Определение № 3007 от 08.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3007 гр. София, 08.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20258002103065 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. П. чрез пълномощниците адв. К. и адв. К. против решение № 365 от 02.04.2025г. по гр.д. № 1643/2024г. на Окръжен съд-Пловдив в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 269 от 13.05.2024 г. по гр.д. № 116/2024 г. на Районен съд-Асеновград за уважаване иска по чл. 108 ЗС относно общо 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху УПИ * в кв. 61 по ПУП на [населено място], общ. С., целият с площ от 700 кв.м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 63 кв.м., придобито на основание наследство от Х. и Р.

П. и давност, предявен от К. Г. Г. с дял 1/48 ид.ч., А. Х. Г. с дял 1/48 ид.ч., И. Х. Г. с дял 1/48 ид.ч., Г. А. Ж. с дял 1/16 ид.ч., А. И. Н. с дял 1/8 ид.ч., З. К. З. с 1/16 ид.ч., Б. А. З. с 1/16 ид.ч., Р. А. М. с дял 1/16 ид.ч. и И. А. А. с дял 1/16 ид.ч. против касатора А. Д. П. и за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на нотариален акт № 174, том 3, рег. № 2378, нот.д. № 533 на нотариус К., вписан с вх.рег. № 2547/14.06.2021 г., акт 181, т.9, дело № 1522/2021 г. на Служба по вписванията при Районен съд-Асеновград за частта над 24/48 идеални части.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо поради произнасяне по нередовна искова молба и по непредявен иск. Според касатора в исковата молба не е предявено искане за признаване на собственост при условията на евентуалност - по наследство и по давност, изтекла в полза на ищците. Ищците не са изпълнили дадените от съда указания за конкретизиране периода на давностното владение и в полза на кого е изтекла давността, поради което исковата молба е следвало да бъде върната. Твърди се и че с 1 оглед последното уточнение на придобивното основание съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото ищците твърдят давностно владение, осъществявано от самите тях, а съдът се е произнесъл за давност в полза на наследодателя им. Сочи се и очевидна неправилност на решението поради явна необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване се изтъкват отново вероятната недопустимост и очевидната неправилност на акта. Формулирани са и въпросите: 1/ отговаря ли исковата молба на изискванията за редовност и следвало ли е съдът да я върне; 2/ произнесъл ли се е въззивния съд по непредявен иск. По тези въпроси се поддържа противоречие с практиката на Върховния касационен съд - Решение № 50082 от 14.07.2023г. по гр.д. № 2989/2022г. на ІІІ г.о. и Решение № 121 от 22.10.2018г. по гр.д.№ 4368/2017г. на ІІ г.о.

В писмения отговор на ищците по иска, изготвен от адв. К., се поддържа, че решението е правилно и касационно обжалване не следва да се допуска. Претендират се разноски.

Подадена е насрещна касационна жалба от ищците по иска К. Г. Г., А. Х. Г., И. Х. Г., Г. А. Ж., А. И. Н., З. К. З., Б. А. З., Р. А. М. и И. А. А., представлявани от адв. К.. Тя е насочена срещу извършеното от въззивния съд отхвърляне на иска им в пълния предявен обем, който е общо за 3/4ид.ч. от имота, т.е. за разликата от 1/4 ид.ч. над уважената 1/2 ид.ч. Иска се допускане на касационно обжалване по въпроса: дали даването на съгласие наследственият имот да остане и да се ползва само от един от наследниците, представлява приемане на наследството по конклудентен начин съгласно чл. 49, ал.2 ЗН. Тоз въпрос касаторите считат за разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в две определения и едно решение.

От страна на ответника по иска А. П. е представен отговор на насрещната касационна жалба, в който се поддържа, че в тази обжалвана част решението е правилно и не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.

Производството пред районния съд е по иск за собственост на К. Г. Г., А. Х. Г., И. Х. Г., Г. А.

