Решение № 825 от 27.04.2020, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 3236/2019
- Вид
- Решение № 825
- Подписан
- 27.04.2020
- В сила
- 22.05.2020
- Състав
- СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.112 ал.2 т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.118 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120 т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 ал.1 и ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 ал.1 и ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122, ал.2 и ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.123 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.123, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.155 ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.25 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 1, т.3, б."е" · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §1 т.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.27 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.27 ал.3 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.228 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 243 · Закон за задълженията и договорите
- чл.15 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.16 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.16 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.16 ал.2 т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.26 т.7 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.31 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.31 ал.1 - ал.4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.31 ал.1 - ал.4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.31 ал.1 - ал.4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.31 ал.1 - ал.4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- § 1 т.14 · Закон за корпоративното подоходно облагане
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 825 гр. Пловдив, 27.04. 2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, XXIX състав, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Методиева адм.дело № 3236 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и следващите от ДОПК.
Образувано е по жалба на г. в. т. в качеството му на управител на „Ви енд Джи груп“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Любен Каравелов“ № 5, против Ревизионен акт № Р-16001616008502-091-001 от 23.06.2017 г., издаден от Н. Ж. К. , началник сектор, възложил ревизията, и М. Г. Д., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 552 от 18.09.2017 г. на Директор дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 29 627.50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 7 883.99 лв., допълнително установена дължима сума за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 670.68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 220.12 лв., както и изменение на деклариран отрицателен счетоводен финансов резултат за 2014 г. със сумата от 33 515.44 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неоснователност на административния акт и се иска отмяната му от съда. На първо място се твърди, че са налице съществени процесуални нарушения, тъй като липсват предпоставките за провеждане на ревизия по особения ред на ДОПК. Твърди се, че РА и РД са немотивирани и без реквизити, съобразно чл.117 т.6 и чл.120 т.5 от ДОПК, както и, че уведомлението по чл.124 от ДОПК е немотивирано и няма конкретни съображения за преминаване на облагане по този ред, а същевременно, връчването на уведомлението, съответно, срока за вземане на становище по него изтича след края на ревизията – чл.122 от ДОПК, което обстоятелство, не само опорочава последващите процесуални действия, но и пряко се отразява на разпределението на доказателствената тежест, което е недопустимо. Твърди се също така, че с Протокол, обр.73 № 1282515/18.05.2017 г. са присъединени доказателства от предходната ревизия – ПИНП на „Бул лес“ ЕООД, което го прави негодно доказателствено средство, тъй като не е изготвено по реда и в сроковете по ДОПК, а така също и че и Искане № 16001317075734-040-001 до „Бул лес“ ЕООД е от 10.05.2017 г. и е след срока на ревизията, а се сочи в РД, че липсва отговор.
На второ място се сочи, че се преобразува счетоводния финансов резултат със суми, които би следвало да са получени от ЕТ „Евтиния – Ж.
Ч.“, като се твърди, че насрещна проверка на получателя на тази услуга не е извършвана в нарушение на основния принцип по чл.3 от ДОПК. В тази връзка се сочи, че цената на безвъзмездната услуга е определена по субективна преценка на проверяващите на база договореностите с подобни фирми, на които е извършвана същата услуга.
На трето място се сочи, че не са съобразени задължителните указания, дадени с Решение № 517/01.08.2016 г. на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив за приложение разпоредбата на чл.15 от ЗКПО. В тази връзка, не се оспорва договорът за заем за послужване от 21.12.2013 г., но се твърди, че обстоятелството, в чия фактическа власт са тези вещи /недвижимите имоти/ не води до промяна в статута им, респ. приходи от наем, което е без значение от данъчна гледна точка, тъй като не са експлоатирани като такива. Оспорва определените наемни цени, тъй като, от една страна, не са налице установени наемни отношения, а от друга, подобна облигационна обвързаност не се обосновава с никакви доказателствени средства, събрани по реда и способите на ДОПК.
В частта по ЗДДС, не се оспорва наличието на основания за регистрация по ЗДДС, но се твърди, че пропускът се дължи на закъснялото вписване в АВ – имотен регистър по партидата на дружеството. В жалбата се сочи, че не е налице предоставяне на недвижимите имоти безвъзмездно под наем на „Бул лес“ ЕООД, както и не са съобразени обстоятелствата дали предоставянето на имотите не е за лични нужди на ДЗЛ, собственика, работници или цели, различни от независимата икономическа дейност.
Сочи се практика на СЕС в тази насока – Решение от 20.01.2005 г. по дело С-412/03, решение по дело С-371/07 и Решение от 08.05.2013 г. по дело С-12 на СЕС. Твърди се, че не е съобразена нормата на чл.27 ал.2 от ЗДДС за изчисление на амортизациите по линейния метод за период от 20 години за недвижимите имоти. В този смисъл се твърди, че жалбоподателят не е съгласен с така определеният размер на ДДС, тъй като не е налице хипотезата на чл.27 ал.3 т.1 от ЗДДС. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът - Директор Д “ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Дамянова, оспорва жалбата по доводи, изложени в представената по адм. д. №
2848/2017 г. писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото производство е повторно във връзка с
Решение № 13964/18.10.2019 г. по адм. д. № 3995/2019 г. по описа на ВАС, VIII отд., с което е отменено Решение № 2696/14.12.2018 г. по адм. д. № 2848/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като са дадени указания да се анализират събраните в хода на производството доказателства и относими обстоятелства, да се обсъди
ССЕ и като се формират самостоятелни фактически и правни изводи, да се отговори на възраженията в жалбата.
Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-**********8502-020-001 от 05.12.2016 г.
(л.752, т.3, адм. д. № 2848/2017 г.), издадена от Н.
Ж. К. , на длъжност началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, като е възложена данъчна ревизия на „Ви енд Джи груп“ ООД, с обхват: - корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2014 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.06.2013 г. – 31.12.2015 г., като е определен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 20.03.2017 г. по електронен път. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001616008502-020-002 от 14.03.2017 г. (л.749, т.3, адм. д. № 2848/2017 г.) крайният срок за извършване на ревизията е продължен до 12.05.2017 г.
В хода на тази административна процедура е съставен
Ревизионен доклад № Р-16001616008502-092-001/23.05.2017 г. (л.603, т.2, адм. д. № 2848/2017 г.), срещу който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, липсват данни да е депозирано възражение. Въз основа на този РД е издаден и Ревизионен акт № Р-16001616008502-091-001 от 23.06.2017 г. (л.519, т.2, адм. д. № 2848/2017 г.).
По жалба на „Ви енд Джи груп“
ООД е издадено Решение № 552 от 18.09.2017 г. (л.18, т.1, адм. д. № 2848/2017 г.) от Директор дирекция „ОДОП“ - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден в частта относно определените допълнително задължения по ЗДДС в размер на 29 627.50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 7 883.99 лв., допълнително установен корпоративен данък за 2013 г. в размер на 670.68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 220,12 лв., както и изменение на деклариран отрицателен счетоводен финансов резултат за 2014 г. от 34 495.65 лв. на 302.21 лв.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени: Заповед № РД-09-1400/04.10.2016 г. (л.5, т.1, адм. д. № 2848/2017 г.) и Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.8, т.1, адм. д. №2848/2017 г.), издадени от Директора на ТД на НАП Пловдив.
Представен по делото е и оптичен носител на информация
– СД (л.1065, т.4, адм. д. № 2848/2017 г.), съдържащ оспорените административни актове с електронните подписи на лицата, извършили всички действия в производството.
Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на производствените правила по следните съображения:
На първо място, с оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, а именно – за периода на ревизията декларираната дейност от РЛ е дейност с код 6920 – счетоводна и одиторска дейност, данъчни консултации. Установени са фирмите, на които РЛ е водило счетоводната отчетност. С всяка от тях е установени, че е сключен договор за счетоводно обслужване и начислен приход за извършваната услуга, като приходът е отчетен по кредита на с/ка 703. Във всички договори, освен един, е определена цена за услугата, като е представен договор за счетоводно обслужване от 05.01.2013 г. на ЕТ „Евтиния – Ж. Ч.“, гр.
Велинград, ЕИК ***, със срок до 31.12.2016 г. и с предмет: - подаване на нулеви СД и дневници по ЗДДС. Договорът е безвъзмезден. За извършената услуга на фирма без дейност – подаване на месечни СД по ЗДДС и други по електронен път, не е издавана фактура и не е отчетен приход от такси. В РД е посочено, че по смисъла на ЗКПО, предоставянето на безплатни /безвъзмездни/ доставки на стоки и услуги се третират като дарения, а счетоводни разходи за дарения се признават за данъчни цели, само ако попадат в обхвата на изрично регламентираните в хипотезата на чл.31 от ЗКПО. В случая е видно, че счетоводният разход за дарение не попада сред изброените в чл.31 ал.1 – ал.4 от ЗКПО, с неговия размер се преобразува счетоводния финансов резултат по реда на чл.26 т.7 от ЗКПО.
Като не е декларирало приходи от тази си дейност РЛ на практика е укрило приходи от дейността си и е намалило своя финансов резултат, което по своята същност представлява укриване на доход – т.2 от ал.1 на чл.122 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи. Само това обстоятелство е било достатъчно за приходната администрация да осъществи ревизионното производство по този ред на ДОПК. Отделен въпрос е, че в хода на ревизията е установено и че дружеството е предоставило за безвъзмездно ползване и недвижими имоти, който въпрос ще бъде разгледан подробно по-долу в настоящото решение.
При това положение и във връзка с правилното разрешаване на текущия административноправен спор, в случая, ще следва да се съобразят следните нормативни текстове:
Данъчната основа в частта по ЗКПО е определена по реда на чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на процедурата по чл.124 от ДОПК. На данъчно задълженото лице е изпратено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК. Доходите за ревизираните години са от извършени от предоставяне на безвъзмездни услуги и безвъзмездно ползване на недвижими имоти.
Според разпоредбата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК - Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи.
Съответно, според чл.123, ал.1 от ДОПК -
В случаите по чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т.
3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.
В случая, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК - В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.
Разпечатката съдържа 45 от 172 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ba06302-6c58-47a4-a5ef-5556afcafbdd