Решение № 1434 от 11.12.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1434 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000501763 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от № 52 от 03.05.2023г., постановено по т.д. № 195/2022г. по описа СОС, 1 състав, са частично уважени искове с правно основание чл.557, ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр.чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД вр. чл.497 ал.1 т.2 КЗ, чл.557 ал.1 т.1 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като Гаранционен фонд е осъден да заплати в полза на Л. А. Т. сумата 37 000 лв., представляващи неимуществени вреди, вследствие на претърпените от нея болки и страдания, при ПТП от 24.03.2021г., ведно със законна лихва от - 28.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над сумата от 37 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв. като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като ГФ е осъден да заплати на адв.А. Х. Г. сумата от 3610 лв., представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска, а на основание чл.78 ал.6 ГПК в полза на СОС сумата 1680 лв., д.т. и деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на А. Г. А. като трето лице помагач на страната на ответника .

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Л. А. Т. оспорва решението в неговата отхвърлителна част, 1 за разликата над 37 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв. Изтъква факта, че определеното от СГС базово обезщетение за неимуществени вреди е недостатъчно да репарира претърпените от нея вреди. Неправилно СОС е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева /от които са приспаднати вече изплатени по доброволен 23 000 лв. и така е присъдил само 37 000 лв. Твърди, че от процесното ПТП са й причинени следните травматични увреждания: гръдна травма, изразяваща се в счупване на гръдната кост в горната й трета / в областта на дръжката/ която е причинила на пострадалата трайно затруднение на движението на снагата, мекотъканно увреждане на предната гръдна стена, изразяващо се в кръвонасядане, съвпадащо с хода на обезопасителния колан, причинило на пострадалата болки и страдания, счупване на двете рамена / горно и долно / на срамната кост / пубис / в дясно, причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на десния долен крайник, счупване на основата и крайната фаланги на палеца на лявата ръка, което е причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник , усложнение на травмата изразяващо се в ограничени движения на палеца и невъзможност да извършва в пълен обем основните движения с пръстите, което увреждане ще остане доживот, което по своя медико-биологичен характер представлява постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, посттравматични изменения в областта на дясната гърда съпроводени с болезненост при палпация и движение, които изменения не подлежат на обратно развитие и по - нататъшно възстановяване и ще останат доживот, което по своя медико-биологичен характер, представлява постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. При ищцата възстановителният период от получените болки и страдания след ПТП е бил около 6 месеца.

Първите 2 не е могла да става и да ляга на леглото, да се обслужва сама, да ходи, да се качва по стълби, трябвало е да я носят на ръце. След този период се е придвижвала с бастун . Все още има страх като се вози в кола/ видно от разпита на свидетеля /. Затова претендира допълнително разликата над 37000 лева до пълния предявен размер от 80000 лева за неимуществени вреди ведно със законна лихва, считано от 28.01.2022г. Претендира разноски по чл.38 ал.2 ЗА.

Въззиваемата страна ГФ оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. На първо място посочва, че обезщетение в размер на 60 000 лева напълно репарира причинените на Т. неимуществени вреди. Сумата вече е заплатена от Гаранционен Фонд, създаването на който има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по договорно правоотношение със застраховател.

Също в тази връзка следва да се има предвид, че по силата на чл. 558 ал.1 КЗ размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП. По този начин посочените в чл.492 КЗ лимити се явяват за Фонда максимални, в рамките на които конкретният размер бива съобразен с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, и трайната съдебна практика към датата на ПТП. Претендират разноските, вкл.

2 възнаграждение за юрисконсулт.

Третото лице-помагач А. Г. А. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Съдът точно е определил паричният еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди в общ размер на 60 000 лева.

Правилно от тази сума съдът е приспаднал сумата 23 000 лева, която ответникът „Гаранционен фонд“ доброволно е изплатил на ищцата като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Намира, че СОС е определил точно паричния еквивалент на понесените от увреденото лице емоционални, физически и психически преживявания, вследствие от настъпилото ПТП, като е съобразил обстоятелствата на конкретния случай и в съответствие със задължителната съдебна практика.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 557 ал.1 т.2 б."а" от КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът Л. А. Т. твърди, че на 24.03.2021г. около 15.30 часа на път III - 627, км.6.000 била пътник в л.а. марка „Сузуки„ модел „Лиана„ рег. № ********, управлявано от Р. И. Д., когато настъпило ПТП, причинено виновно от А. Г. А. - водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ рег. № ********, който след употреба на алкохол, с временно отнето СУ МПС и без задължителна застраховка „Гражданска отговорност, реализира ПТП с насрещно движещият се л.а. марка „Сузуки. В резултат на ПТП са й причинени телесни увреждания изразяващи се в счупване на гръдна кост, кръвонасядания, съвпадащи с хода на обезопасителния колан на МПС, счупване на горно и долно рамо на срамната кост в дясно, счупване на основата и крайните костици на палеца на лявата ръка и фрактура в хрущялната част на пето, шесто и седмо ребро в ляво. Веднага след катастрофата пострадалата е закарана във филиал Самоков на центъра за спешна помощ - София с болки в гърдите, таза и палеца на лявата ръка и с гадене. На 25.03.2021г. пострадалата е приета в УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов„ в клиника по хирургия. След изписването й на 28.03.2021г. е била обездвижена на легло за период от 2 (два) месеца, през който не е могла да се обслужва сама, близките й я къпали в леглото, ходила до тоалетна в стаята и не могла да извършва елементарни ежедневни грижи за себе си без помощта на близките си. След този период имала дълъг и болезнен период на раздвижване от около 2 (два) месеца, като и към настоящият момент не е възстановена напълно, като ползва патерица. Изпитва болки в дясната тазобедрена става при натоварване и при промяна на времето, болки в областта на гръдния кош и увредените ребра. Била е в отпуск по болест повече от 6 (шест) месеца.

