Определение № 25480 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25480 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110101871 по описа за 2026 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 20384/23.01.2026 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу И. Г. П..

С Разпореждане № 31371/10.03.2026 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за платена държавна такса. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Разпореждането на съда е връчено на страната на 12.03.2026 г., като срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 19.03.2026 г. Както към датата на изтичане на определения от съда срок, така и към момента на постановяване на настоящия акт, указанията на съда не са изпълнени, поради което исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.

По делото е постъпила молба с вх. № 84312/17.03.2026 г., депозирана от ищеца, в която сочи, че в хода на производството – на 11.02.2026 г., на каса на дружеството е постъпило плащане на сумата от 1572,76 евро, с която е погасено вземането предмет на настоящото дело, както и разноските за платена държавна такса за заповедното производство. Моли да бъде издаден ИЛ за възнаграждение за юрисконсулт, съобразно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което единствено е останало незаплатено. Съдът намира, че искането е неоснователно, тъй като исковата молба следва да бъде върната, а в този случай и след стабилизиране на определението на съда, издадената заповед за изпълнение, подлежи на обезсилване, тъй като липсва предявен установителен иск по чл. 422 ГПК. Още повече, че в случая към молбата си, ищецът не е приложил никакви доказателства във връзка с твърдението си за извършено плащане на задължението в хода на процеса, което да е обусловило процесуалното му поведение във връзка с дадените указания по чл. 129, ал. 2 ГПК.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба вх. № 20384/23.01.2026 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу И. Г. П., въз основа на 1 която е образувано гр.д. № 1871/2026 г. по описа на СРС, 32 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на изпълнителен лист за сумата от 50 лв. – юрк.възнаграждение, съобразно Заповед за изпълнение № 39528/17.12.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 68229/2024 г. на СРС, 32 състав.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, а в частта с която е оставено без уважение искането за издаване на ИЛ – в двуседмичен срок.

След влизане в сила на настоящото определение, ч.гр.д. № 68229/2024 г. на СРС, да се докладва за продължаване на процесуалните действия.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2