Решение № 140 от 24.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Перник, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500085 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 906/15.10.2025 г. по гр.д.№ 6084/2024 г. по описа на РС-Перник съдът е отхвърлил предявения иск от Б. Й. К. - ЕГН **********, адрес: ***, срещу МБАЛ “Рахила Ангелова” АД гр.Перник, ЕИК 113513858, седалище и адрес на управление: гр. Перник, п.к. 2300, ул. Брезник № 2, за заплащане на сумата от 24000 лв., представляваща частичен иск от 70 000 лв., за нанесени неимуществени вреди вследствие на допусната лекарска грешка /неправилно лечение/ от страна на доктор И.М. -Т. и доктор В.З., служители на ответника, ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането 28.10.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца Б. К. с искане същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Поддържа се, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че медицинските лица по образна диагностика неправилно са разчели травматичната увреда на дясната пета на пострадалия, настъпила при битов инцидент, с което били нарушени разпоредбите на чл.79 и сл. от Закона за здравето и добрите медицински практики, закрепени в приетия медицински стандарт „Ортопедия и травматология“, като фрактурата на петата на десния крак на ищеца не била установена своевременно, поради което и това довело до по-интензивни болки и страдания за ищеца. Претендира разноски.

В законоустановения срок от ответника по жалбата е постъпил отговор, с която 1 се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Излагат се доводи, че описаните болки и страдания, претърпени от ищеца, са настъпили в резултат на самата травма, а не се явяват вследствие на несвоевременно и неправилно лечение. Поддържа се, че не е доказана причинно-следствена връзка между осъществено противоправно поведение /действие или бездействие/ от лица, на които ответникът е възложил работа, и твърдените неимуществени вреди, като в тази връзка се позовава на заключенията на основната и повторна СМЕ. Навежда се, че от заключението по повторната СМЕ и доклада на вещото лице в открито съдебно заседание се установява, че болките, от които понастоящем се оплаква ищецът- въззивен жалбоподател, се дължат на образувало се костно натрупване, което се явява обичаен резултат от оздравителния процес, а не е причинено от неправилно лечение, като се навежда, че от приетите основно и повторно заключение по СМЕ не се установява вторично разместване на констатираната фрактура. Навежда се, че от изводите на вещите лица по приетите основно и повторно заключение по СМЕ се установява, че счупвания, подобни на това, получено от ищеца, се лекуват консервативно, като липсват данни за получени допълнителни увреждания от ищеца вследствие на процесния инцидент. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и се претендират разноски.

Третото лице- помагач на страната на въззиваемия-ответник: ЗД“БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, депозира становище за неоснователност на жалбата.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност съдът намира следното:

Районен съд-Перник е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, предявен от Б. Й. К. срещу "МБАЛ “Рахила Ангелова” АД гр.Перник за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 000 лева, представляваща частичен иск от 70 000 лв. /след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК с протоколно определение от 07.10.2025 г./, ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането 28.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на неправилно лечение /лекарска грешка/ от служители на ответника -доктор И.М. -Т. и доктор В.З..

Ищецът твърди, че на 28.10.2023г., при битов инцидент, наранил своя десен крак в областта на петата. Изпитвайки силна и много интензивна болка, той потърсил веднага лекарска помощ в МБАЛ „РАХИЛА АНГЕЛОВА“ АД. Лекарите, които са били на смяна този ден, извършили ренгенова снимка на крака, заявили, че няма счупване и посъветвали ищеца да почива при домашни условия, с компреси от реванол, без да натоварва крака. Тъй като болката в крака не спирала, ищецът отишъл на 14.11.2023г. за второ мнение при доктор П.Д., като отново му била направена рентгенография. Последният констатирал, че десният крак на ищеца е счупен в 2 областта на петата, като предписал имобилизация чрез гипс и обезболяваща и противооточна терапия. Твърди се, че неизвършването на операция в първите пет дни след инцидента, е довело до трайни увреждания за ищеца, като същият стъпва настрани, трудно му е да свива своя глезен нагоре и изпитва болки в таза. Появило се накуцване с пострадалия крак, което влияело на качеството му на живот, същият бил в трудоспособна възраст, продължавал да изпитва болки и страдания вследствие неправилно поставената първоначална диагноза.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва претенцията като неоснователна и недоказана. Поддържа, че не се установява противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на ответника, в пряка причинно- следствена връзка с което да са настъпили твърдените от ищеца вреди. Моли за отхвърляне на исковете.

С обжалваното решение районният съд е приел, че не се установява първоначално лекуващия лекар, с непредприемане на оперативна намеса, да е нарушил правни норми или медицински стандарти, включително липсват доказателства за проведено неправилно лечение. Приел е за недоказано и обстоятелството, че настъпилите при ищеца усложнения са вследствие на проведеното лечение /правилно или не/, доколкото се касае за физиологическа функционалност на самия организъм при зарастване на получената фрактура.

Пред районния съд са събрани гласни и писмени доказателства, допуснати и приети са заключенията по две съдебно – медицински експертизи.