Твърди, че и към момента продължава да търпи болки, страдания и ограничения, че виновният за ПТП не е притежавал валидна застраховка, покриваща риска „гражданска отговорност" към датата на ПТП. Затова претендира Гаранционен фонд да й заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендира 3 разноски.

Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете по основание и размер, основно оспорва механизма на настъпване на ПТП, но не прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в непоставен предпазен колан. Твърди, че искът за неимуществените вреди е прекомерно завишен с оглед съдебната практика за 2021г. и обема на причинени вреди, поради което моли претенциите да бъдат отхвърлени изцяло респ. намалени, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Уточнява, че е вече е платена извънсъдебно сумата от 23 000 лв., която счита, че репарира в пълна степен вредите. В тази връзка неоснователно е искането за изплащане на обезщетението, предмет на исковата молба, тъй като претенцията е била удовлетворена извънсъдебно, видно от приетата от страна на ищцата сума и така страните са постигнали конклудентно спогодба съгласно приложимата в случая обща гражданскоправна разпоредба на чл. 365 ЗЗД, за която не се предвижда определена форма за действителност. Съгласно чл.558 ал. 5 КЗ увредените лица или се съгласяват с определените им от Фонда обезщетения, с което се решава извънсъдебно спора или не се съгласяват с така определените суми, като не ги приемат и предявяват претенциите си в съда. С факта на плащането от страна на ГФ се внася яснота и определеност в отношенията на спорещите. Слага се край на спора и се избягва бъдещ такъв, като страните чрез взаимни отстъпки прекратяват висящия спор, какъвто е именно е смисъла на една спогодба, в частност направеното плащане от страна на Фонда. Още повече, че с настоящата искова молба не се претендират обезщетения за вреди различни от взетите предвид при определяне на размера на обезщетението от УС на ГФ и полученото от ищеца травматични увреждания.

Третото лице-помагач А. оспорва иска по основание и размер, като твърди, че същият е погасен чрез плащане от ГФ, което е достатъчно да репарира вредите. При условие на евентуалност, оспорва обема на заявените от ищцата увреждания, причинени от ПТП.

Съгласно одобреното от Самоковския районен съд Споразумение за решаване на делото на основание чл.381 НПК/приложения Протокол №41-№40/09.06.2022г. по НОХД №221/2022г./, причинените по непредпазливост увреждания на пострадалата Л. А. Т. са счупване на гръдна кост, счупване на горното и долното рамо на срамната кост в дясно и счупване на основната и крайна костици на палеца на лявата ръка. Заявената от ищцата претенция обхваща по- голям брой увреждания от тези, за които е признат за виновен: кръвонасядания, съвпадащи с хода на обезопасителния колан на МПС, фрактура в хрущялната част на пето, шесто и седмо ребро в ляво. Същите не са в причинна връзка с настъпилото ПТП. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на размера на претендираното обезщетение. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от процесното ПТП от страна на ищцата, която е майка на другия участник в ПТП-водача Р. И. Д., управлявал л.а.марка „Сузуки“, модел „Лиана“, рег.

№********, след употреба на алкохол.

От фактическа страна се установява, че на 24.03.2021г. л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ********, управляван от третото лице-помагач А. Г. А. при движение на 4 път III 627 км.6,000 на прав пътен участък навлиза в насрещна пътна лента, като удря л.а. марка „Сузуки„ модел „Лиана„ рег. № ********, управляван от Р. И. Д. /син на пострадалата ищца – пътник на предна дясна седалка/./видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №50 от 30.03.2021г. /

С протокол № 40 от 09.06.2022г. по НОХД №221/2022г. по описа на РС гр.Самоков, Трети наказателен състав /л.30/ е одобрено споразумение, с което подсъдимият А. Г. А. е признат за виновен в това, че на 24.03.2021г. около 15,30ч. на общински път 627 гр.Самоков с.Рельово при управление на МПС л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.16 ал.1 т.1 ЗДП „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение“, чл.20 ал.1 ЗДП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил на Л. А. Т. три средни телесни повреди: счупване на гръдна кост (гръдна травма), което е причинило на пострадалата трайно затруднение в движенията на снагата за период по-голям от 30 дни, счупване на горното и долното рамо на срамната кост в дясно (тазова травма), което е причинило на пострадалата трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни и счупване на основната и крайната костици на палеца на лявата ръка (травма на левия горен крайник), което е причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни и деянието е извършено в пияно състояние, като му е наложено съответно наказание.