Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 606 от 09.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2567/2022
Вид
Решение № 606
Подписан
09.05.2023
В сила
24.06.2023
Състав
Надежда Лукова Махмудиева, Камелия Първанова, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

  • чл.116, б."в" · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 508 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.84, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.171, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.191, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.266 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.74 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Камелия Първанова

Снежана Бакалова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000502567 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№4586/04.07.2022 г., подадена от К. Г. Т., чрез адв. Х. Н., срещу Решение №215/11.06.2022 г. по гр.д.№760/2021 г. на СОС – ТО, 3. Състав, с което са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателката обективно съединени искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, срещу ответниците „Макроадванс“АД и НАП, за установяване на несъществуването на вземанията по изп.д.№20108640400176 по описа на ЧСИ В. Н., с рег.№ *** на КЧСИ, на първоначалния взискател „Макроадванс“АД – в размер на сумата от 33 349,08 лева, и на служебно присъединения взискател Национална агенция по приходите в размер на сумата от 26 288,79 лв., като е осъдена жалбоподателката да заплати на всеки от ответниците разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, и постановяването му при допуснати нарушения на процесуалните правила – ищцата е оспорила автентичността на подписите, поставени от нейно име преди уведомлението от 2019 г., както и този, положен върху уведомлението за настъпила цесия от 2019 г., като съдът е отказал да допусне откриване на производство по оспорването им по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, с което ищцата е била лишена от възможността да установи твърдените от нея обстоятелства, че е надлежно уведомена за провежданото срещу нея изпълнително производство едва през 2019 г. Настоява за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на ново по същество, с което да бъдат уважени исковите претенции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално 1 легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, въззивницата е освободена от задължението за внасяне на държавни такси в производството на осн. чл.83, ал.2 от ГПК. Въззивната жалба е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

С Отговор на въззивната жалба вх.№5372/03.08.2022 г., подаден от „Макроадванс“АД, чрез юрк. Л. И., се поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба – неоснователни са оплакванията, че ищцата не е получавала никакви книжа във връзка с воденото срещу нея изпълнително дело №176/2010 г. на ЧСИ В. Н.. На същата лично е връчена ПДИ на 25.07.2011 г., а впоследствие е получила и съобщения за предприетите срещу нея изпълнителни действия – на 12.05.2018 г. е получила лично съобщение №2533/10.05.2018 г. за наложен запор върху трудовото й възнаграждение в ЕТ“А. Й. – П. л.“; на 30.05.2019 г. е получила лично съобщението за наложен запор върху трудовото й възнаграждение в „АрболЕМ“ЕООД, на 11.06.2019 г. е получила лично съобщението за наложена възбрана върху собствения й недвижим имот, на 29.10.2020 г. е получила съобщение за наложен запор върху банковата й сметка в „Уникредит Балбанк“АД, като всички тези съобщения са били адресирани до посочения в исковата молба постоянен адрес на длъжника. Невярно е твърдението за липса на уведомление за извършената цесия на вземането на „Алфа Банк“АД на цесионера „Макроадванс“АД. Цесионера „Макроадванс“АД е бил надлежно упълномощен от цедента „Алфа Банк“АД да уведоми длъжника за цесията. В случай, че се приеме, че длъжницата не е била надлежно уведомена за цесията чрез уведомително писмо №ус100359, то същата е уведомена с получаването на отговора на исковата молба и приложените към него доказателства, между които е и Уведомително писмо, адресирано до длъжника. Като потвърждение за надлежното уведомяване на длъжницата за настъпилата цесия на вземането, е извършената от нея вноска в размер на 150 лв. по сметка на „Макроадванс“АД на 03.10.2011 г. Неоснователни са твърденията за настъпила перемпция, погасителна или абсолютна давност, тъй като по изпълнителното дело взискателят не е бездействал, а е извършвал многократно валидни действия за принудително събиране на вземането, прекъсващи давността и процесуалните срокове за перемиране на делото. Сочи се, че действителния размер на вземането на „Макроадванс“АД към К. Г. Т., за което е образувано изпълнителното дело, към 05.1.2022 г. е в размер на 17 513,40 лв., а не в посочения в исковата молба размер от 33 349,08 лв., за което в отговора на исковата молба е представена счетоводна справка.

Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски за въззивното производство. Прави се искане да бъде задължена жалбоподателката да посочи банкова сметка, по която да й бъдат приведени присъдените суми за разноски, в случай че съдът й присъди такива. Заявява се евентуално искане за извършване на прихващане на насрещни вземания за разноски, в случай че съдът присъди разноски в полза и на двете страни.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният 2 съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден.

По допустимостта на производството по предявеният иск срещу ответника Национална агенция за приходите, съдът намира следното:

Ответникът НАП е релевирал възражение за недопустимост на производството срещу него по общия ред на ГПК, поради неподсъдност на делото на гражданските съдилища.

Поддържа, че вземанията – предмет на иска срещу него, са с характер на публични държавни вземания, поради което оспорването им подлежи на разглеждане по друг процесуален ред, а именно – по реда на чл.266 и сл. от ДОПК, като компетентен да се произнесе по възражението за погасяване на вземанията по давност е първоначално публичният изпълнител, а евентуалният му отказ подлежи на обжалване първоначално по административен ред – пред Директора на ТД на НАП, който се произнася с решение, подлежащо на съдебен контрол по реда на АПК пред административните съдилища.

