Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1271 от 28.10.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2397/2025
Вид
Решение № 1271
Подписан
28.10.2025
Състав
Милена Трифонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. Варна, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110202397 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ж. Д. Ж., подадена чрез адв. Й. А. срещу Електронен фиш серия Г № 0071610, издаден от ОДМВР – Варна, с който на въззивната страна на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. На първо място се твърди, че в електронния фиш липсва описание на извършеното нарушение, като по-конкретно в електронния фиш на първо място е описано нарушение, свързано със скоростта на движение на заснетото моторно превозно средство, а на следващо място фишът съдържа описание на нарушение на КЗ, без да е описано конкретно такова. Налице е и неяснота относно това за какво е наказан жалбоподателят – за несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или за управление на МПС без валидна такава.

Намира, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като 1 в електронния фиш липсва предвидена възможност за нарушителя да заплати санкцията в намален размер, така както е предвидено с последните изменения на ЗАНН, включително жалбоподателят е лишен от възможността да сключи споразумение с административнонаказващия орган за заплащане на глобата в намален размер. Твърди се, че собственикът на автомобила може да бъде субект на административно нарушение – при управление на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“, както и при неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като само в първата хипотеза собственикът подлежи на санкциониране с издаването на електронен фиш. Жалбоподателят сочи, че неговата административнонаказателна отговорност е ангажирана за несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като това словесно не е описано, но е посочена като нарушена разпоредбата на чл.

483, ал. 1, т.1 КЗ. Според въззивната страна за това нарушение е възможно да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност единствено чрез съставяне на АУАН и НП, доколкото не е необходимо заснемане на превозното средство в движение. На следващо място се твърди, че липсва дата на извършване на нарушението. Посочена е датата 17.10.2024 г., но доколкото нарушението не е за управление на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а за това, че собственикът на МПС не е изпълнил задължението си за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то датата следва да бъде тази, на която е възникнало задължението за сключване на съответната застраховка. Твърди се, че за същото нарушение са съставени други два електронни фиша в нарушение на принципа ne bis in idem, като наред с това в случая, доколкото административнонаказателното обвинение е за това, че не е сключена от собственика задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то би се стигнало до ежеминутно заснемане и многократно наказване за едно и също нарушение. Отправено е искане за отмяна на обжалвания електронен фиш и за присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв.

К. К., редовно преупълномощена от адв. Й. А.. В хода на съдебните прения процесуалният представител на въззивната страна изразява становище, че поддържа жалбата и изложените в нея аргументи, както и искането за отмяна на обжалвания електронен фиш и присъждане на сторените по делото 2 разноски.

Въззиваемата страна – ОД на МВР – гр. Варна, редовно призована, не изпраща процесуален представител по време на проведеното открито съдебно заседание. По делото са постъпили писмени бележки, в които са изложени съображения за законосъобразност на обжалвания електронен фиш.

Отправено е искане за неговото потвърждаване и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

От ОДМВР – Варна е издаден Електронен фиш серия Г № 0071610 за това, че на 17.10.2024 г. в 10:56 часа по ГП – І-9, в посока от гр. Варна към к.к.

„.“ до вход/изход на к.к. „.“ с АТСС ARH-CAM-S1 е установено управление на МПС „.“ с рег. № В., което е регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което собственикът Ж. Д. Ж. не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

В електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на чл.

483, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ на жалбоподателя се налага административно наказание глоба в размер на 250,00 лв.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава от приобщените по делото писмени и веществени доказателства: електронен фиш, протокол за проверка, снимка с точни координати на нарушение,удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТСС, часови график, ежедневна форма за отчет, снимка на АТСС, 2 бр. справки за издадени ЕФ от АИС АНД при МВР, заверено копие на ЕФ серия Г № 0071502 и заверено копие на ЕФ серия Г № 0069403.

Съдът кредитира писмените и веществените (снимки) доказателства по делото като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях изгради своите фактически 3 изводи.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения 14дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.

189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Относно съдържанието на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, а именно данни за: 1. териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; 2. мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; 3. регистрационния номер на превозното средство; 4. собственика, на когото е регистрирано превозното средство; 5. описание на нарушението; 6. нарушените разпоредби; 7. размера на глобата; 8. срока, сметката, начините за доброволното заплащане на 4 глобата. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В този смисъл съдът намира, че датата на издаване на електронния фиш не е сред реквизитите, които следва да се съдържат, в обжалвания акт. Нещо повече обжалваният електронен фиш се генерира автоматично при установяване на съответното нарушение.

Наред с това, според настоящия състав, електронният фиш съдържа териториалната структура, на територията, на която е установено нарушението, а именно ОДМВР – Варна, както и надлежно описание на нарушението, като са посочени релевантните факти относно съставомерните признаци на деянието.

С издадения електронен фиш на въззивника е вменено административно нарушение по 483, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ.

В разпоредбата на чл. 461 КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена "Гражданската отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.

1 КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор.

При неизпълнение на посоченото задължение административнонаказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ предвижда административно наказание глоба в размер на 250 лева, когато собственикът е физическо лице, и имуществена санкция в размер на 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец.

В конкретният случай отговорността на въззивника, в качеството му на собственик на процесния автомобил, е ангажирана за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т.

1 КЗ от момента на регистрация на МПС или на изтичане валидността на 5 предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нарушението се осъществява с бездействие със самото несключване на застраховката от лицето, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Жалбоподателят в случая е санкциониран на основание чл. 638, ал.

4 КЗ. Според цитираната норма, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

Събраните доказателства по делото, безспорно установяват управление на посоченото МПС на посочените в ЕФ дата и място, както и че към процесната дата именно въззивникът е собственик на автомобила.

В ЕФ е посочено задължението, регламентирано с разпоредбата на чл.

483, ал. 1, т. 1 КЗ, което въззивникът в качеството си на собственик на МПС не е изпълнил. Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 КЗ. В § 1, т. 33 КЗ е дадена легална дефиниция за понятието "автомобилист" – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.

В случая, установената фактическа обстановка – управление на МПС, за което няма сключена застраховка "ГО" съответства напълно на описанието на нарушението в издадения ЕФ и се потвърждава от събраните по делото доказателства.

От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, тъй като жалбоподателят Ж. Д. Ж. е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да не допуска управлението на собственото му МПС при липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.