Не се спори между страните и се доказва по делото, че доктор И.М. -Т. и доктор В.З. са били служители на ответника към 28.10.2023г., когато е настъпил процесният инцидент. Приета е пред районния съд справка от ТП НОИ – гр. Перник, видно от която за периода от 30.10.2023 г. до 07.01.2024 г. на ищеца са били издадени 3 бр. болнични листа за отпуск поради временна нетрудоспособност, с посочена диганоза „контузия на други и неуточнени части на стъпалото“ за първия болничен лист от 30.10.2023 г. и „счупване на петната кост“ за последващите два, съответно от 23.11.2023 г. и 15.12.2023 г. Приети пред районния съд като неоспорени от страните са резултати от извършено при ответника образно изследване от 28.10.2023 г., с посочване, че след проведена рентгенография по отношение на ищеца Б. Й. К. не се установяват данни за фрактурни промени на десен калканеус. Представен е амбулаторен лист №*** за извършен преглед на ищеца, издаден от д-р П.Д., с поставена диагноза „счупване на петната кост“, с посочено обективно състояние на пациента- констатиран масивен оток, палпаторна болезненост в областта на дясната петна кост, ограничени и болезнени движения в глезенната става, като след извършена рентгенография се установяват данни за фрактура на дясна петна кост с минимална дислокация на фрагментите.

От разпита на свидетелите на ищеца Н. Й. К. – съпруга, чиито показания съдът преценява при съобразяване на разпоредбата на чл.172 ГПК, и Д.Р.Д., еднопосочно се установява, че на процесната дата 28.10.2023 г., при извършване на ремонтни дейности в дома си, ищецът е получил контузия на десния крак в областта на ходилото, последван от оток и посиняване. На същия ден, след извършен преглед от служители на ответното лечебно заведение, съпроводен от рентгеново изследване, на ищеца било съобщено, че няма фрактура на засегнатия крайник, като бил насочен към домашно лечение, указано му било да не стъпва на крака, да поставя компреси и да приема болкоуспокояващи. Указано му било също така да потърси при нужда консултация с травматолог. След период от две седмици, в който не настъпвало видимо подобрение, 3 ищецът се консултирал с травматолог, който извършил повторно рентгеново изследване на дясното ходило, от което се установило, че е налице счупване на петната кост, което травматологът установил и на първата рентгенова снимка. На третия месец ищецът започнал да се придвижва без патерици, като и понастоящем кракът е болезнен, подува се, ищецът изпитва затруднения с ходенето.

От заключението на първоначалната и повторната СМЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните, се установява, че петната кост или калканеус е най-голямата от костите, образуващи скелета на ходилото. Основната й функция е поемане на натоварване по време на опорната фаза на походката. Освен това тя участва чрез съчленения със съседни кости в страничните движения на ходилото и осигурява лост за функцията на мускулите на прасеца.

Вещите лица посочват, че на направената рентгенова снимка на дясна петна кост на 28.10.2023 г. в МБАЛ "РАХИЛА АНГЕЛОВА", се вижда счупване на дясна петна кост с вертикален ход и минимална дислокация на фрагментите. На направената рентгенова снимка на дясна петна кост на ищеца на 14.11.2023 г. се вижда счупване със същата морфология, както на снимката от 28.10.2023 г. На направената рентгенова снимка на дясна петна кост на ищеца на 12.12.2023 г. се вижда зараснало счупване на дясна петна кост, без дислокация на фрагментите. Според посоченото от вещите лица, лечението на счупванията на петната кост е два вида: оперативно и консервативно, като изборът на лечение се определя от вида на фрактурата. Вещите лица са категорични, че когато счупването е многофрагментно, с голямо разместване на фрагментите, се предпочита оперативното лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза- най често плака и винтове. Счупвания на петната кост с разместване или депресия под 2 мм на задната фасетка на субталарната става се лекуват консервативно.

Консервативното лечение може да се проведе по няколко начина: ранно раздвижване, без гипс и без натоварване за 45-60 дни; гипсова имобилизация за 25 дни и раздвижване без натоварване за 45-60 дни; гипсова имобилизация за 45- 60 дни, като след този период се провежда рехабилитация с постепенно дозирано натоварване на увредения крайник. И двете вещи лица са категорични, че на така представените рентгенови снимки на дясното ходило на ищеца няма показания /разместване на фрагментите или депресия над 2 мм на задната фасетка на субталарната става/ за провеждане на оперативно лечение. При подобен вид счупване на петната кост с минимално разместване на фрагментите обикновено се предприема консервативно лечение с обездвижване на крайника за 45 дни и последваща рехабилитация. Според посоченото от вещите лица, при нормално протичане на лечебН. процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид уврежданмия е около 4 месеца, като увреденият крайник не трябва да се натоварва за срок от 45- 60 дни, тоест пострадалият трябва да се придвижва с помощни средства. Видно от заключението на допълнителната СМЕ, на 18.09.2025 г. вещото лице д-р П.Т. е извършило личен преглед на ищеца Б. К., при който се констатира походка с леко накуцване, без помощни средства, без видими отоци на дясно ходило. Палпаторно пациентът реагира с болка в областта на външната част на дясна пета, като се установява издатина под външния глезен в областта на петната кост. Констатираният обем на движение на дясна глезенна става вещото лице е посочило като: сгъване на 50 градуса (нормално - 50-60 гр.), разгъване - 10 градуса (нормално - 30 гр.), движение навътре (супинация) -40 градуса (нормално - 60 гр.), ограничено движение навън (пронация) - 5 градуса (нормално - 30 гр.) с болка в края на движението. При движение навън реагира с болка. На рентгенографията от 18.09.2025 г. се установява зараснало счупване на петна 4 кост вдясно, като на аксиалната снимка личи костно натрупване (екзостоза) на петна кост под външния глезен. Вещото лице е посочило, че Б. К. се оплаква от болки в областта на дясна пета и по-конкретно от външната страна, като болките се провокират при движение на ходилото навън спрямо глезена. Според посоченото от вещото лице, болките са причинени от констатираното костно натрупване, което е усложнение от фрактурата. Вещото лице посочва, че тази „кост в повече“ при движение навън на ходилото притиска преминаващите в близост перонеални сухожилия и суралния нерв.