Решение № 15613 от 16.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15613 гр. София, 16.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110122210 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

Образувано по искова молба, подадена от *** срещу Н. Т. Т..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 30.11.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** между *** като кредитор и Н. Т. Т., като длъжник. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита: 500.00 лв.; срок на кредита: 11 месеца; размер на вноската: 54,30 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48.22 %; годишен лихвен процент: 40.90 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 597,25 лв. В исковата молба се сочи, че параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „фаст“: 200.00 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „флекси“: 300.00 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 54.30 лева; Посочва, че с подадено от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК срещу Н. Т., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 11920/2024 г. по описа на СРС, е претендирал суми по посочения договор за кредит, като съдът е отхвърлил заявлението в частта относно следните суми: 200 лв. – за закупена услуга „Фаст“, 300 лв. – за закупена услуга „Флекси“ и 97,25 лв. – договорна възнаграждение за периода от 20.12.2022 г. до 20.10.2023 г. Предвид посоченото предявява осъдителен иск за сумите, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

В исковата молба се сочи, че възнаграждението за допълнителни незадължителни услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Ищецът *** изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора. Сумата по договора, в размер на 500.00 1 лева била преведена чрез паричен превод към EasyPay на дата 01.12.2022 г. Н.

Т. Т. от своя страна поела задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит. Изготвен бил погасителен план с определени 11 бр. вноски, всяка от по 99,75 лв. с падежна дата - всяко 20-то число на месеца. Погасителния план бил получен от длъжника на 01.12.2022 г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал поетите с договора задължения, като не направил нито една погасителна вноска и изпаднал в забава, ищецът сочи, че целият погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер. Падежа на последната погасителна вноска бил на 20.10.2023 г. В исковата молба се излагат подробни съображения, че с оглед принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Сочи се, че съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № *** „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“. Твърди се, че закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ било изцяло по желанието на длъжника. Тези допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържали следните възможности:- Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит. Представителите на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“ била използвана от длъжника.- Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществявала по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“, не се възползвал от същата.- Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника намалее, той ще можел да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски Процедурата била описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“, не се възползвал от същата.- Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка давала на длъжника гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще могат да променят и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“/, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга „Флекси“, не се възползвал от същата. Ищецът счита, че в процесния случай, ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. Излагат се съображения, че договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Същият бил сключен след постигане на 2 съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна. Поради това, ищецът счита, че сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговарял на законовите изисквания и съдържал всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Сочи се, че видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК.

Следователно налице било наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като била изразена воля от страна на потребителя за приемането им.

Ищецът отбелязва също, че ответникът в настоящото производство е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит. Ответникът имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това право. Н. Т. Т. усвоила предоставената й в заем сума, поел изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него.

От тези обстоятелства можело да се направи обоснован извод, че ответникът бил запознат с условията на сключения с *** Договор за потребителски кредит и се съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор.

При тези твърдения, ищецът моли, съдът да: осъди ответника Н. Т. Т. да му заплати сумата от 97,25 лв. – договорно възнаграждение за периода от 20.12.2022 г. до 20.10.2023 г., 200 лв. – възнаграждение за услуга „Фаст“ и сумата от 300 лева възнаграждение за услуга „Флекси“ по Договор за Потребителски кредит № *** от 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 11920/2024 г. по описа на СРС. Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът – редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника му е постъпила молба, вх. № 54822/17.02.2025 г., с която изразява становище, да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа предявените искове и моли съдът да се произнесе с неприсъствено решение, предвид липсата на депозиран отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Претендира разноски за производството, както и прави възражение за прекомерност за разноските на насрещната страна.

Ответникът - редовно призован, не се явява и не се представлява.

3

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл.

415, ал. 1, т. 3 ГПК и с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 97,25 лв. – договорно възнаграждение дължимо за периода от 20.12.2022 г. до 20.10.2023 г., както и с правно основание чл. 79 ЗЗД за присъждане на сумата от 200 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 300 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № *** от 01.12.2022 г., сключен между *** и Н. Т. Т..

За основателността на предявения иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с чл.

240, ал. 2 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличие на сключен между *** и Н. Т. Т. договор за потребителски кредит № *** от 01.12.2022 г., в който е уговорено възнаграждение за ползване на кредита (възнаградителна лихва) в посочения размер, както и реално предоставяне на уговорената заемна сума на длъжника.

За основателността на исковете по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с чл. 79, ал.

1 ЗЗД, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: възникване на спорното право в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения по Договор за потребителски кредит № *** от 01.12.2022 г., сключен с ответника, в качеството му на кредитополучател, а именно - валидно възникнало правоотношение по договора за кредит, по което кредитодателят е предоставил на кредитополучателя посочената услуга, а последният се е задължил да заплати цена (възнаграждение) в претендирания размер и в посочения срок.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 11920/2024 г., по описа на СРС, 32 състав, се установява, че кредиторът – ищец в настоящото производство е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 7695 от 12.03.2024 г.

Заявлението е уважено частично, като с Определение № 10761 от 12.03.2024 г., съдът е отхвърлил искането на кредитора в частта за претендираната сума от 97,25 лв. – договорно възнаграждение за периода 20.12.2022 г. – 20.10.2023 г., за сумата от 200 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 300 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, за сумата от 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането и за сумата от 400 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни по Договор за потребителски кредит № *** от 01.12.2022 г., сключен между *** и Н. Т. Т..

Настоящият съдебен състав намира, че предявените искове за част от вземанията, които са отхвърлени в производството по ч.гр.д. № 11920/2024 г., по описа на СРС, 32 състав, са процесуално допустими, а по същество неоснователни, като съображенията за това са следните: