Определение № 364 от 23.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 364 гр. Пазарджик, 23.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245200500220 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по постъпила молба вх.№ 921/24.01.2025г. от „Айкарт Кредит“ ЕАД, ЕИК: 200739331, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1407, бул. „Джеймс Баучер” №76А, ет.7, чрез адв. В. Я., САК, за изменение в частта за разноските на Решение № 2 от 03.01.2025г., постановено по ВГД № 220/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. В молбата се твърди, че с решението неправилно са присъдени в полза на молителя разноски в размер на 857,55 лева за първоинстанционното производство, които са в по-нисък размер от дължимия съобразно отхвърлената част от исковете и съгласно представения пред първата инстанция списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и че неправилно е възложено в тежест на молителя заплащането на възнаграждение по чл. 38, ал.

2 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца-въззивник, доколкото последният не притежавал качеството материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и по отношение на него не били налице предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие от процесуалния му представител. Поради което се иска да бъде изменено решението, като в полза на молителя-въззиваем бъдат определени действително направените разноски по делото пред първата инстанция, съобразени с отхвърлената част от иска, в размер на 1064 лева, както и в негова тежест не бъдат възлагани разноските за адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на въззивника.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила и молба вх.№ 2338/28.02.2025г. от Н. Л. Л., чрез адв. Б. Б. от АК-В., за изменение в частта за разноските на Решение № 2 от 03.01.2025г., постановено по ВГД № 220/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. С молбата се твърди, че на въззиваемото 1 дружество не следва да се присъждат разноски за нито една от двете инстанции, като се позовават на практика на СЕС (Решение от 19.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19), както и считат, че неправилно са определени размерът на дължимите се на молителя-въззивник разноски съобразно уважената част от исковете, както и размерът на адвокатското възнаграждение в полза на адв. Б. Б. за оказаната от него безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца-въззивник съобразно броя и вида на предявените искове. Поради което се иска да бъде отменено решението в частта, с която са присъдени разноски за двете инстанции в полза на въззиваемото дружество, както и да бъде изменено решението като бъде увеличен размерът на разноските, дължими се в полза на въззивника съобразно уважената част от исковете, а също и да бъде увеличен размерът на адвокатското възнаграждение в полза на адв. Б. Б., определено по реда на чл.

38, ал. 2 от ЗА.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК са постъпили отговори на молбите за изменение на решението в частта за разноските от всяка от страните по делото, в които са изразени становища за неоснователността им и по подробно изложени съображения всяка от страните е поискала молбата на насрещната страна да бъде оставена без уважение.

Съдът, като съобрази изложеното от страните, както и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбите по чл. 248 ГПК и от двете страни по делото са процесуално допустими, тъй като всяка от тях е подадена в срока за касационно обжалване на постановеното въззивно решение, от страна, имаща интерес да иска изменение на решението в съответната му част за разноските и представила по делото списък по чл. 80 ГПК. Разгледани по същество, молбите са неоснователни по следните съображения:

Производството по ВГД №220/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е образувано по въззивна жалба от Н. Л. Л., чрез адв. Б. Б. против решение № 217/19.08.2022г. по гр.д.№370/2021г. по описа на РС – Велинград.

С първоинстанционното решение са били отхвърлени предявените от Н. Л. Л. срещу “Айкарт Кредит“ ЕАД, искове с правно основание чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за кредит №0056158 от 15.03.2011г., сключен между страните и за прогласяване на основание чл. 366 ЗЗД, а в условията на евентуалност - на основание чл. 22 ЗПК, нищожността на Споразумение от 22.10.2012г., сключено между страните, както и предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26. ал. 1. предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10. ал.3 от ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл.8.4 от Договор за кредит №0056158 от 15.03.2011 г. поради противоречието й със закона, както и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 10884,88 евро с левова равностойност от 21288,97 лв., представляваща заплатени без правно основание суми за лихви и такси по договора за кредит 2 за периода от 15.03.2011г. до 08.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане, до размера от 305 лв., поради извършено прихващане, а над този размер и до пълния претендиран размер, искът е отхвърлен като неоснователен.

