Решение № 4234 от 26.11.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6044/2025
- Вид
- Решение № 4234
- Подписан
- 26.11.2025
- В сила
- 26.11.2025
- Състав
- Станислав Мирославов Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4234 гр. Варна, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110106044 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от Ж. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес в ***, чрез процесуалния му представител адв. С. С., срещу А. С. Д., ЕГН:
**********, с адрес в ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал .1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както следва:
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3000 лева, представляваща стойност на дължима главница по договор за паричен заем от 29.12.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; както и обезщетение за забава върху горната главница от 3000 лева, в размер на 1112,35 лева, считано от 01.06.2022г. до деня предшестващ подаването на исковата молба в съда – 11.05.2025 г.
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2000 лева, представляваща стойност на дължима главница по договор за паричен заем от 12.01.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; както и обезщетение за забава върху горната главница от 2000 лева, в размер на 741,57 лева, считано от 01.06.2022г. до деня предшестващ подаването на исковата молба в съда – 11.05.2025 г.
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1500 лева, представляваща стойност на дължима главница по договор за паричен заем от 19.01.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; както и обезщетение за забава върху горната главница от 1500 лева, в размер на 556,18 лева, считано от 01.06.2022г. до деня предшестващ подаването на исковата молба в съда – 11.05.2025 г.
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, представляваща стойност на дължима главница по договор за паричен заем от 03.02.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; както и обезщетение за забава върху горната главница в размер на 370,78 1 лева, считано от 01.06.2022г. до деня предшестващ подаването на исковата молба в съда – 11.05.2025 г.
В исковата си молба ищецът Ж. Н. Д. заявява, че е сключил четири броя договори за паричен заем с ответника А. С. Д.. Всички договори за паричен заем са с нотариална заверка на подписите, удостоверена от нотариус Светлана Димова с рег.№ 363 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Варна. До настоящия момент ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите за паричен заем. Претендира се и обезщетение за забава върху всяка една от четирите главници, считано от 01.06.2022 г. – крайният срок за плащане по договорите за заем, до датата предшестваща подаването на исковата молба в съда – 11.05.2025 г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А. С. Д. не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание, пред РС-Варна, ищецът Ж. Н. Д., чрез процесуалния си представител адв. С. С., поддържа исковата молба.
В открито съдебно заседание, пред РС-Варна, ответникът А. С. Д., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, като исковата молба му е редовно връчена. Уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждане от 02.06.2025 г. и с определението на съда от 05.10.2025г., не е изпратил представител в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение. От наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. При представен списък с разноските, на страната следва да се присъдят единствено разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК /проявление на принципа на диспозитивното начало/, но не и други разноски, дори и такива да са направени. В този смисъл е Определение № 50006/13.03.2023 г. постановено по ч. гр. дело № 3172/2022 г. по описа на ВКС. Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, от който става видно, че претендира разноски в общ размер на 1150 лева, както следва 1000 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лева за заплатена държавна такса. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1150 лева, представляваща стойност на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, А. С. Д., ЕГН:
**********, с адрес в ***, да заплати на Ж. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес в ***, сумата в размер на 3000 лева /три хиляди лева/, представляваща стойност на дължима главница по договор за паричен заем от 29.12.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението;
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 от ЗЗД, А. С. Д., ЕГН: **********, с адрес в ***, да заплати на Ж. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес в ***, сумата в размер на 1112,35 лева /хиляда сто и дванадесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на 3000, за времето от 01.06.2022 г., до 11.05.2025 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, А. С. Д., ЕГН:
**********, с адрес в ***, да заплати на Ж. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес в ***, сумата в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща стойност на дължима главница по договор за паричен заем от 12.01.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението;
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 от ЗЗД, А. С. Д., ЕГН: **********, с адрес в ***, да заплати на Ж. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес в ***, сумата в размер на 741,57 лева /седемстотин четиридесет и един лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на 2000, за времето от 01.06.2022 г., до 11.05.2025 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, А. С. Д., ЕГН:
**********, с адрес в ***, да заплати на Ж. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес в ***, сумата в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща стойност на дължима главница по договор за паричен заем от 19.01.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението;
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 от ЗЗД, А. С. Д., ЕГН: **********, с адрес в ***, да заплати на Ж. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес в ***, сумата в размер на 556,18 лева /петстотин петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на 1500, за времето от 01.06.2022 г., до 11.05.2025 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, А. С. Д., ЕГН:
**********, с адрес в ***, да заплати на Ж. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес в ***, сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща стойност на дължима главница по договор за паричен заем от 03.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението;
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 от ЗЗД, А. С. Д., ЕГН: **********, с адрес в ***, да заплати на Ж. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес в ***, сумата в размер на 370,78 лева /триста и седемдесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на 1000, за времето от 01.06.2022 г., до 11.05.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, А. С. Д., ЕГН: **********, с адрес в ***, да заплати на Ж. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес в ***, сумата в общ размер на 1150 лева /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща сторени от ищеца съдебно деловодни разноски по делото, съставляваща 150 лева за заплатена държавна такса за разглеждане на делото и 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред РС-Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4