Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5555 от 01.11.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3565/2022
Вид
Решение № 5555
Подписан
01.11.2023
В сила
19.06.2025
Състав
Радост Бошнакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 3, изр. второ · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 60а и сл. · Закон за съдебната власт
  • чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 286, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 37, ал. 1, т. 11 · Наказателен кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 258 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 324, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 346 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 368, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 412, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 46, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 52, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5555 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20221100103565 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът К. Р. Е. излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата си претенция: образуване на 20.07.2012 г. на наказателно производство срещу нея за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК – набедяване, и повдигането й на обвинение за същото престъпление на 08 август 2013 г.; приключване на производството с оправдаването й с влязла в сила присъда на 04.11.2021 г. - решение по ВНОХД № 3334/2021 г. на СГС, постановено въз основа на осъществения инстанционен контрол; взета МНО „подписка“; преживени унижение, разочарование, стрес и засягане на доброто й име и личен живот, невъзможност да започне работа в чужбина, отчуждаване от близки и приятели и отдръпване от нея поради знание за воденото наказателно производство, продължило повече от девет години; заплатено в наказателното производство адвокатско възнаграждение от 500 лева. Претендира справедливото обезщетение за наведените в исковата молба неимуществени вреди в размер на 70000 лева и обезщетение за причинените й от същото производство имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лева, заедно със законната лихва върху тези суми от 04.11.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА на Република БЪЛГАРИЯ в законоустановения срок е оспорил исковете, възразявайки че същите са неоснователни поради: липса на доказателства за твърдяните вреди и причинната им връзка с повдигнатото й обвинение; причиняване на твърдяните вреди от негативните й преживявания с 1 частния обвинител К.К. и продажбата на общото им жилище; данни за раждане на дете и осъществяване на търговска дейност през процесния период, сочещи на наличие личен и професионален живот, различен от изложения в исковата молба; завишаване на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа на чл.

52 от ЗЗД.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По делото се установява от приложеното в цялост наказателно производство, че по подадена на 28.09.2011 г. от К.Г.К., чрез упълномощен от него адвокат, до Софийска районна прокуратура (СРП) молба е била образувана пр. пр. № 46270/2011 г.

След отмяна на постановление от 08.11.2011 г. на прокурор при СРП за отказа да се образува досъдебно производство по така образуваната преписка, въз основа на предприети действия по неговото обжалване, видно от постановления от 29.03.2012 г. и 18.05.2012 г. на прокурори при СГП и АП – София, с постановление от 20.07.2012 г. на прокурор от СРП е било образувано досъдебно производство № ЗМ 1513/2012 г. по описа на 07 РУ – СДВР срещу К. Р. Е. за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК и дадени указания по разследването. В хода на разследването на 18.04.2013 г. бил извършен разпит като свидетел и на ищеца К. Е. (л. 63 от ДП), при който тя представила на разследващия полицай съдебномедицинско удостоверение от инкриминираната дата 19.03.2011 г.

С постановление от 08 август 2013 г. по досъдебно производство № 1530/2012 г. на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 46270/2011 г. по описа на СРП (л. 50 от ДП), ищецът К. Е. е била привлечена като обвиняем, затова че на 19.03.2011 г. пред надлежен орган властта – И.С.В., полицейски орган при 07 РУ – СДВР, извършващ действия по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, набедила К.Г.К. в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, а именно че на 19.03.2011 г., около 09.10 часа в гр. София, ж.к. Студентски град на паркинга на УНСС, след като й нанесъл побой, е отнел лекия й автомобил Фиат Брава с ДК № ******* ХХ , в резултат на което било образувано и в последствие прекратено ДП № 918/2011 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 13589/2011 г. по описа на СРП, като е знаела, че е невинен - престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК. Постановлението на разследващия орган е предявено на ищеца на 16.09.2013 г. и същата е разпитана в процесуалното й качество на обвиняем. Тези действия по производството са извършени с участието на нейния защитник – адв. В. П., за който е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 16.04.2013 г. с уговорено и заплатено възнаграждение от 500 лева (л. 49 от ДП). Със същото постановление по отношение на обвиняемия К. Е. е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

След приключване на разследването с постановление от 06.11.2013 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, СРП е прекратила 2 наказателното производство поради липса на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

Постановлението е било обжалвано и отменено с постановление от 13.03.2014 г. на прокурор при СГП, което е потвърдено от АП – София и преписката е върната за прецизиране на обвинението и внасяне на обвинителен акт срещу К. Е. за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК (л. 94 – 96 от ДП). Ново привличане на ищеца К.

Е. е извършено с постановление от 07.11.2014 г. на разследващия орган, предявено й на 12 декември 2014 г., а след приключване на разследването и изпращането на делото с писмено мнение на прокурора и с постановление от 21.12.2015 г. на прокурор при СРП. Последното е постановено и след подаване на молба от ищеца К. Е. до съда с искане по чл. 368, ал. 1 от НПК за указания до СРП за ускоряване на разследването, по което е постановено определение от 07.12.2015 г. по НЧД № 20340/2015 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, за връщане на делото на СРП и даване на възможност в едномесечен срок да внесе делото за разглеждане в съда с обвинителен акт.

