратени, като между тях не се запазили дори нормални приятелски такива. Сочи се, че след напускането на недвижимия имот от страна на ищцата през 2001 год., когато се разделила с К. Х. М., местонахождението и местоживеенето й останало напълно неизвестно.

В отговора на исковата молба се излагат подробни съображения, че след 4 постановяване на крайния съдебен акт на Окръжен съд - гр. Габрово и с оглед прекъсване на емоционалните си взаимоотношения с ищцата, достигащи го степен липса на всякаква комуникация между тях, мотивиран от желанието си да възстанови изцяло пълноправната си власт върху единственото си жилище, К. М. еднолично сменил бравата и заключващия механизъм на входната врата на процесния апартамент.

По този начин преустановил трайно достъпа на С. И. до жилището. Това фактическо положение било запазено и към датата на предявяване на иска. Смяната на ключа на апартамента представлявала действие, с което наследодателя на ответника Р. М. отблъснал владението на ищцата, демонстрирайки, че от този момент той владее целия недвижим имот единствено и само за себе си. Поддържа се, че промяната на намерението си и завладяването на чуждите идеални части от жилището К. М. манифестирал през годините пред ищцата при нейните неколкократни опити за постигане на сдобряване с него. При всяко спорадично посещение на адреса на имот, предприемано в изпълнение на лично нейно решение, ищцата не била допускана в жилището. Сочи се, че намерението за своене на К. М. на съответната част от апартамента било възприемана от останалите собственици на обекти в етажната собственост. Излагат се доводи, че в резултат, в период oт повече от 10 (десет) години, обхващаш времето от влизане в законна сила на решението на Окръжен съд гр.

Габрово - 06.04.2009 год. до датата на смъртта му - 08.07.2019 год., К. Х. М. еднолично установил владение върху собствените на ищцата идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент, упражнявайки фактическа власт върху целия апартамент, със знанието, че го владее единствено и само за себе си, като еднолично е заплащал дължимия към Община Севлиево данък за имота и бил единствен титуляр на партидите за вода и електроенергия. В отговора се поддържа, че след смъртта на К. М., упражненото от него владение преминало към единствения му наследник – неговия брат Р. М..