Решение № 13 от 07.01.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3240/2020
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 07.01.2021
- В сила
- 07.01.2021
- Състав
- Даниела Светозарова Христова, Светлана Кирилова Цанкова, Юлия Русева Бажлекова
Други актове по делото
- Определение № 3729 от 13.11.2020 · Даниела Светозарова Христова, Светлана Кирилова Цанкова, Юлия Русева Бажлекова
- Протокол № 1079 от 10.12.2020
- Разпореждане № 339 от 03.02.2021 · Даниела Светозарова Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 145 · Закон за съдебната власт
- чл. 145 ал.2 · Закон за съдебната власт
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. Варна , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
С. К. Цанкова
Секретар:Нина И. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100503240 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 261103 от 18.08.2020 г. подадена от П. Н. П. чрез адв. П.И. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр. Търговище, бул. „Вл. Варненчик“ № 81, офис 2-А, срещу решение № 3574 от 29.07.2020 г., постановено по гр.д. № 19078 по опис на ВРС за 2019 г., с което е отхвърлен предявения от П. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 3, ап. 183 срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, *** иск за присъждане на сумата от: 1369.48 лв.
(хиляда триста шестдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки), претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от ищеца цена на л. а. марка „Опел", модел „Вектра", рама № W0L0BF35X7007593; 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания, всички настъпили в резултат на противоправното бездействие на ответника), ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на депозиране на исковата молба - 20.11.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, както и 863.37 лв. (осемстотин шестдесет и три лева и тридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1369.48, за периода 20.11.2016 год. - 19.11.2019 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С частна въззивна жалба № 274265 от 19.10.2010 г. подадена от П. Н. П. чрез адв.
П.И. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр. Търговище, бул.
„Вл.Варненчик“ № 81, офис 2-А, е обжалвано и Определение № 26186 от 09.10.2020 постановено по същото гражданско дело, с което е оставена без уважение молба вх. № 53745/ 07.08.201 г. за изменение на Решение № 3754/ 29.07.2019 г. по гр. д. № 19078 по описа на Варненски районен съд за 2019 г., в частта за разноските, на основание чл. 248, ал.
1 ГПК. Според решението в тази част, първоинстанционният съд е присъдил в тежест на 1 ищеца П. Н. П. да заплати в полза на ответника - Прокуратурата на Рбългария разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсутско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Във въззивната жалба и частната въззивна жалба са изложени доводи за порочност на обжалваните съдебни актове. Твръди се, че първоинстационни съд при правилно установени факти, неправлино е приложил материалния закон. Излага се, че установененото бездействие на Варнненска окръжна прокуратура е правопораждащия факт към твърденията за настъпили вреди и след като този факт е установен, беспорна е и връзката с тяхното настъпване. Следва изложение на доводи за наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 49 вр. Чл. 45 от ЗЗД. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на въззивен съдебен акт, с който да бъдат уважени осъдителните претенции на ищеца и съответото присъдени в тежест на ответника, направените от ищеца разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
Въззивваемата страна – Прокуратурата на РБългария оспорва жалбите като неоснователни и излага аргументи за правилност на първоинстанционните съдебни актове.
Служебната проверка, която настоящият съд извършва за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение констатира, че с уточняваща молба 02.12.2019 г., ищецът е формулирал петитум по осъдителни претенции за заплащане на 50 лева, претендирани като част от 1500 лева представляващи обезщетение за нанесени неимуществмени вреди, изразяващи се в болки и страдания и 50 лева, претендиран икато част от 1369.48 лева, представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди – заплатената продажна цена по договор за покупко – продажба с която ищецът е придоби собствеността варху движима вещ – на л. а. марка „Опел", модел „Вектра", рама № W0L0BF35X7007593 и сумата от 863.67 лева представляваща законна лихва върху сумата от 1369.48 лева за периода от 20.11.2016 – до 19.11.2019 г. и законна лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на исковете 19.11.2019 г. до окончателно изплащане на обезщетенията.