Разследването по досъдебното производство срещу ищеца К. Е. е приключило с внасяне на 28.12.2015 г. в СРС на обвинителен акт по досъдебно производство № 1513/2012 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 46270/2011 г. по описа на СРП, по обвинение за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, като по отношение на нея не е била взета мярка за неотклонение (така и постановление от 21.12.2015 г.). По така внесения обвинителен акт се образувало НОХД № 22555/2015 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, съдебното производство по което с разпореждане от 15.01.2016 г. е било прекратено и делото върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждането на процесуално-следствените действия по привличане, разпит и предявяване на разследването. В изпълнение на последните са извършени от прокурор при СРП на 02.03.2016 г. ново привличане, разпит и предявяване на разследването на обвиняемата, а на 10.03.2016 г. бил внесен нов обвинителен акт в СРС, по който е образувано НОХД № 4479/2016 г. С определение от 17.05.2016 г., постановено по НОХД № 4479/2016 г., съдът е прекратил наказателното производство поради неспазване на едномесечния срок по чл. 369, ал. 3 от НПК за внасяне на обвинителен акт в съда след връщането му за отстраняване на горепосочените нарушения. Наказателното производство срещу ищеца К. Е. е възобновено и делото върнато за разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание с определение от 23.01.2017 г. по НД № 1138/2016 г. на САС, НО, V-ти състав, образувано по искане на главния прокурор.

След възобновяване на производството е образувано НОХД № 1543/2017 г. по описа на СРС, НО, който с разпореждане от 09.05.2017 г. го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на Глава Двадесета от НПК на 26.06.2017 г., в което заседание не е даден ход на делото поради приети от съда уважителни причини за повереника и било последвано от провеждането на пет съдебни заседания – 12.10.2017 г., 01.02.2018 г., 19.03.2018 г., 14.06.2018 г. и 15.10.2018 г., в които е даден 3 ход на съдебното следствие, в което са събирани доказателствени средства чрез разпит на свидетели, приемане на заключение по експертиза и изискване и приемане на писмени доказателство и при провеждането на които ищецът К. Е. е присъствала заедно със своя защитник . Поради невъзможност разглеждането на делото да приключи от съдебния състав, дал ход на съдебното следствие, видно от разпореждане от 24.01.2019 г. и протокол от 04.07.2019 г., разглеждането на делото е проведено от друг съдебен състав в нови осем съдебни заседания през периода от 17.12.2019 г. до 23.12.2020 г. В последното съдебно заседание от 23.12.2020 г. е обявена присъдата, с която ищецът К. Е. е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК и е оправдана по повдигнатото й обвинение. В мотивите към присъдата съдебният състав е изложил, че със заявеното пред органите на разследването тя е търсила защита на свои граждански права и телесна неприкосновеност и не е извършила престъплението „набедяване“, за което й е повдигнато обвинението.

Постановената присъда е била обжалвана от частния обвинител К.К. и протестирана от Прокуратурата, който протест в последствие е оттеглен на основание чл. 324, ал. 1 от НПК, като образувано въззивното производство по ВНОХД № 3334/2021 г. по описа на СГС, приключило с постановяване на решение № 213 от 04.11.2021 г., което е окончателно и с което е потвърдена оправдателната присъда на ищеца К. Е..

От представените справки, нотариални актове, писма, декларация и баланси (част от тях представени в наказателното производство) и показанията на св. Р.В. се установява, че през време на воденото срещу ищеца К. Е. наказателно производство между нея и частния обвинител К.К. е съществувала съсобственост върху двустаен апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. *******, бл. *******, за който е проведена публична продан през периода 22.01.2018 г. - 22.02.2018 г. по изпълнително производство, образувано при ЧСИ И.Ч.. Установява се и че ищецът К. Е. е осъществявала и търговска дейност чрез търговските дружества К.А.С. ЕООД и П.К.

88 ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е тя, като чрез едно от дружествата (К.А.С. ЕООД) до 2020 г.

Във връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.В. и В. П.а – майка на ищеца К. Е. и близък семеен приятел. В показанията си свидетелят Р.В. заявява, че повдигнатото срещу ищеца К. Е. и воденото въз основа на обвинението срещу нея наказателно производство я е променило – преди била спокойна и тиха, спортувала, а след случилото изпаднала в шок, страхувала се, появили се проблеми със съня и храненото й, престанала да спортува и проявявала нервност преди всяко съдебно заседание, ограничила общуванията си, тъй като и колегите й в дружеството, в което работила по трудов договор като счетоводител и в което работил и К.К. като шофьор, избягвали 4 контактите си с нея. Повдигнатото й обвинение създала несигурност в личния й живот и плановете за него и възможността й да работи в Германия, поради което тя прекратила връзката си с приятеля, която имала в началото на наказателното производство. Имала дъщеря, родена през 2019 г. (така и справка от НБД Население), но не живеела с бащата на детето й, с който била в добри отношения. Не в такива дъщеря й била с К.К., с който тя живеела на съпружески начала 4 - 5 години преди раздялата им през 2010 г., която била много трудна и след която той я е тормозил. През време на съжителството им придобили в съсобственост жилище, за което тя сключила договор за кредит и след раздялата им в него останал да живее К.К.. Желанието на дъщеря й било да няма нищо общо с К.К., включително и относно жилището.

Приключването на наказателното производство успокоило дъщеря й, но травмата от случилото все още оставала.

Затварянето и избягването на контакти с близки от ищеца К. Е. поради воденото срещу нея наказателно производство се установява и от показанията св. В. П.а. То създало и несигурност в нейните планове в личен и професионален план и разговорите за случилото се продължавали да я правят неспокойна.