С постановеното въззивно Решение № 2 от 03.01.2025г. по ВГД № 220/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е отменено изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него е уважен предявеният иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, като са обявени за недействителни сключеният между страните Договор за кредит №0056158 от 15.03.2011г., както и на основание чл. 366 от ЗЗД - сключеното между страните Споразумение от 22.10.2012г., с което е изменен Договор за кредит №0056158 от 15.03.2011г. С въззивното решение частично е уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и е осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 4311,98 евро, представляваща платени за периода от 12.04.2016г. до 12.04.2021г. без основание суми за възнаградителни лихви и такси по договора за кредит. Присъдени са разноски в полза на всяка от страните за първата и въззивната инстанция, изчислени съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете, както и е определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. дължимото се на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Първият спорен въпрос между страните в настоящото производство е концентриран именно върху това следват ли се на “Айкарт Кредит“ ЕАД разноски съобразно отхвърлената част от предявения срещу него осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на платените от кредитополучателя /ищец/ без основание суми за възнаградителни лихви и такси по договора за кредит.

В тази връзка съдът намира за неотносимо в случая цитираното в молбата по чл. 248 ГПК на ищеца Л. Решение на СЕС от 19.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19. В т. 5 на това решение се приема, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер.

Съобразно гореизложения предмет на разгледаните искове, настоящият случай не е аналогичен и не са налице основания кредиторът и ответник по предявения осъдителен иск да бъде лишен от обезщетяване на сторените от него разноски по този иск съобразно отхвърлената му част. Касае се за предявен иск за неоснователно обогатяване, който се разглежда по реда на общия исков процес и разноските във връзка с който следва да бъдат понесени от страните съобразно общото правило на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК. Нещо повече – частичното отхвърляне на така предявения осъдителен иск, е именно 3 следствие от уваженото насрещно възражение на ответника кредитор за прихващане със задължения на ищеца потребител за заплащане на неизплатени суми за главница по договора за кредит за периода от 15.06.2021г. до 28.02.2022г., дължими на основание чл. 23 ЗПК. Поради което и разноските са разпределени между страните по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК, като в тежест на ищеца са възложени разноските в производството съобразно отхвърлената част от предявения от него осъдителен иск. Следователно, не са налице сочените в молбата му по чл. 248 ГПК основания за отмяна на решението в тази част.

Вторият спорен въпрос е относно размера на така разпределените между страните разноски за производството.

Относно размера на възложените в тежест на ищеца Л. разноски за първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от предявения от него осъдителен иск (каквото възражение се съдържа в молбата по чл. 248 ГПК от „Айкарт Кредит“ ЕАД), настоящият състав намира, че същите са точно изчислени по изложените в мотивната част на решението съображения, които не намира за необходимо да преповтаря и в настоящия съдебен акт. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че при изчисляването им са взети предвид не само фактическата и правна сложност на делото, но и вида, характера и интензивността на извършените от защитата на ответното дружество процесуални действия конкретно в първоинстанционното производство, като по отношение претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния му представител за първата инстанция е съобразена най-новата практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 25 януари 2024 г. по дело С 438/2022г., както и практиката на националния съд, залегнала в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС и др., според която посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Поради което настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските и за възлагането в тежест на ищеца на допълнителни такива за първоинстанционното производство над тези, за които е осъден с решението, в размер на 857,55 лева, като молбата по чл. 248 ГПК от „Айкарт Кредит“ ЕАД в тази й част е неоснователна.

По идентични на вече изложените съображения настоящият състав намира за неоснователно и възражението, направено в молбата по чл. 248 ГПК от ищеца Н. Л., за неправилно изчисляване на размера на възложените в тежест на ответното дружество разноски съобразно уважената част от исковете, както и размера на определеното адвокатското възнаграждение в полза на адв. Б. Б. за оказаната от него безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца. Към вече посоченото следва единствено да се допълни, 4 че при представителство по реда на чл. 38 ал.2 ЗА /каквото е осъществил адв.

Б. спрямо ищеца/, възнаграждението се определя от съда, но това възнаграждение, след като бъде определено, следва да бъде съобразено с изхода от спора и с фактическата и правна сложност на делото. Това е сторено в съдебното решение, като съдът е съобразил също така и извършените от защитата на ищеца процесуални действия. В случая и по двата предявени иска – за недействителност на договора за кредит /чл. 22 ЗПК/ и осъдителния – за връщане на платените от кредитополучателя /ищец/ без основание суми /чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД/, извършената работа е една и съща, доколкото искът по чл. 22 ЗПК представлява елемент от фактическия състав на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и в този смисъл свършената от пълномощника работа по двата иска е една и съща. Става дума за ангажиране на едни и същи доказателства, извършване на идентични правни действия, упражняване на едни и същи процесуални права. Действително, по естеството си исковете са различни и обективно съединени, но са предявени и поддържани на един и същ правопораждащ юридически факт - сключването на един и същ договор за кредит, което предполага еднаквост на извършената защита, респ. работа.