С протоколно определение от 16.07.2020 г. съдът е допуснал изменение в размера на претендираната лихва за периода от 20.11.2016 г. до 19.11.2019 г. чрез намаляване до 416.96 лева и е прекратил производството по делото за разликата над 416.96 до първоначалната претенция от 863.67 лева, поради отказ от иск, на основание чл. 233 от ГПК. Определението е влязло в законна сила на 23.07.2020 г.
С протоколно определение от 30.07.2020 г. съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове в посока на тяхното увеличение както следва – по претенцията за имуществени вреди в размер на 1369 лева и по претенцията за неимуществени вреди в размер на 1500 лева.
От диспозитива на обжалвания съдебен акт е видно, че съдът се е произнесъл по същество на спора за разликата над 416.96 лева до първоначалната претенция от 863.67 лева, 2 т.е. по претенция, от която ищецът се е отказал с влязло в закона сила на 23.07.2020 г. определение, на основание чл. 233 от ГПК. В тази част решението е недопустимо. Съдът е нарушил пределите на диспозитивното начало в частта, в която е отхвърлил иск за разликата над 416.96 лева до 863.67 лева претендирани като законна лихва върху главницата 1339 лева за периода от 20.11.2016 г. до 19.11.2019 г. , на основание чл. 86 от ЗЗД. В тази част решението следва да бъде обезсилено.
В останалата част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.
За да се произнесе по правилността на решението, съдът съобрази следното:
В обстоятелсвената част на исковата молба, ищецът е въвел следните фактически твърдения – на 23.09.2013 г. е закупил движима вещ л.а. марка «Опел», модел Вектра с рама № № W0L0BF35X7007593, за сумата от 700 евро, чиято равностойност е 1369.48 лв. При извършване на действия по регистрация на лекия автомобил, служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР установили, че свидетелството за регистрация с частично идентичен номер, също издадено в Италия е обявено в Шенгенска информационна система като „вещ – открадната, незаконно присвоена, изгубена“. Обявяването е извършено на 01.10.2004 г.
Документът в оригинал бил предаден от пълномощник на ищеца по реда на чл. 69а, ал. 2 от ЗМВР. Действието е извършено на 04.10.2013 г. Според данните от протокол за доброволно предаване, документът представлявал италиански образец № DF 0178991 за автомобил с горепосочената рама и рег. № СХ443 ND. Същият не фигурира като копие в преписка № 15714/2014 г. по опис на Трето РПУ и Преписка № 4003/2013 г. по опис на Окръжна прокуратура Варна. Поради това, че документът бил иззет и не бил върнат ищецът не могъл да регистрира автомобила, съответно да го полза по предназначение.
През м. март 2014г. ищецът поискал да му бъде върнато свидетелството за регистрация, но получил отказ от наблюдаващия прокурор от Варненска окръжна прокуратура. Обжалвал отказа, но горестоящият прокурор от Апелативна прокуратура – Варна, го потвърдил. С постановление от 05.12.2014 г. на прокурор от ВКП било отменено постановлението на Апелативна прокуратура – Варна и дадени указания за връщане на документа. Междувременно с акт на наблюдаващия прокурор документът бил предаден в Посолството на Италия, а от там препратен на италианските власти. Според административния орган, натоварен със задължението да регистрира автомобила на територията на Р България, достатъчно било да бъде представено копие от документа, но и на това искане ищецът получил отрицателен отговор от наблюдаващия прокурор. Ищецът искал да му бъде разяснено, какви са причините, поради които действията и бездействията на наблюдаващия прокурор водят до невъзможността да регистрира автомобила. Среща в приемното време на зам. Окръжен прокурор С.Д. /наблюдаващ прокурор/ не се състояла, поради нейното отсъствие.
