Решение № 4508 от 14.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4508 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110209902 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Е. М. П., ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.“М.“ №*******, чрез адв. В. Л.- САК, против наказателно постановление №************* г., издадено от началник група в СДВР, ОППСДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП; и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени две административни наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП като незаконосъобразно издадено, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл.42, ал.1, т.4, във вр. с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН; на чл.52, ал.4 от ЗАНН; чл.

34 от ЗАНН. Оспорва изложената фактическа обстановка в АУАН и НП по отношение и на двете вменени нарушения, които счита за недоказани от обективна, субективна страна и относно авторството на деянието.

Моли съда да отмени процесното НП на посочените основания в 1 жалбата.

Жалбоподателят- редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен адв. В. Л., който взема допълнително становище по същество на делото като освен посоченото в жалбата добавя, че от събраните по делото доказателства се е установило, че свидетЕ.та Р. А.не е видяла реализирането на ПТП, а само е чула нещо, което не доказва категорично вмененото на доверитЕ.та му нарушение. Намира, че е недопустимо АНП да почива на предположения. В допълнение отбелязва, че е налице неяснота в доказателствата относно точната дата на извършеното нарушение. Във връзка с посочените основания намира, че проценото НП следва да бъде отменено. Моли присъждане на разноски на основание чл. 38 от ЗА, като представя договор за правна защита и съдействие.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: началник група в СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание, но взема становище по наведените възражения в жалбата и по същество на правния спор посредством депозирани писмени бележки, в които намира жалбата за неоснователна и необоснована и моли процесния акт да бъде потвърден в неговата цялост.

Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер по преценка на съда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 17.06.2024 г.,чрез „Система за сигурно електронно връчване“. Жалбата е подадена на 01.07.2024 г., съгласно отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя 2

П. е започнало със съставяне на АУАН, Серия АД, бл.№069933 на 13.03.2024 г. от мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР – Й. К. К., в присъствието на двама свидетели: Р. П. А. /свидетел-очевидец, присъствал при извършване на нарушението/, и Станислав Антонов Донков /присъствал при съставяне на акта/, затова, че:

На 15.10.2023 г., около 15:30 часа, в гр.София, по ул.“Асен Разцветников“ с посока на движение от ул.“Ангел Каралийчев“ към ул. „Яна Язова“, като водач на лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“, с рег.№ **********, не контролира непрекъснато управляваното МПС и реализира ПТП с паркирания лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“, с рег.№ СВ 5624 ХН, след което не спира да установи нанесените щети и не уведомява контролните органи на МВР.

Актосъставителят отразил, както следва: че АУАН е съставен на основание на сведение на г-жа А. и съгласно чл.40, ал.1 и ал.4 от ЗАНН.

Описани били и претърпяните имуществени вреди, описани в Протокол №1874154/18.10.2023г., както и иззетите като доказателства един брой декларация.

АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателя на 13.03.2024 г., с отбелязване в него, че има възражения по направените в него констатации, а именно възразено е на обвинението, че била напуснала ПТП и че ударила друг автомобил на 15.1.2023г., тъй като била паркирала автомобила и той бил там целия следобед. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН да представи писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок пред наказващия орган.

Въз основа на направените констатации в АУАН, началник група в СДВР, ОПП-СДВР, издал против жалбоподателя обжалваното НП №24-4332- ‐ 007473 на 11.04.2024 г., с което наложил административни наказания, както следва:

На основание чл.185 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП;

На основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

3

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля Й. К. К.; от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН и НП; писмена декларация от Е. М. П. от 13.03.2024г.; Сведение от 18.10.2023г. на Р.П. А.; Протокол за ПТП с рег.№********* г.; докладна записка от 18.10.2023г. от В. П. К.- мл. Автоконтрольор в 01 група, с-р ОКПД, ведно със скица на ПТП; справка картон на водач; Заповед №********. на директор на СДВР; Заповед №8121к-13180/23.10.2019 г., ведно с акт за встъпване в длъжност на АНО, и Заповед №********* г., и двете издадени от министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените по делото три броя заповеди, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Настоящия състав на съда намира, че АУАН е издаден в нарушение на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН давностен срок. От приобщените по делото доказателства се установява, че на 18.10.2023г. в дадено сведение от свидетеля Р. П. А. се установява, че освен автомобилът с нанесени щети марка „А.Р., модел „********“ с рег. № ********, участник и евентуален причинител в предполагаемото ПТП е и лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“, с рег.№ ********. Същата информация е отразена и в приобщения Протокол за ПТП №1 874154 с рег.№12292 от 18.10.2023г., както и в докладна записка от В. П. К. от 18.10.2023г. и приложената към нея скица на местопроизшествие. От посоченото се установява, че актосъставителят е разполагал с информация за номера, марката и модела на ППС, което е описано от свидетеля като участник и причинител на ПТП на 18.10.2023г.

Текстът на чл. 34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН в общия случай предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. От приобщените доказателства по делото не се установява причината, поради която лицето, собственик на известния още на 18.10.2023г. на органите на реда, процесен автомобил не е установен и призован в законния срок за 4 образуване на АНП, поради който факт съдът намира че АУАН е съставен в нарушение на чл. 34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН. Съдът намира, че посочения от законодателя 3 месечен срок е именно с оглед отстраняване на подобни обстоятелства и следва да е достатъчен, а в случай че не е следва към АНП да бъдат приобщени доказателства, от които да са видни причините за неспазването на законоопределения срок. В тази връзка съдът намира за релевантни посочените в жалбата твърдения в тази посока. Посоченото дотук е самостоятелно основание за прекратяване на административнонаказателното производство.

В допълнение съдът намира, че следа да се отбележи, че в хода на досъдебното производствно са допуснати и други съществени по тежест нарушения на процесуалните правила, регламентирани в разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, с оглед на което направените възражения в жалбата, се явяват основателни. Направеното словесно описание в АУАН и НП не покрива критериите на закона за наличие на коректно и пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, доколкото не става ясен, нито безспорно установен от събраните по делото доказателства механизъм на настъпване на процесното ПТП, нито кои законови задължения не е изпълнил виновният участник в ПТП. Същевременно, недопустимо е с данни от приложените към преписката доказателства да се попълват непълноти относно релевантните факти и обстоятелства, предмет на настоящото производство.

Горното е довело до още едно допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено по тежест процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно дадена правна квалификация на вменените нарушения, а оттам - и неправилно определяне на санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на виновния за ПТП-то водач. Безспорно, така допуснатите процесуални нарушения са ограничили правото на защита на наказаното лице до степен, последното да не може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

По отношение на първото вменено нарушение на жалбоподателя, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП урежда нарушение, което се състои единствено в неизпълнение на задължението за непрекъснато 5 контролиране от водачите на управляваните от тях пътни превозни средства, като цитираната нормата не изисква вследствие на това да е причинено ПТП.

В настоящият случай е описано нарушение, при което е реализирано ПТП с имуществени вреди. Същевременно, разпоредбата на чл.179, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП урежда състав на друг вид нарушение, при който освен съставомерния признак: не спазване на съответните правила за движение, се предвижда и допълнителен резултат, а именно ПТП, което не съставлява престъпление, с оглед характера и размера на причинените имуществени вреди. Разликата в съставомерните елементи на двете нарушения определя и разлика в предвидената от законодателя санкции.

С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че описаното в АУАН и НП от фактическа страна първо нарушение, съставлява такова по чл.179, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, а не по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Неправилната правна квалификация на първото вменено на жалбоподателя нарушение е довело до неправилно определяне на санкционната разпоредба от наказващият орган тази по чл.185 от ЗДвП, която е неприложима, предвид настъпилия по-тежък резултат, вследствие поведението на нарушителя, т.е. последният е наказан с административно наказание, несъответно на вмененото му от фактическа и правна страна нарушение с АУАН и НП. Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е било лишено от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. Допуснатото процесуално нарушение е съществено. То нарушава принципа, залегнал в чл.2, ал.1 от ЗАНН - за законоустановеност на наказанието, което да е съответно на определеното законоустановено нарушение. Като постановено в противоречие с този принцип, НП се явява незаконосъобразно и само на това основание следва да бъде отменено в тази му част.