Решение № 1349 от 15.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1349 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20253100502155 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 71290/15.08.2025г. от Т. С. Т., ЕГН ********** от гр. Д.ч., чрез процесуалния представител адв. К. Д., срещу решение № 2706 от 16.07.2025г., постановено по гр. дело № 2145/2024г. на РС Варна, ХLVI-ти състав, с което e отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Община Варна иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в гр.

Варна, район Младост, с.о. „С.“, с площ 789 кв. м., при посочени граници, ведно с изградената в имота жилищна сграда с идентификатор № *****.1, със застроена площ 16 кв. м. и жилищна сграда с идентификатор № *****.2, със застроена площ 8 кв. м., на основание изтекла в полза на ищцата придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт, с намеР.е за своене /владение, упражнявано еднолично от ищцата в периода от 1985г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2024г., към което е присъединено и владението на родителите й, осъществявано в периода от 1960г. до 1985г./.

1

Въззивницата намира, че обжалвания съдебен акт е постановен при неправилно приложение на закона /приложен е в неговия противоположен смисъл/, необоснован и несъобразен с приетите по делото доказателства, както и в нарушение на процесуалните правила. Изразява несъгласие с правния извод на съда, че след влизане в сила на ПНИ през 2011г., процесният имот е годен да бъде придобит по давностно владение или чрез правни сделки. Сочи, че имотът никога не е одържавяван, за да бъде заявен за реституция, както и че липсват данни кога е включен в баланса на ОТКЗС, освен това липсвало логика в земеделска земя на бъда издадено разрешение за строеж през 1978г. Счита, че имотът има статут на дворно място, съгл. разпоредбата на чл. 105, ал. 4 от ЗТСУ. Твърди, че владението на нейния праводател е започнало от 1978г. и до настоящия момент не е отнемано или смущавано. Оспорва чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ да съставлява придобивен способ.

Намира, че въззиваемата страна се позовава на неосъществен в нейна полза фактически състав на чл.19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Счита, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот не попада в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ, а е останал собствен на физическо лице в реалните му граници. В обобщение намира, че по отношение на процесния имот не е налице един от кумулативните елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно – да е земя, попадаща в обхвата на земите по чл. 10 от ЗСПЗЗ. Поради това и с влизането в сила на ПНИ /28.01.2011г./ общината не е станала собственик на имота при условията на 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ и съответно нормата на &1 от ЗД на ЗС е неприложима. Отправеното искане е да се отмени обжалвания съдебен акт и за присъждане на стоР.те разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. В пространно изложение са описани различните законови хипотези за изграждане на сезонни постройки на земя, представляваща държавна собственост. В обобщение сочи, че издаденото на наследодателя на въззивницата разрешение за строеж № 455/24.11.1978г., не обосновава извод, че същото е издадено за имот, който е в строителните граници на гр. Варна. Намира, че се касае за земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, като е без значение за предмета на спора факта, че след 29.05.2000г., с одобряване на околовръстния полигон на с.о. „С.с.“/„С.“, същата е загубила земеделския си характер. По отношение на останалите възражения, препраща към отговора на исковата молба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

2

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Т. С. Т. срещу Община Варна за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в гр. Варна, район Младост, СО „С.", с площ 789 кв. м., предишен идентификатор ***, номер по предходен план: ***, ведно с изградената в имота жилищна сграда с идентификатор № *****.1, със застроена площ 16 кв. м. и жилищна сграда с идентификатор № *****.2, със застроена площ 8 кв. м., с предназначение склад, на основание изтекла в полза на ищцата придобивна давност, чрез осъществяване на владение, упражнявано еднолично от ищцата в периода от 1985г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 22.02.2024г., към което е присъединено и владението на родителите й, осъществявано в периода от 1960г. до 1985г.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищцата Т. С. Т. твърди, че е собственик по давностно владение на процесния недвижим имот, ведно с построените в него сгради, осъществявано от нея и към настоящия момент. Посочено е, че присъединява и владението на родителите си към своето, доколкото в полза на бащата й С.И.С. е било издадено разрешение за строеж и удостовеР.е от Варненски градски народен съвет за построяването на находящите се в имота постройки от 1989г. и 1990г. Предвид липсата на документ за собственост, на 30.05.2023г. ищцата е започнала процедура за снабдяване с КНА за процесния поземлен имот, като в тази връзка на 20.06.2023г. е депозирала пред Община Варна заявление за заверка на молба декларация за признаване право на собственост по обстоятелствена проверка.

Доколкото в предвидените за това срокове ответникът не извършил исканата от ищцата услуга, независимо от отправяните няколко пъти молби за това, е образувано адм. д. № ***7/2023г. по описа на Административен съд – Варна, по което е постановено решение от 18.12.2023г., с което на ответника са дадени указания за извършването на посочената административна услуга.