Така до датата на предявяване на иска 19.11.2019 г., в продължение на 6 години, ищецът не ползвал закупената вещ по предназначение. В исковата молба е твърдял, че е 3 претърпял имуществена вреда в размера на заплатената цена, и неимуществени вреди изразяващи се неприятните изживявания свързани с пречките по регистрацията, с неяснота относно изхода създадената ситуация, в засилване на чувството за безпомощност, изнервеност от липсата на разрешение, огромно разочарование и осъзнато безсилие. За тези вреди е претендирал обезщетение в размер на 1500 лева.
Ответната страна Прокуратурата на РБългария, чрез ю.к. Т.Н., в писмен отговор е оспорвала иска като неоснователен. Изразила е съгласие с фактическите твърдения на ищеца, но е отричала пасивна материално правната легитимация. Оспорила е претенцията за мораторна лихва с възражение за изтекла погасителна давност. Според ответника, началния момент на срока, за който би била основателна претенцията за лихва е 16.04.2014 г. когато ВКП е отменила постановление на ВОП, с което било отказано връщане на автомобила /вероятно има предвид връщане на документа/. Възразила е срещу твърденията за противоправно бездействие от страна на наблюдаващия прокурор, както и за причинно - следствената връзка между поведението на ръководещият разследването и настъпването на вредите. В подкрепа на възраженията си, сочи че от страна на Прокуратурата са предприети всички необходими действия, за връщане на свидетелството за регистрация. Отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и претендира за присъждане на разноски.
Макар и да липсва спор относно доказаните факти, въззивният съд счита, че следва да бъдат изложени по време на осъществяване, с посочване на доказателства, които материализират съответния факт и преценката на тяхната доказателствената сила От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 04.10.2013 г. ищецът, чрез пълномощник е поискал от Сектор „ПП“ при ОД на МВР да извърши регистрация на л.а. марка «Опел», модел Вектра с рама № W0L0BF35X7007593 и е представил 1. автомобила с горепосочената рама, 2. свидетелството за неговата регистрация в Италия, 3. пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, 4 договор за покупко-продажба /заместващ документ декларация/. Свидетелството за регистрация е представено в оригинал, но тъй като не е налично нито в оригинал, за неговите иднетифициращи данни, съдът приема описаните в протокол за доброволно предаване от 04.10.2013 г. Съдът приема, като безспорно между страните и установено с писмени доказателства, че доброволно е предаден оригинал образец № DF 0178991 за автомобил с горепосочената рама и рег. № СХ443 ND.
Служители от пункта за регистрация, извършили справка в Шенгенска информационна система и установили, че за документа /а не за автомобила, както сочи ответника в писмения отговор/ има въведени данни, със следното електронно съдържание:
„вещта – открадната, незаконно присвоена, изгубена“ /има се предвид документа като вещ/. В хартиения носител снет от електронната система е посочено, че данните се отнасят до италиански образец № 0178991
Вещта, представляваща документ италиански образец № DF 0178991 за автомобил с 4 рама№ W0L0BF35X7007593 и рег. № СХ443 ND била иззет с протокол за доброволно предаване.
Преписката образувана в Трето РПУ, заедно с иззетата вещ /документ/, била изпратена на Окръжна прокуратура Варна по компетентност. Попълнен е формуляр за обмен на информация с Бюрото СИРЕНЕ. Според докладната записка на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, идентификатор ITBSCS27G004784000004 в ШИС е носител на информацията, че документ италиански образец № DF 0178991 за автомобил с рама№ W0L0BF35X7007593 и рег. № СХ443 ND е веща, за която е вписано „открадната, незаконно присвоена, изгубена“. Представен е хартиен носител на ел. система ШИС в частта, която се отнася до процесния документ. От съдържанието на този документ не се установяват данните вписани в докладната записка. Документът съдържа информация, че държавата въвела сигнала е Италия, че датата на въвеждане на сигнала е 01.10.2004 г., че откраднато, незаконно присвоено или изгубено е национално свидетелство да регистрация на МПС с № 0178991.
Разпечатката съдържа 33 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ba7cc59-2628-437e-9eb8-c81a9b8d8782