Решение № 82 от 14.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Кюстендил, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Гражданско дело № 20241500100046 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. ***“ № 18, представлявана от пълномощник адв. Я.

Д. от САК, със служебен адрес гр. ***, ул. „***“ № 36, ет. 2, против ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № 67А, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 30 000 лева, предявена като частичен иск от пълен размер 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат на смъртта на Г. И. В. съпруг на ищцата, починал вследствие на ПТП от 27.05.2023г. с МПС - лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и управляван от водач Б. Г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 26.10.2023 г. Претендират се деловодните разноски в производството.

С протоколно определение рег.№42/06.02.2026 г., на основание чл.214, ал.1, изр. трето от ГПК, съдът е допуснал изменение размера на иска за сумата от 200 000 лева или 102 258 евро.

В исковата молба се твърди, че на 27.05.2023г., около 14.30 ч., лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № ***, управляван от Б. Г., се движел по републикански път I-6, с посока на движение от гр. *** към ГКПП „Гюешево“, като в района на км. 19+600 достига до кръстовището за с. *** и поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността става причина и реализира ПТП с вече преминалия през кръстовището лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № ***, управляван от Г. И. В., който се движил по пътя за с. *** с посока на движение от гр. Кюстендил към с. ***, като самият удар настъпва в мисленото продължение на дясната линия на банкета в зоната на разделителния остров, разделящ платната за движение на пътя с. *** - гр. Кюстендил.

Ищцата твърди, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с per. № ***, който не е съобразил поведението си с разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал.

1

1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП.

При инцидента пострадал Г. И. В. - съпруг на ищцата.

Пострадалият бил откаран с екип на ЦСМП в УМБАЛ „Д-р. Н. В.иев“ АД гр.

Кюстендил в тежко увредено общо състояние, като при извършените прегледи са установени следните травматични увреди: счупване на основата на черепа (закрито), травматичен субарахноиден кръвоизлив и пневмоцефалия. Същият бил приет за лечение, като за периода на престой 27.05.2023г. - 29.07.2023г., с оглед състоянието му, е проведена консервативна терапия, постелен режим и медикаментозна терапия, но поради влошеното му състояние на 29.07.2023г. В. починал, като причината за смъртта е тежката черепно-мозъчна травма.

Поддържа се, че настъпилата смърт на В. е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Ищцата приела изключително болезнено внезапната смърт на Г. В., като загубата й причинила душевни болки и страдания. С Г. В. тя била създала уютен дом и щастливо сплотено семейство; той бил нейна опора и подкрепа, утеха в тежки моменти, пример за подражание и стожер на едно стабилно семейство; помежду им съществувала топла, силна и хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение, която бива прекъсната за секунди. След инцидента ищцата не можела да се осланя на помощта и подкрепата на своя съпруг, да споделя житейски радости и трудности, а липсата в общия им дом на починалия оставяла неизлечима травма, която да я съпътства занапред.

В резултат на трагичния инцидент психическото състояние на ищцата било изключително тежко - поддържала постоянно усещане за напрегнатост, отчаяние и безпомощност, затворила се в себе си и трудно допускала и общувала с други хора, плачела често и отказвала да се храни, загубила здравия си сън.

Уточнява се, че по отношение на лек автомобил марка „***“, модел „***“ е per. № *** била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество със застрахователна полица № 22/123000899722 със срок на действие от 22.03.2023г. до 21.03.2024г.

Ответният застраховател бил сезиран от ищцата с писмена претенция, изпратена по пощата на 26.10.2023г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства, но в предвидения по закон 3-месечен срок по чл. 496 от КЗ липсвало произнА.не по претенциите, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск.

В писмения отговор ответното дружество въвежда следните възражения по иска:

Оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер.

Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от водач, застрахован при ответника. Аргументира се с представения констативен протокол, според който виновен за събитието е единствено водачът Г. И. В., управлявал л.а. „*** ***” с peг. № ***, който не съобразил поведението си с пътен знак Б2, не спрял и отнел предимство на л.а. „*** *** “ с peг. № ***, управляван от водача Б. Г..

Същевременно се твърди, че Г. В. се е движел ускорително, с което си поведение е представлявал непредвидимо препятствие пред водача на л.а. „***“, т.е. л.а. „***“ е станал опасност за движението, когато е ускорил движението си и е застанал на метър пред л.а.

„***“, когато водачът на л.а. „***“ е нямал техническата възможност да избегне удара.

Сочи, че на В. бил съставен Акт за допуснато административно нарушение № GA975821/27.05.2023 г. от Пътна полиция към Областна дирекция на МВР- Кюстендил.

Твърди, че В. е могъл да възприеме опасността от приближаващият се л.а. „***” и е бил длъжен да спре и да го пропусне, а не да ускори и да го засече.

Поддържа, че ПТП е причинено от водача Г. И. В., управлявал л.а. „*** ***” с per. № 2

***, след употреба на алкохол, който, без да се съобрази с пътните знаци, нарушил чл. 5, ал.

3, т. 1 от ЗДВП и чл. 6, ал. 1, т, 1 от ЗДВП.

Счита, че ответното дружество не дължи обезщетение на виновния водач и на неговите наследници, съгласно чл. 494, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.

