Решение № 657 от 14.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. Благоевград, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛИ. Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20221200500603 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №8039 от 25.05.2022 г., постановено по гр.д.№331/20 20г. по описа на РС-П. е :

Осъдил Главна дирекция „ГП“ МВР, седалище и адрес гр.С., бул.“К.М.Л.“ № 46 да заплати на И. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.“Б.“ № 16 А сумите:

1 556.04 /хиляда петстотин петдесет и шест лева и четири стотинки/ лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение, дължимо на ищеца в качеството му на държавен служител в МВР, работещ на смени и на подчинение на ответника, за извънреден труд, получен в резултат на нощен такъв, положен в периода 16.03.2017г. – 16.03.2020г., и преизчислен към дневен, съгласно коефициент от 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.03.2020г., до окончателното й изплащане;

202.15 /двеста и два лева и петнадесет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху посоченото главно вземане за периода 01.04.2017г.16.03.2020г.;

480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева съдебни разноски.

ОСЪДИЛ Главна дирекция „ГП“ МВР, седалище и адрес гр.С., бул.“ К.М.Л.“ № 46 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по 1 бюджетната сметка на Районен съд-гр.П., сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща общ размер на сторените по делото държавна такса и разноски, направени от бюджета на съда.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от юрк. Д.И.М., като пълномощник на Директора на Главна дирекция „ГП“ – МВР, с адрес: гр. К., ул. „Л. п.“ №1. Навеждат се конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на заявените искове.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от адв.И. М., в качеството и на пълномощник на въззиваемия С.. По същество се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Формулирано е искане атакуваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се и разноски.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Благоевградският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Предявени са пред първоинстанционния съд искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в периода 16.03.2017г.-16.03.2020г. е полагал труд като старши полицай-младши инспектор на ГКПП-З. при ГПУ-З., Регионална Дирекция „ГП“-К. /която е на структурно подчинение към Главна Дирекция „ГП“-С., както и че е със статут на държавен служител.

Заявява, че работи на сменен режим, включващ дневни и нощни смени, и отчитането на труда му е сумирано, на 3-месечен период. Поддържа, че в периода 16.03.2017г.-16.03.2020г. ищецът е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка или полагал е 7 или 8 нощни смени месечно. Твърди, че в посочения период е положил общо 1 800 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2 057 часа. Твърди, че преизчисляването на положения нощен труд към дневен води до извод за положен от ищеца извънреден труд 257 часа, който ответникът-работодател не е заплатил. Твърди, че при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 % /чл.187, ал.6 ЗМВР/ всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с 6.47 лева или общо за 2 процесния период от време със сумата от 1 662.00 лева.. В хода на съдебното дирене ищецът заявява воля за изменение размера на исковете чрез намаляване на главния иск до размер 1 556.04 лева, и увеличаване на акцесорния до размер 202.15 лева, което изменение съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК. Иска постановяване на съдебно решение, с което тези вземания да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването.

Претендира и съдебни разноски.

Ответникът Главна дирекция „ГП“ – МВР, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „К.М.Л.“ № 46, оспорва като неоснователни исковите претенции. Претендира сторени разноски.

Няма спор между страните, че между тях е съществувало служебно правоотношение, по силата на което в исковия период ищецът е изпълнявал длъжността старши полицай-младши инспектор на ГКПП-З. при ГПУ-З., Регионална Дирекция „ГП“-К. /която е на структурно подчинение към Главна Дирекция „ГП“-С., т.е. в посочения период между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е имал качеството държавен служител в МВР, работещ на смени. Не е спорно между страните и обстоятелството, че ищецът е полагал труд през нощта в исковия период – във времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., както и, че за положения нощен труд, ищецът е получил допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час.

От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебноикономическа експертиза се установява, че: в процесния период ищецът е полагал труд в полза на ответника на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим дневна-нощна-два дни почивка; през процесния период ищецът е отработил общо 1476 часа нощен труд в 184.50 нощни смени.

Вещото лице сочи, че при преобразуването на този нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се получава 957 часа труд, за който дължимото, но неплатено допълнително възнаграждение се равнява на 1 556.04 лева. При формирането на този размер не е приспаднато възнаграждението за нощния труд /от по 0.25 лв. на час/, което вече е било платено на ищцовата страна.

Съгласно заключението на експерта лихвата за забава върху дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение, считано от изискуемостта на всяко вземане /първо число на месеца, следващ тримесечието, през което е бил положен труда/ до подаване на исковата молба в съда – 16.03.2020г., възлиза на 202.15 лева.

Спорно по делото между страните е дали при определянето на възнаграждението на ищеца на нощния труд, през процесния период, са приложими Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от Наредбата/.

Първоинстанционният съд приел, че и по отношение на служителите в 3

ГД ГП - МВР, полагащи нощен труд, следва да се прилага и същите да се ползват от специалната уредба на НСОРЗ, която предвижда преобразуване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време. Това следвало да стане с коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната продължителност на дневното работно време при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода /в случая на тримесечие/, за него се заплаща увеличение от 50 %. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период.

Районният съд направил краен извод, че предявеният осъдителен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказан по основание и е доказан по размер, доколкото е установено чрез приетата и неоспорена ССЕ, че в исковия период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен на дневен с коефициент 1.143 формира разлика, които часове се явяват извънреден труд и следва да се определи допълнително възнаграждение за извънреден труд в размерите по заключението на експерта.

По въпроса: намира ли приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за положения от ищеца нощен труд за процесния период, въззивният съд излага следното:

Както се установи, а и не е спорно по делото, ищецът е държавен служител, а статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР, който специален закон регламентира служебните правоотношение на тези служители.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В обобщение следва изводът, че за разлика от чл. 140, ал. 1 КТ, в която норма е предвидена максимална продължителност на нощния труд за лицата работещи по трудови правоотношения- 7 часа, в специалния закон /ЗМВР/ е налице изрична материално правна разпоредба, регламентираща максималната продължителност на нощния труд за полицейските служители 8 часа. От изложеното следва, че е поставен знак за равенство между максималната продължителност на полагания от служители на МВР дневен и нощен труд, а именно 8:8. Разликата в уредбата относно продължителността 4 на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно на спецификата на работата и преследваните цели по чл. 2 от ЗМВР, съгласно който - Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.

Именно спецификите и високата степен на риск е преценена от законодателя, като в полза на тези служители са правно регламентирани редица социални придобивки, от които не се ползват лицата, работещи на трудово правоотношение.

По изложената аргументация и след като се съобразят целите на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а именно извършване на преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, за да бъде изравнен същия с дневния такъв, следва извода, че доколкото правната регламентация на ЗМВР не урежда различна продължителност на дневния и нощния труд не е налице правно основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд от 8 часа на смяна в дневен такъв. При преизчисляване на положен нощен труд от 8 часа с коефициент 1.143 се получава 9.144, тоест ще се получи разминаване между продължителността на полагания от служителите на МВР дневен и нощен труд, който резултат е в колизия с целите на чл. 9, ал. 2 от процесната наредба.

За пълнота следва да се отбележи и следното: Материалноправната разпоредба на чл.140, ал.1 КТ, регламентираща максимална продължителност на нощния труд до 7 часа, не намира приложение за служителите на ГД ГП МВР, тъй като за последните в специалния закон, в частност чл. 187, ал. 3 ЗМВР, е налице изрична правна регламентация на максималната продължителност на нощния труд до 8 часа.