Ж., А. И. Н., З. К. З., Б. А. З., Р. А. М. и И. А. А. против А. Д. П. с твърдения, че са собственици на общо 3/4 идеални части поземления имот и сградата в него в [населено място], като собствеността произтича от наследствено правоприемство от общите наследодатели Х. З. П., починал на 09.04.1974г. и съпругата му Р. Г. П., починала на 18.07.1985г. и давностно владение, като е уточнено, че ищецът А. И. Н. притежава 1/4 ид.ч. от имота, останалите ищци - по 1/16 ид.ч. от същия, а ответникът А. Д. П. - 1/4 ид.ч.

Предмет на ревандикационния иск са общо 3/4 ид.ч., притежавани от ищците. Ищците сочат, че с констативен нотариален акт от 14.06.2021г. ответникът е признат за собственик на основание давностно владение и наследство от Д. Х. П. върху целия недвижим имот.

Според тях имотът е съсобствен между наследниците на Х. и Р. П.; по съгласие между тях в имота е живял Д. Х. П. - син на наследодателите, без да плаща наем, но със задължение да поддържа имота. Ответникът, който е негов син, не е живял в имота и не е ползвал дворното място.

Ответникът А. Д. П. е оспорил иска с твърдение, че ищците не са собственици; че 2 наследодателят му Д. Х. П. е бил владелец на имота още от 1974 г. по силата на уговорка между него, майка му, брат му и сестрите му, които до смъртта си не са оспорвали правата му, а ищците от своя страна никога не са владели имота.

След дадени от въззивния съд указания ищците са уточнили, че основанието за собствеността им е наследство и придобивна давност, като давностното владение е установено от общите им наследодатели Х. З. П. и Р. Г. П. още преди 1960 г. и е продължило до смъртта им, без същите да се позоват на правните последици на изтеклата придобивна давност, след това владението е осъществявано от преките им наследници по силата на наследственото правоприемство, отново без позоваване на придобивната давност, а след тяхната смърт - от ищците като техни наследници.

Установено е безспорно, че по разписната книга на [населено място] УПИ * в кв. 61 е записан на наследници на Х. З. П., преди да бъде издаден констативния нотариален акт на ответника А. Д. П.. Х. З. П. е починал на 09.04.1974г., съпругата му Р. Г. П. е починала на 18.07.1985г. и техни наследници са: 1/ дъщеря И. Х. Г., починала на 26.07.2005г. и наследена от съпруга си А. Й. Г., починал на 29.10.2016г., дъщеря си З. А. Б. и синовете си Й. А. Г. и Х.

А. Г., починал на 10.08.2018г. и оставил за наследници съпругата си К. Г. Г., сина си А. Х. Г. и дъщеря си И. Х. Г.; 2/ дъщеря З. Х. Н., починала на 09.09.2011г. и оставила за свои наследници по закон внучките си И. Х. Д., З. Х. Н. и А. Х. Н. - по право на заместване на починалия преди майка си техен баща Х. И. Н., и сина си А. И. Н.; 3/син А. Х. П., починал на 15.09.2008 г. и наследен от съпругата си З. К. З. и дъщерите си Б. А. З., Р. А. М. и И. А.

А.; 4/ син Д. Х. П., починал на 17.05.2021 г. и оставил за свой наследник по закон ответника А. Д. П.. Наследниците И. Х. Д., З. Х. Н., З. А. Б., А. Х. Н. и Й. А. Г. са се отказали от наследството, оставено от Х. З. П. и Р. Г. П., като отказите им са вписани в особената книга на Районен съд-Асеновград.

На 14.06.2021 г. ответникът А. Д. П. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота на основание давностно владение и наследство от Д. Х. П., починал на 17.05.2021г. Местните данъци и такси за имота за периода от 2011 г. до 2021 г. са платени от всеки от ищците и от ответника през 2021г. През месец май 2021г., непосредствено преди снабдяването с констативния нотариален акт, ответникът е декларирал имота на свое име и на останалите наследници.