Ищцата твърди, че и към момента молбата й не е заверена. Предвид това ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от настоящото дело, доколкото намира поведението на ответника за индиция за наличието на претенция от негова страна върху спорния имот. Заедно с това посочва, че при евентуалното издаване на АЧОС за имота, ответната община би имала възможността да се разпореди с него, като привидно се легитимира като негов собственик, независимо че актът сам по себе си не създава права в полза на общината. Страната счита, че е придобила по давност спорния имот, ведно с построените в него сгради, тъй като заплащала данъците за него от 1993г., поставила отново ограда около същия след кражбата на предишната, както и че помагала на баща си за изграждането на процесните сгради. Отделно от 3 това твърди, че са поставени табели в имота и са засадени дървета. С молба, преди първо съдебно заседание, уточнява, че в периода от 1985г. до настоящия момент владее имота за себе си, като към своето владение присъединява и владението на своите родители, осъществявано в периода от 1960г. до 1985г.

Съобразно изложеното се иска уважаване на претенцията за признаване на ищцата за собственик на посочения поземлен имот, заедно с построените в него сгради.

Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който поддържа становище за допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Страната сочи, че се легитимира като собственик на процесния недвижим имот ех lеge на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съответно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС. Излага се, че към настоящия момент е налице висяща процедура по издаване на АОС. Страната излага, че към момента на приемане на ЗСПЗЗ територията, в която попада процесният имот, съставлявала земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ, поради което и до 1996г. не би могъл да бъде придобиван по давност, предвид статута му на държавен имот. В тази връзка поддържа, че предоставеното на бащата на ищцата право на ползване, съгласно Постановление № 26/1987г. на Министерски съвет, е прекратено по силата на закона, а възможността същият да трансформира ограниченото си вещно право в абсолютно такова на основание пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ следвало да бъде извършено по установения законов ред, който изключвал възможността за придобиването на имота по давност. Счита, че от представените от ищцата доказателства не се установява надлежно предоставеното в полза на баща й С.С. право на ползване да се е трансформирало в право на собственост по реда на пар. 4а, ал. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. В тази връзка обръща внимание, че при извършена служебна проверка в район Младост при Община Варна се установило, че по оценителния протокол от 20.09.1993г. за имот пл. № 1159, приложен по делото от ищцата, не е извършено плащане, което се явява абсолютна предпоставка за придобиването на собственост върху земите, предоставени по реда на пар. 4 ЗСПЗЗ. Независимо от това обаче са изложени доводи, че евентуално давностен срок за придобиване правото на собственост върху спорния имот би могъл да тече едва от влизането в сила на ПНИ за местност „С.с."/"С.", одобрен със заповед № РД-11-7706- 36/28.01.2011г. на ОУ с административен център Варна. Доколкото обаче ответникът счита, че от влизането в сила на ПНИ собственик на имота е Община Варна, то за периода 25.03.1941г. 01.06.1996г. и 31.05.2006г. - 07.03.2022г. намира, че давност не е текла, поради действалия мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти. Твърди се в отговора, че по силата на приращението ответникът е станал собственик и на изградените в процесния имот постройки, на 4 основание чл. 92 ЗС. Развити са подробни доводи, оспорващи представените от насрещната страна писмени доказателства.

С обжалваното решение предявеният положителен установителен иск е отхвърлен.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представеното на л. 28 от делото удостовеР.е за наследници на С.И.С. починал на 22.11.2005г., същият след смъртта си е оставил за свои наследници преживялата си съпруга Я.П.С. и децата си Т. С. Т. и П.С.С..

Я.П.С. е починала на 01.09.2021г., видно от представеното на л. 33 от делото удостовеР.е за наследници., като е оставила наследници по закон децата си Т.

С. Т. и П.С.С..

С разрешение за строеж № 455/24.11.1978г. /л. 31 от делото/ е позволено на С.И.С. да направи дървена, тухлена или каменна постройка за сезонно ползване с квадратура 16 кв.м., без изба и железобетонни елементи в мястото си в м. К.. При прекратяване ползването на имота изрично е посочено, че собственикът е задължен да премахне постройката без право на обезщетение.

От удостовеР.е № 223/05.04.1989г. /л. 32 от делото/ е видно, че на основание Постановление № 26/1987г. на МС и решение № 36/559-4-10 от 1989г. на ИК на ОбНС-Варна е предоставено право на ползване на С.И.С. от гр. Варна върху място от 700 кв.м., находяща се в гр. Варна, местност „С.“ при граници: гора, ДПФ, К.Г..

От оценителен протокол № 103/20.09.1993г. /л. 34 от делото/ за имот № 1159, местност „С.", с ползвател С.И.С. е видно, че мястото е с площ 870 кв.м. е оценено на 32817,60 лв., а построената в него сграда с разгъната площ от 17 кв.м. е оценена на 10635,49 лв.