Оспорва виновно и противоправно поведение от водача на л.а. марка „***”, модел „***” с per. № *** Б. Г.. Уточнява, че когато водачът е възприел за първи път л.а. „***”, той не е представлявал опасност/препятствие на пътното платно, защото е бил далеч от него и се е движел с ниска скорост, докато в един момент непредвидимо водачът на л.а. „***” вместо да намали и да пропусне другия участник в движението е ускорил движението си и се оказал на пътя на л.а. „***” на такова разстояние от него, че водачът не е имал техническата възможност да го избегне.

Прави се възражение за наличие на висок процент на съпричиняване от водача на л.а.

„***” с peг. № ***, който е управлявал чужд автомобил, собственост на Н. Я. Н. от гр.

Кюстендил, движел се по път без предимство и допуснал нарушение на Закона за движение по пътищата и правилника му за прилагане, от което са настъпили вредни последици, с оглед на което счита, че обезщетението следва да бъде намалено, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Прави се възражение за намаляване отговорността на застрахователя на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради непоставяне на предпазни колани от водача Г. И. В., управлявал л.а. „*** ***” с peг. № ***. Навежда се довод, че Г. И. В. е съпричинил настъпването на травматични увреждания от които е последвал летален изход за него, тъй като е управлявал МПС, без поставен обезопасителен предпазени колан, в нарушение разпоредбата на чл.

137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Оспорва всички изложени твърдения за търпени от ищцата неимуществени вреди.

Оспорва твърдението за съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие между ищцата и починалия.

Оспорва всички наведени твърдения с исковата молба за болки и страдания във връзка със смъртта на Г. И. В..Акцентира, че починалият Г. И. В. е живеел в гр. ***, на ул.

*** 71, докато ищцата е живеела в гр. Кюстендил, на ул. *** № 18.

Оспорва всички наведени доводи за болки, страдания, безсъние и самота да са свързани със смъртта на Г. И. В., който е живеел отделно от ищцата. Оспорва причинноследствената връзка между изпитваните неразположения, като безсъние, липса на обич, разбирателство и уважение с леталния изход на Г. И. В., починал от ПТП по негова вина.

Сочи, че към момента на събитието, въпреки че е било неработен ден, ищцата не е била с пострадалия.

Оспорва претендираните размери и като прекомерни и недължими, предвид обстоятелството, че претенцията за присъждане на обезщетение за единна и неделима морална категория вреди, се дължи не с оглед на настъпил летален изход на дадено лице и родствената му връзка с друго такова, а с оглед близките им взаимоотношения на взаимопомощ и привързаност, липсата на които да са променили начина на живот на ищцата.

Счита, че претенцията е изключително завишена с оглед минималната работна заплата за страната, към момента на настъпване на събитието (МР3 е 780 лв., съгласно ПМС № 497/29.12.2022 г.), както и завишена с оглед на платената от застрахования премия по застраховка Гражданска отговорност, която е 173.74 лв., сума, платена на застрахователя за осигуряване на разходи за дейността и за натрупване на паричен фонд с цел изплащане на обезщетения.

Счита предявената претенция за завишена, с оглед високата степен на съпричиняване и обществените критерии за справедливост.

3

Оспорва акцесорната претенция за лихви, предвид неоснователност на главния иск.

Твърди, че застрахователят не е дал повод за завеждане на дело, като уточнява, че ищецът не е представил доказателства, установяващи претенцията по основание и размер.

Оспорва претенцията за лихва преди дата на уведомяване и уточнява, че застрахователят бил уведомен на дата 27.10.2023 г., но не е длъжен да бъде запознат с всички обстоятелства по основателността на претенцията, като в случая представен му бил единствено констативен протокол, в който като виновен за настъпилото събитие водач е посочено лицето, за когото ищцата претендира обезщетение.

Подчертава, че към датата на уведомяване на застрахователя за конкретно събитие на дата 27.10.2023 г. вредите нямат характера на ликвидно и изискуемо задължение, тъй като не са установени по основание и размер, поради което твърди, че лихва от посочената дата не се дължи.

Счита, че ответното дружество не е изпаднало в забава. Уточнява, че застрахователят е в невъзможност да изпълни, а кредиторът е в забава до дата на представяне на банкова сметка на пострадалия, съгласно чл. 380, ал. 3 от ГПК, като в случая не е представена лична сметка.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и е установено по делото от приложеното Удостоверение за наследници изх.№*** г., че А. Н. В. е преживяла съпруга на починалия Г. И. В..

Съпружеската връзка между ищцата и пострадалия от процесното ПТП е установима и от приложеното по делото Удостоверение за граждански брак №*** г.

Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е, че на 27.05.2023 г., около 14.30 ч., в гр. Кюстендил, на път I-6 км19+600, е настъпило ПТП между МПС марка „***“ модел “***“ с рег. № ***, управлявано от Г. И. В. – участник №1 и МПС марка „***“ модел „***“ с рег.№ ***, управлявано от Б. Г. – участник №2. Като причина за ПТП е отразено, че участник №1, движейки се по ул. „***“ в посока от „***“ към с. *** и при наличие на знак Б2 не спира и не пропуска движещия се по републикански път I-6 в посока от бензиностанция „Юг Ойл“ към с. *** участник №2, сблъсква се и реализира ПТП. В протокола е отразено, че по отношение и на двамата участници в ПТП са издадени актове за установяване на административно нарушение.