Решение № 189 от 29.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20204001000415 по описа за 2020 година

С Решение № 255/11.11.2019 год. по т. д. № 261/2018 год. Русенският окръжен съд признал за установено в отношенията между страните, че „Полисан“ АД – гр. Русе и „Полисан Трейд“ АД – гр. Русе дължат солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД – гр.

София сумата 500 000 щатски долара, представляваща част от непогасена главница в размер на 2 500 000 щатски долара по Договор за банков кредит под условие поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № RC-1037/03.06.2016 год. и анекси към него, ведно със законната лихва от 05.06.2018 год. до окончателното погасяване, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3873/2018 год. по описа на РРС.

Осъдил „Полисан“ АД и „Полисан Трейд“ АД да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД разноски за заповедното производство в размер на 16 760.90 лв. и разноски за исковото производство в размер на 18 292.90 лв.

Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е уважен по отношение на „Полисан“ АД (в несъстоятелност), е подадена от дружеството чрез изпълнителния директор Л. Вълков. Счита, че по делото не е установено по безспорен начин ищецът да има вземане от дружеството в претендирания размер. Съдът е допуснал съществени процесуални нарушения. Другият ответник е оспорил подпис 1 под документ, но графологична експертиза не е назначена. Липсват мотиви на съда защо не е уважил направеното доказателствено искане. От доказателствата по делото не се установява основанието, на което е издаден акредитив реф. № 961LC11161581R9Т, както и че същият е издаден във връзка с приложения договор за кредит.

В писмения си отговор въззиваемото дружество „Уникредит Булбанк“ АД чрез юрисконсулт Кр. Атанасов заема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Вземанията на кредитора са приети от съда по несъстоятелността и в законоустановения едномесечен срок длъжникът не е завел срещу банката отрицателен установителен иск. Поради това, жалбата е недопустима. Тя е и неоснователна, тъй като в тежест на ответниците е било да докажат, че подписите под нареждането за плащане на акредитива не е на законния представител на дружеството. Те не са ангажирали доказателства и не са направили съответните доказателствени искания. По отношение на основанието за издаване на акредитива – по делото са представени доказателства, че страните са се съгласили да бъде издаден акредитива, но и че същият е предявен на банката в уговорените срокове и е платен на бенефициента. Чрез експертизата е установено, че задължението е отразено в счетоводството на банката и в това на жалбоподателя.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Предмет на разглеждане са установителни искове по чл. 422 от ГПК за съществуване вземанията на ищеца „Уникредит Булбанк“ АД към ответниците „Полисан“ АД (н) и „Полисан Трейд“ АД – при условията на солидарност, в размер на 500 000 щатски долара, представляващи част от непогасена главница в размер на 2 500 000 щатски долара по Договор за банков кредит под условие поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № RC1037/03.06.2016 год., ведно със законната лихва от 05.06.2018 год. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2255/07.06.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 08.06.2018 год. (ч. гр. д. № 3873/2018 год. по описа на РРС).

В частта, с която предявеният иск по чл. 422 от ГПК е уважен по отношение на „Полисан Трейд“ АД, решението е влязло в сила (въззивната жалба на дружеството е върната с влязло в сила разпореждане от 29.01.2020 год.).

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

2

По отношение на допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с определението си по чл. 267 от ГПК – оставил е без уважение искането на „Уникредит Булбанк“ АД за прекратяване на производството по делото на осн. чл.

637 ал. 2 от ТЗ поради наличие на хипотезата на чл. 637 ал. 3 т. 2 от ТЗ (подадено от длъжника възражение срещу списъка на приетите вземания).

Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по чл. 422 от ГПК и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Безспорно по делото е възникването на облигационно отношение между ищеца „Уникредит Булбанк“ АД и ответника „Полисан“ АД по сключен между тях Договор № RC-1037/ 03.06.2016 год. за банков кредит под условие - за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви. Кредитът е с лимит 2 650 000 щатски долара и е предназначен за поемане на кредитен ангажимент под формата на гаранция/контрагаранция/акредитив и/или за погасяване за сметка на кредита на суми, дължими на банката. Уговорено е, че при плащане от страна на банката по поет по договора ангажимент, условният кредит се трансформира в ефективен и се оформя в кредит, който е изискуем от датата на извършеното от банката плащане. Приложими по отношение на издадените гаранции и акредитиви са общите условия на банката.

Изрично в чл. 4.1.1. от договора е посочено, че бенефициент по договора е Coral Energy PTE LTD.

По договора е издаден акредитив с реф. № 961LCII161581R9T в полза на „Корал Енерджи“ за сумата 2 650 000 щатски долара.

На 15.07.2016 год. кредитополучателят „Полисан“ АД е депозирал в банката Нареждане вх. № 0878-58-058430/15.07.2016 год. относно акредитив реф. № 961LCII161581R9T на стойност 2 650 000 щатски долара с бенефициент Coral Energy PTE LTD. С нареждането е уведомил банката, че приема представените документи (фактурата по акредитива и придружаващото я писмо), че потвърждава плащането на сумата 2 650 000 щатски долара, която да бъде осигурена по сметка на дружеството в банката и оторизира банката да начислява и събира дължимите комисионни и разноски.

Подписът върху нареждането е положен от Л. В. В., видно от заключението на съдебно-графологичната експертиза. Според вписванията в търговския регистър по партидата на „Полисан“ АД, към датата на издаване на нареждането Л. В. В. е бил представляващ дружеството.

Банката е извършила плащане въз основа на нареждането и въз основа на 3 уговорките в договора условният кредит се е трансформирал в кредит, незабавно изискуем. С анекси от 09.06.2017 год. и от 09.08.2017 год., подписани от страните, крайният срок на договора е променен на 15.08.2017 год., а след това – на 30.05.2018 год., като е договорен и начин за погасяване на кредита.

Според заключението на съдебно-икономическата експертиза, кредитополучателят е изплатил по кредита сумите 150 000 щатски долара главница, 85 099.75 щатски долара договорна лихва върху главница, 187.02 щатски долара договорна лихва върху просрочена главница и 5 552.78 щатски долара наказателна лихва. Към 05.06.2018 год. задължението на „Полисан“ АД към „Уникредит Булбанк“ АД възлиза на 250 000 щатски долара главница, 41 820.13 щатски долара договорна лихва, 5 709.85 щатски долара лихва върху просрочена главница и 13 750 щатски долара наказателна лихва.

Предвид изложеното по-горе, предявеният иск по чл. 422 от ГПК се явява основателен и доказан. Жалбоподателят-ответник не е изпълнил задължението си като кредитополучател по сключения с ищцовата банка договор за кредит да върне заетата сума (чл. 430 ал. 1 ТЗ) и вземането на банката в претендирания размер съществува (не е погасено).

Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Напълно несъстоятелни са доводите на жалбоподателя във въззивната жалба.

Първостепенният съд е допуснал графологична експертиза и е ценил изготвеното заключение заедно с останалите събрани доказателства, в този смисъл – твърденията в жалбата са неверни. Безспорно основанието за издаване на акредитивът е сключения между страните договор, в който изрично са уговорени размера, целта и бенефициента по него.

При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да внесе в полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 16 610 лв., която следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

Така мотивиран и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 255/11.11.2019 год. на Окръжен съд – Русе по т. д. № 261/2018 год. по описа на същия съд в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Полисан“ АД (в несъстоятелност) – гр. Русе, ЕИК 117693631, да 4 заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата 16 610 лв. (шестнадесет хиляди шестстотин и десет лева)ДТ по въззивната жалба.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5