Решение № 746 от 25.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. София, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211000502516 по описа за 2021 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 335/20 г. по описа на СОС. С решение по делото № 260 170/21.05.21 г. съдът е отхвърлил предявените от М. М. С. искове, основани на разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ срещу СРС и СГС за присъждане на обезщетение в размер на по 30 000 лв. неимуществени вреди (спрямо всеки ответник) и 4050 лв. (общо от двамата ответника) – обезщетение за имуществени вреди поради воденето на предубеден процес (при незачетен отвод на съдилищата, „работещи с ответничките в качеството им на вещи лица“), поради необезпечено участие на ищеца в процесите по гр.д. 55 525/16 г. по описа на СРС и № 10 933/17 г. по описа на СГС и дискриминирането му по образование чрез неприемане на написана от него касационна жалба (непреподписана от адвокат). След назначаването на служебен защитник ищецът не могъл да се свърже с него, а съдът не проверил дали адвокатът е проявил активност за връзка с подзащитния му. Така били нарушени разпоредбите на чл. 13 ЕКПЧОС, чл. 14 ЕКПЧОС, Протокол 12 към ЕКПЧОС и чл. 21 ХОПЕС.

Във въззивната жалба ищецът твърди, че постановеното решение е недопустимо, тъй като заявените от него неимуществени вреди били доказани от психиатрична експертиза, копие от която не му било връчено в седмодневен срок преди заседанието, в което експертизата била приета, не било отложено разглеждането на делото в открито съдебно заседание поради невръчване на ищеца на психиатричната експертиза и е проведено такова в отсъствието на ищеца. Алтернативно въззивникът твърди, че решението е неправилно, защото съдът не е навел доводи защо счита, че разпоредбите на 1

Европейското право не са нарушени. Иска след отмяна на постановеното решение, да му бъде присъдена „неустойка“ в размер на 64050 лв., ведно със законната лихва от края на разглеждането на спора до изплащане на сумата (претенция, различна от предявената в първоинстанционното производство).

Въззиваемите оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на постановеното решение като правилно.

При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с които се атакува валидно и допустимо съдебно решение.

В производството пред въззивния състав не са събирани нови доказателства.

Дължи се произнасяне според доводите за неправилност, съдържащи се в въззивната жалба, на база доказателствата, приобщени в първоинстанционното производство.

Въз основа твърденията на страните според очертания предмет на проверка, на база доказателствата, приобщени в първоинстанционното производство, САС прави следните изводи:

Визираните от ищеца нарушения на европейското право (забраняващо дискриминация и даващо възможност за правна защита на засегнати лица) представляват основни принципи на правото, зачетени от българския законодател.

Изискванията, произтичщи от визираните с исковата молба разпоредби чл. 13,14 ЕКПЧОС и чл. 17 ХОПЕС, са инкорпорирани от българския ГПК, приложен от съдилищата при решаване на конкретния спор.

Делото, разгледано от СРС и СГС по реда на инстанционния контрол, е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. М. С. срещу ответничките Р. Ц.

К. и Д. С. З.-С., осъществили като психиатър респ. психолог комплексна експертиза по чнд 13929/15 г. по описа на СРС. Това заключение, според ищеца е с невярно съдържание.

Липсват доказателства за разгърнато на основание чл. 191 НК производство.

Ищецът с молба до всяка от съдебните инстанции е поискал отвод на съдиите, тъй като двете ответнички „работят“ като вещи лица към съответното съдилище, а това предпоставя предубеденост на съда.

САС констатира, че по всяко от исканията на ищеца за отвод е налице произнасяне с нарочни актове, незачитащи искането. Определенията са правилни.

Експертите не са част от персоналния състав на съдилищата. Списъците с вещи лица са създадени за удобство на правораздавателните органи и районирането не е безусловно.

Компетентността и безпристрастността си самите вещи лица декларират пред съда преди пристъпване към изслушване на експертното заключение, като правят това под страх от наказателна отговорност.