Съдът намира направеното възражение от ответника НАП за недопустимост на производството по иска срещу него, поради неподведомственост на спора на гражданския съд, за неоснователно. Трайно установената практика на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС определя компетентност на гражданския съд по искове за установяване несъществуване на публично вземане, което е възложено за събиране на съдебен изпълнител. В същата се приема, че редът за събиране на публичното вземане определя и компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване несъществуването на това вземане. Доколкото в настоящия случай публичното вземане е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и предявеният иск за несъществуването му е с правно основание чл.439 ГПК и следва да се разгледа от гражданския съд. В този смисъл са определение № 92 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 74/2012 г., определение № 8 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1/2013 г., определение № 28 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7/2013 г.; определение № 81 от 21.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 73/2012 г., определение № 35 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 60/2015 г., определение № 45 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016 г., определение № 63 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 47/2017 г., определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018 г., определение № 87 от 29.11.2019 г. по адм. д. № 45/2019 г., определение № 39 от 02.10.2020 г. по адм. д. № 23/2020 г., както и Определение № 52 от 29.12.2020 г. по гр. д. № 38 / 2020 г. на Върховен касационен съд, петчленен състав, и Определение № 8 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 6 / 2021 г. на Върховен касационен съд, петчленен състав.

По изложените съображения, обжалваният съдебен акт, включително в частта му по отношение на предявения иск срещу ответника НАП, е постановен от надлежен съд, по допустими искове, предявени срещу правосубектни и процесуално легитимирани ответници, поради което е допустим.

По допустимостта на производството срещу ответника „Макроадванс“АД, съдът намира следното:

3

В исковата молба е релевирано оспорване, че ответникът „Макроадванс“АД няма качеството на кредитор на ищцата, тъй като договорът за цесия между него и първоначалния кредитор „Алфа Банк А.Е.“- дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, осъществяващо дейността си в Република България чрез клон „Алфа Банка – клон България“КЧТ, в полза на когото е бил издаден изпълнителният лист от 24.06.2010 г., по който е било образувано изпълнителното производство по изп.д.№176/2010 г. на ЧСИ В. Н., с рег.№ *** на КЧСИ, до предявяването на иска не е съобщен на длъжника от цедента „Алфа Банк А.Е.“.

Действията на съдебния изпълнител не рефлектират върху материалноправните предпоставки за наличие на правото, предмет на изпълнение, тъй като са насочени не към установяване на неговото съществуване, а към неговото удовлетворяване. В тази насока предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател – правомощие въведено от чл.429,ал.1 ГПК, като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на изпълнение, са действия, които са неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. В тази връзка и частните правоприемници на взискателя, изведено от цитираната норма, също могат да упражнят придобитото право, удостоверено като изпълняемо в изпълнителния лист. При частно правоприемство в хода на изпълнителния процес валидността и основателността на искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния изпълнител. Тази преценка подлежи на съдебен контрол по пътя на обжалване на отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши изпълнително действие, както и чрез ангажиране на личната му отговорност за причинени вреди /по арг. от чл.74 от ЗЧСИ/.

Когато обаче частният правоприемник на взискателя е вече конституиран по изпълнителното дело като взискател, той е процесуално легитимиран ответник по иска с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, тъй като упражнява правото, удостоверено като изпълненияемо в изпълнителния лист. Ето защо, възраженията на длъжника за липса на надлежно съобщаване на цесията са неотносими към допустимостта на иска по чл.439, ал.1 от ГПК срещу цесионера, конституиран като взискател по изпълнителното дело.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Макроадванс“АД излага твърдения, че вземането на „Макроадванс“АД, което е предмет на принудителното изпълнение по изп.д.№176/2010 г. на ЧСИ В. Н., с рег.№ *** на КЧСИ, към датата на изготвяне на отговора 05.01.2022 г., в действителност е в общ размер на 17 513,40 лева, а не в посочения в исковата молба размер от 33 349,08 лева.

От представеното от ищцата Удостоверение изх.№518/05.01.2021 г. /на л. 10 от делото на СОС/ се установява, че съгласно издадения срещу ищцата изпълнителен лист от 24.06.2010 г. по ч.гр.д.№518/2010 г. на РС – Костинброд, по който е образувано изп.д.№176/2010 г., същата е осъдена да заплати на „Алфа Банк А.Е.“- дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, осъществяващо дейността си в Република България чрез клон „Алфа Банка – клон България“КЧТ, сумата от 7340,44 лв. главница, 776,22 лв. – просрочена 4 договорна лихва за периода от 10.05.2009 г. до 14.03.2010 г. вкл., 24,15 лв.- наказателна лихва за забава от 10.05.2009 г. до 14.03.2010 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 23.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 162,82 лв. – присъдени разноски за държавна такса, и 300 лв. – присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Специалният отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, има за цел отричане съществуването на вземане, за чието принудително изпълнение е налице предприето принудително изпълнение. Доколкото ответникът не претендира да притежава подлежащо на принудително изпълнение вземане, въз основа на изпълнителен лист от 24.06.2010 г. по ч.гр.д.№518/2010 г. на РС – Костинброд, по който е образувано изп.д.№176/2010 г. на ЧСИ В. Н., с рег.№ *** на КЧСИ, и от представеното с исковата молба Удостоверение изх.