Събраните гласни доказателства установяват следното: Свидетелите И. Й. К. (без родство със страните), Я. К. З. (съпруг на ищцата Б. А. З.) и Н. Р. Р. (без родство) установяват, че процесният имот - къща на два етажа и двор около 600-700 кв.м. е била на Х. П.. Той имал двама сина и две дъщери, всички вече починали. Последен починал синът му Д. П.. След смъртта на Х. П. в къщата останали да живеят съпругата му Р. и синът му Д. П.. Братът и сестрите го оставили да живее там, защото нямало къде да живее. Ответникът А. П. е син на Д. П., но не е живял в къщата, защото след раждането му родителите му се разделили и той живял с майка си. След смъртта на Р. П. в къщата останал само Д. П.. Той не поддържал къщата и тя била пред срутване. Други роднини не били идвали в имота. Свидетелите П. З.

Р., И. Р. Г. и Й. З. И. (всички без родство) установяват, че Д. П. - син на Х. и Р. П., живял в къщата в [населено място], откакто се родил. След смъртта на баща си Д. П. останал да 3 живее в къщата с майка си, а след нейната смърт продължил да живее там, докато починал.

Според свидетелите Р. и И. бащата Х. оставил къщата на сина си Д.. Неговият син А. П. не е живял в къщата, а живеел с майка си. Братът и сестрите на Д. П. си имали собствени къщи и живели в тях. След смъртта на Р. П. никой друг не бил идвал в имота. Къщата не е поддържана и била пред падане.

При горните факти въззивният съд е приел, че предмет на делото са субективно и обективно съединени ревандикационни искове от невладеещите съсобственици срещу владеещия съсобственик за предаване на владението на неоснователно ползваните от съсобственикаответник идеални части от имота. Всички страни са наследници по закон на общия наследодател Х. З. П. и съпругата му Р. Г. П.. Ищците, както и ответникът, са наследници по закон на преките си наследодатели: И. Х. Г. (от нейното коляно са ищците К. Г. Г., А. Х. Г., И. Х. Г., Г. А. Ж.), З. Х. Н. (чийто наследник е ищецът А. И. Н.), А. Х. П. (от неговото коляно са ищците З. К. З., Б. А. З., Р. А. М. и И. А. А.) и Д. Х. П. (чийто единствен наследник е ответникът А. Д. П.). Ищците се позовават на правото на собственост, придобито от общите им наследодатели по силата на давностно владение, осъществявано явно, спокойно и непрекъснато отпреди 1960 г. до смъртта на всеки от тях - 1974г., респ. 1985г.

Упражняваното от съпрузите Х. и Р. П. фактическо владение е установено безпротиворечиво и убедително от събраните гласни доказателства. По отношение началната дата на владението им съдът е счел, че то е установено най-късно около 1957г. когато е роден синът им Д. П.. От тази дата до датата на смъртта на Х. и Р. П. е изтекъл период повече от 10 години, поради което е осъществен фактическият състав на придобивната давност. Те не са се позовали на изтеклата в тяхна полза давност и по силата на наследственото правоприемство наследниците им са придобили владението и правото да се позоват на изтекла в полза на наследодателите им придобивна давност, щом са продължили владението - в този смисъл е ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е приел, че макар и наследникът Д.

П. да е установил самостоятелно владение върху целия имот, което не е спорно делото, то фактическата власт е упражнявана от него със съгласието на останалите наследници, в който смисъл са показанията на свидетелите К. и З., които показания съдът е счел за логични, последователни и неопровергани от други доказателства по делото. Така че, ищците в качеството си на наследници са продължили владението на имота чрез наследника, упражняващ фактическа власт върху него. Не са събрани доказателства за твърденията на ответника между преките наследници да е имало уговорка Д. П. да получи собствеността върху имота. Данните по делото сочат на възникнало между тях облигационно отношение по предоставяне на държането на имота. Съдът е приел за недостоверни показанията на свидетелите Р. и И., според които имотът бил оставен на Д. П. от баща му, тъй като и двамата свидетели не помнят бащата на Д. П. - Х. П., а и към датата на смъртта му същите са били в невръстна възраст, поради което няма как да имат непосредствени впечатления от събития, случили се преди смъртта му. Освен това в тази част показанията им противоречат на писмените доказателства по делото - записванията в разписната книга и подадената от ответника декларация по ЗМДТ, които сочат, че имотът е съсобствен между наследниците на Х. З. П..