Присъда № 18 от 28.03.2024, Районен съд - Велико Търново

Мотиви към присъда №18 от 28.03.2024г., по НОХД № 59/2024г. по описа на ВТРС.

ОБВИНЕНИЕТО е срещу подс.Г.И.Г., с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.

***, постоянен адрес в с.***, общ. ***, ул. „***, български гражданин, българин, с основно образование, разведен, неосъждан, безработен в това, че :

На 29.05.2022г., в с. ***, общ. ***, по ул. „***“, в посока към гр.***, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,97 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARNJ 0040 престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Подс. Г. не оспорва факта на употребата на алкохол, но твърди, че приемът на алкохол е станал след като е преустановил движението. Твърди също, че след като е употребил алкохол не е шофирал, а само се е намирал в автомобила, който бил спрян встрани от пътното платно поради техническа повреда, за да го пази.

Защитникът адв.Г. оспорва обвинението, като недоказано и моли съда да оправдае подсъдимия.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното : Видно от приложената по делото справка за съдимост подс.

Г.И.Г., с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. ***, е бил осъждан, като последното му осъждане е за престъпление по чл.195, ал.1 от НК, извършено на 03.01.2013г., за което със споразумение от 15.02.2013г. е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от осем месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години. За осъжданията на подс.Г. е настъпила реабилитация по чл.88а от НК.

От показанията на св. С. се установи, че същият е работел като охранител в мобилен патрул на „Бизнес секюрити” ЕООД. На 29.05.2022г., бил на работа и се движел със служебен автомобил в с.***, общ.***, като извършвал маркиране на точките по всеки обект охраняван от дружеството. Около 01.40 часа се намирал в близост до минералните бани в с.***, когато срещу себе си видял светлини от фарове на лек автомобил, който приближавал по ул. „***“, движейки се противоположно на него - в посока към гр.***. В един момент светлините на от фарове угаснали. Като приближил видял автомобил, който се бил блъснал в бордюра на улицата и бил застанал почти перпендикулярно на платното за движение.

Тъй като поддържал постоянно контакт с оператора на фирмата, докато маркирали точките, споделил какво вижда и операторът подал сигнал до тел.112 за реализирано ПТП.

Като доближил до автомобила, видял, че се касае за автомобил - марка „***“, сив на цвят, водачът на който се опитвал да стартира двигателя, но безуспешно.

Обяснил на св.С., че има проблем с газта на автомобила, при което продължил опитите да стартира двигателя, докато изтощил акумулатора.

Св.С. останал на местопроизшествието до идването на полицейски патрул от служители на РУ-***, охранителна полиция, съставен от свидетелите Н. и св.П.. При тяхното пристигане водачът продължавал да седи на шофьорското място в автомобила, който се намирал все така напречно разположен а платното за движение. Св.П. установил самоличността на водача – подс.Г. и поради съмнение за употреба на алкохол било потърсено съдействие от св.С., който бил дежурен по контрол на пътния 1 транспорт в РУ-***. св.С.С., пристигнал на местопроизшествието около 40 минути по-късно и извършил проверка на подс. Г. за употреба на алкохол посредством техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARNJ 0040, при което уреда отчел наличие на алхол в кръвта 1,97 на хиляда.

Св. С. издал на подс. Г. талон за медицинско изследване с бл. № ***, които той подписал и получил екземпляр от него в 03.00ч., на 29.05.2022г. - видно от приложения по делото екземпляр.

Подс.Г. бил придружен до филиала на ЦСМП в гр.***, където отказал даването на кръв за химическо изследване, според приложения по ДП протокол от 29.05.2022г., в 03.45 часа.

Установената по делото фактическа обстановка съдът изведе от показанията на свидетелите – очевидци, пряко възприели факти от значение за делото , а имено св.С., св.Н., св.П. и св.С..

Показанията на св.Н. не са пряко относими към предмета на делото, тъй като същият е възприел факти, които предхождат обстоятелствата очертани от обвинителния акт. Видно от същите св.Н. е пътувал с подс.Г., като е слязъл от автомобила преди да се реализира пътното-транспортно произшествие.

От друга страна, показанията на св.С., св.Н., св.П. и св.С. относно местоположението на автомобила на пътното платно и причинно-следствената връзка между поведението на водача и настъпилото ПТП, се потвърждават и от заключението на извършената техническа експертиза, която в отговора на втори въпрос, потвърждава възможността при движение в посока гр.***, в процесния пътен участък, при удар в бордюр, с предна дясна част, преминал в удар със странична дясна част, ударния импулс да се предаде така, че автомобилът да се завърти обратно на часовниковата стрелка и да заеме положението, в което е възприет от свидетелите – почти напречно на пътя.

Обясненията на св.Г., че е консумирал алкохол непосредствено след като е преустановил управлението на автомобила, съдът намира за защитна теза, която противоречи с установеното от показанията на горните свидетели и най-вече с тези на св.С., който е категоричен, че не подсъдимият не е употребявал алкохол в този времеви период – от реализирането на ПТП, до вземането на пробата.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :

С деянието си подс.Г. е осъществил престъпния състав по чл.343б, ал.1 от НК.

От обективна страна, е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила мила – 1.97 промила, установена по надлежния ред.

Всъщност основният спорен момент в производството е относно изпълнителното деяние, т.е. дали с действията си подс.Г. е осъществил управление на МПС. В тази връзка по делото се установи, че същият е употребил алкохол преди преустановяване на движението, тъй като в последствие такъв не е приеман по време на престоя с автомобила на пътното платно, поради настъпилата техническата повреда.

Безспорно се установи, че водачът е стоял на шофьорското място, правил е опити да приведе отново автомобила в движение, но само техническата причина е препятствала запалването на двигателя. В това отношение в практиката се приема, че 2 под управление следва да се разбира и присъствието на водача в автомобила на шофьорското място, боравенето с уредите за управление и привеждането в работен режим на двигателя. Последното не се е реализирало единствено поради технически проблем, а не като последица от доброволен отказ от страна на подс.Г.. Ето защо, съдът приема, че с действията си подс.Г. е осъществил управление на автомобила при наличие на съставомерна концентрация на алкохол в кръвта.

От субективна страна, при извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, е действал умишлено, при форма на вина – пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на деянието, знаел е за съществуващата забрана да се управлява МПС, след употреба на алкохол в установените количества, но въпреки това е извършил престъпното деяние.

Пълната реабилитацията по чл.88а от НК, заличава всички последици, които законът свързва с факта на осъждането, независимо от предвиденото в друг закон или указ.

Въпреки, че подс.Г. е реабилитиран, не са налице условията за прилагане на този институт за освобождаване от наказателна отговорност. Процесното деяние е извършено на при действието на редакцията на чл.78а, ал.5 от НК / ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г./. Тази разпоредба изключва от приложното поле на чл.78а, ал.1-5 от НК, престъпления при които деецът е бил в пияно състояние. Законът не съдържа легална дефиниция на това понятие, следователно в конкретния случай меродавен е критерият на състава, а именно – наличие на алкохол в кръвта над 1.2 промила. Престъплението по чл.343б от НК, по необходимост се осъществява само в пияно състояние, като задължителен обективен признак на състава. Разпоредбата на чл.78а, ал.6 от НК, не прави разлика между основен и квалифициращ признак, поради което се налага изводът, че забраната важи относно всички състави на престъпления в които от обективна страна е предвиден признак “пияно състояние” – независимо от това дали е предвиден от законодателя, като основен или квалифициращ белег.

При индивидуализацията на наказанието, съдът се ръководи от наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито се явяват чистото съдебно минало на дееца, с оглед на настъпилата пълна реабилитация.

От друга страна обаче, следва да се вземат предвид недобрите характеристични данни и системната употреба на алкохол, които сочат, че е личност със занижена критичност към забраната за управление на МПС, след употреба на алкохол.

Ето защо, като взема предвид баланса на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът счете, че следва да се наложи наказание в средния предвиден размер, а именно - лишаване от свобода за срок от една година. Целите на наложеното наказание и предимно превъзпитанието на дееца, според съда, могат да се постигнат и при отлагане на изтърпяването му, като за това са налице и предпоставките на чл.66, ал.1 от НК – деецът не е осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода и за поправянето му не е наложително да изтърпи ефективно наказанието. Целесъобразен се явява изпитателен срок от три години.

Относно задължително предвиденото наказание - глоба, съдът като взе предвид горните обстоятелства и необходимостта от по-драстична санкция, намери че следва да се индивидуализира към средния размер от 500 лева.

Относно наказанието по чл.343г, вр. с чл.343б, ал.1 от НК, съдът счете, че с цел 3 осигуряване на превантивната функция е целесъобразно индивидуализирането на наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Подс.Г. не показва критично отношение към извършеното и с оглед склонността към системна употреба на алкохол, следва правоспособността му да се ограничи за попродължителен период, докато настъпи превъзпитанието му.

Ето защо, за постигане на индивидуалната превенция и е наложително лишаването му от право да бъде за по-продължителен период, тъй-като е пряко свързано с осигуряване безопасността на движението по пътищата от една страна, а от друга със постигане на предупредителния ефект на наказанието. Освен изложеното съобразно задължителната тълкувателна практика на ВС, наказанието лишаване от право не може да бъде за срок по-кратък от наказанието лишаване от свобода, когато се налагат заедно за едно и също деяние.

Деецът не е бил лишен от право на управление на МПС по административен ред, поради което не е налице основание приложение на разпоредбата по чл.59, ал.4 от НК.

При този изход на делото на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс.Г. да заплати по сметка на ВТРС, направените в наказателното производство разноски в общ размер от 388,04 лева, както и 5.00 лв. - ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

По тези съображения, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 18 гр. Велико Търново, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. Г.А-И.А и прокурора К. Ив. С. като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Наказателно дело от общ характер № 20244110200059 по описа за 2024 година въз основа доказателствата по делото и закона,

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Г. И. Г., роден на *** в с. ***, с постоянен адрес: с. ***, общ. ***, ул. „*** и адрес за призоваване: с. ***, общ. ***, ул.

„***, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 29.05.2022 г., в с. ***, общ. ***, по ул. „***“, в посока към гр. ***, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,97 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ***, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 54 и чл. 36 от НК, ГО ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 500,00 лв. (петстотин лева).