Съдът не е обвързан от заключението на вещото лице. То служи за подпомагане на съда с експертни познания в специфични области, в сферите на които съдът не разполага със знания. Наличието на обвързаност (предубеденост с фразеологията на ищеца) се преценява на база вътрешно убеждение на сезирания състав. Законът е предвидил случаи, в които безусловно съдът дължи отвод, но заявените от ищеца обстоятелства не попадат сред изрично изброените в чл. 22 ГПК основания за отвеждане. Поради това твърдението на ищеца, че е бил лишен от справедлив процес поради това, че СРС и СГС при сезирането им с иск, основан на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД срещу физически лица, действали при осъществяване на утвърдения деликт в 2 качеството си на вещи лица, е неоснователно и недоказано. Няма нарушаване на разпоредбата на чл. 13 ЕКПЧОС.

Призоваването на страните за делата става еднократно, ако отлагането се обявява в съдебно заседание (чл. 56, ал. 2 ГПК). Съдът не дължи на страните връчвания на книжа, извън изрично посочените в закона случаи (искова молба, отговор на исковата молба, молба за изменение на иска, жалба, отговор на жалбата…). Вещите лица са длъжни да депозират в деловодството на съда изготвените експертни заключения не по късно от 7 дни преди насроченото съдебно заседание за неговото приемане (чл. 199 ГПК). Срокът е даден с цел страните да се запознаят с изводите на експертите, при нужда да направят консултации по неясни въпроси и да могат ефективно да формулират запитвания и искания при приемане на експертизата в открито заседание. С изявление, класирано на с. 106 от делото пред СРС ищецът е заявил отказ да участва присъствено в процеса. Причина за това е обстоятелството, че е беззаконно съдията да разглежда спора, след като е „колега“ с ответниците. Участието на страните в съдебно заседание е тяхно право, а не задължение. Ищецът има свободна воля да присъства или не при протичане на процеса. Съдът, установявайки редовна процедура по призоваване на страните, няма основание за отлагане на делото. Липсват доводи и доказателства, че ищецът, след депозиране на заключение от вещо лице, е бил лишен от възможност да се запознае с него в деловодството на съда. Установяването на последното обстоятелство би било процесуално нарушение, опорочаващо съдебната процедура. Поради това и с разглеждането на делото в отсъствие на ищеца при приемане на психиатрична експертиза не е накърнило правата му за участие в процеса и не е нарушено правото, формулирано в чл. 6 и 13 ЕКПЧОС.

Изискването за преподписване на касационните жалби от адвокат (чл. 280 ГПК) е въведено с цел гарантиране квалифицирана защита на интересите на страните. Това се обуславя от ограничените основания за допускане на касационен контрол и невъзможността на гражданите да формулират същите. Поради това разпоредбата на е дискриминационна. Страната, лишена от възможност да си наеме адвокат, има право на правна помощ и искането на ищеца за това е било уважено. Съдът не е медиатор в отношенията между страната, поискала правна помощ, и назначения защитник. При невъзможност да се осъществи контакт между двамата, страната разполага с правото да поиска замяна на определения адвокат. Липсват доводи и доказателства за отправено подобно искане от страна на ищеца и оставяне на същото без уважение.

Горното обосновава извода, че разпоредбата не е дискриминационна (по признак образование) и при изискване на нейното спазване не се нарушават чл. 14 ЕКПЧОС и чл. 21 ХОПЕС.

Що се отнася до твърденията на ищеца за неправилност на решението поради недоказване на заявените с исковата молба обстоятелства, САС счита, че изводите на СОС са правилни. Не е доказано деликтно поведение като предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД, респ. чл. 2в ЗОДОВ. Не са доказани по несъмнен начин и вредите на ищеца. Същият е могъл да ангажира гласни доказателства, но не е поискал такива. Ищецът е направил изявление за контактност с инфекциозно болен и отказ да участва в насрочено открито съдебно заседание. С оглед на това той не е упражнил правото си да зададе уточняващи въпроси на вещото лице психиатър. Установената от съдебно психиатрична експертиза тревожност при ищеца няма за свой несъмнен източник воденото от СРС/СГС производство. Ако това би било така, в доказателствена тежест на ищеца е да установи причинната връзка между противоправно поведение и вреди от неимуществено и имуществено естество. Не е доказано заявеното от ищеца уронване на доброто му име и репутацията му на журналист. Няма доказателства за наличие на причинна връзка между откритите при ищеца заболявания и процесуалните действия на СРС/СГС.

3

Тъй като крайните изводи на съдилищата съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди, а в полза на въззивника не се дължат разноски.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 170/21.05.21 г., постановено по гр.д.

335/20 г. по описа на СОС.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4