Решение № 3658 от 05.10.2022, Софийски районен съд

Мотиви към решение № 3658 от 05.10.2022 г. по НАХД № 6382/2022 г. на СРС, НО, 17 състав

Софийска районна прокуратура, след отстраняване на допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемата по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, е внесла ново постановление по чл. 375 от НПК по досъдебно производство № ЗМ 11122/2019 г. по описа на СДВР, прокурорска преписка № 6744/2019 г. на СРП срещу Д. Ц. И. с ЕГН ********** за това, че на 31.01.2019 г. около 09:15 ч. в гр. , при управление на МПС – лек автомобил марка Ситроен, модел Ксара, с рег. № в района на ...........” с посока на движение от бул. “.........” към река ...............при извършване на маневра движение на заден ход, нарушила правилата за движение по пътищата, както следва:

- чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.;

- чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство…; като реализирала пътнотранспортно произшествие с пешеходката П Х К, ЕГН **********, и по непредпазливост й причинила средна телесна повреда по смисъла на чл.

129, ал. 2 от НК, а именно - счупване на пубиса (срамна кост), закрито вдясно, което по своя медико-биологичния квалифициращ признак представлява „трайно затруднение на движенията на долния десен крайник” за срок по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл.

343 ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1 пр. 3 от НК.

Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител.

Обвиняемата Д. И., редовно призована, се явява лично като не се възползва от правото си да бъде представлявана от защитник. Обвиняемата се възползва от правото си да даде обяснения, в които признава, че лично е управлявала автомобила, при което е ударила преминаващата зад него нейна позната. Посочва, че след произшествието слязла от автомобила си, но пострадалата отвърнала, че й няма нищо, поради което си тръгнала.

Споделя, че след време видяла блъснатата жена, като на зададен въпрос дали последната е добре, същата отговорила положително. Излага, че притежава свидетелство за управление на МПС от 32 години, като през този период не е имала нарушения.

В хода на съдебните прения обвиняемата И. заявява, че се чувства виновна заради проточването на нещата. Разкрива, че ако пострадалата се била свързала с нея, щяла да направи нещо по въпроса. Допълва, че не е близка с жената, но я познава, тъй като я срещала често на пазара ......

В последната си дума Д. И. моли за минимално наказание „глоба“, без да се налага наказанието „лишаване от право на управление на МПС“, като излага, че превозва съпруга си до болнични заведения и санаториуми поради влошеното му здравословно състояние.

Въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства, преценени от съда по реда на чл. 378, ал. 2 НПК, съдът, като прецени и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемата Д Ц. И. е родена на г. в гр. българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, работеща, адрес – гр. .............., кв. „ ул. “№ , ЕГН – **********.

На 31.01.2019 г. около 09:15 часа обвиняемата Д. Ц. И., която била правоспособен водач с категория В, управлявала лек автомобил марка “Ситроен”, модел “Ксара” с рег. № 1

.............., собственост на сина й, свидетеля В Б И, в гр. ........., по ул. “.........” с посока на движение от р. .............. към бул. “.........”. На пасажерското място до нея седяла свидетелката Л И. И, приятелка на сина й. И. спряла превозното средство до тротоар вляво, по посоката на движението на автомобила, в района на Търговска база “.........”, хале “.........”.

По същото време свидетелката П Х К излязла от хале “.........” и предприела пресичане на платното за движение на място, което не било обозначено за тази цел. Тя навлязла на платното за движение на ул. “........”, зад спрелия автомобил на обвиняемата и преустановила движението си. Обвиняемата предприела извършването на маневра “движение на заден ход” в посока от бул. “” към р. , като се движела със скорост от 5 км/ч.

Д. И. не възприела намиращата се зад автомобила свидетелка и продължила движението си назад, в резултат на което на около 1 м - 1,5 м вляво от левия край на платното за движение, в посока от р..... към бул. “.......” по широчина, и в района на вход - изход на хале ......... по дължината на платното за движение, ударила със задната дясна част на автомобила си лявата странична част на тялото на П К. Пострадалата загубила равновесие и паднала на дясната си страна на земята. След това успяла да се изправи, но усетила болки в десния си крак. В резултат на ПТП на св. Костова било причинено счупване на пубиса /срамната кост/, закрито в дясно, но същата не разбрала това първоначално и казала на св. Илиева, че е добре, като сама напуснала мястото на произшествието, без да подаде сигнал за него.

На 06.02.2019 г. св. К посетила лечебно заведение УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” за преглед поради усилване на изпитваната болка. Било установено, че свидетелката е със счупване на долното рамо на срамната кост вдясно, което е причинено при така описаното ПТП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на доказателствата, събрани на досъдебното производство и приети от съда по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: гласни доказателствени средства , съдържащи се в обясненията в хода на съдебното следствие дадени от Д. Ц. И., показанията на свидетелите П Х К, В Б И, Л И. И и Д С Н, заключенията на назначените в ДП съдебномедицинска експертиза, допълнителна съдебномедицинска експертиза, авто-техническа експертиза и комплексна медицинска и автотехническа експертиза; веществени доказателства - флашпамет, съдържаща запис от видеокамера на процесното произшествие, диск HP с информация за извършени медицински манипулации на Костова, писмени доказателства, включително медицински документи, справка за съдимост на обвиняемата, справка АИС-КАТ и др.

Съдът изгради фактическите си констатации в резултат на цялостен анализ на доказателствените материали съгласно изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК. Именно въз основа на съвкупния анализ на свидетелските показания, писмените доказателства и експертизи съдът прие за установени датата и мястото на настъпване на произшествието, механизма на причиняване на телесните увреждания и вида на същите.

Съдът обоснова фактическите си изводи преди всичко на показанията на пострадалата при ПТП – св. К, очевидец и пряк участник в случилото се. Нейните показания са еднопосочни и логични, не страдат от вътрешни противоречия, а изграждат една цялостна картина на случилото се, която е подкрепена и от другите събрани доказателства. К детайлно описва пътната обстановка, времето, мястото и атмосферните условия и къде се е намирала преди да предприеме пресичане на пътното платно. Споделя, че на мястото, където е решила да пресече, няма маркировка за пешеходна пътека, който факт кореспондира със заключението на вещото лице по АТЕ и комплексната медицинска и автотехническа експертиза. К изтъква точното място на спиране на лек автомобил непосредствено пред входа на халето, като добавя, че при опита си да пресече се е намирала зад задната част на автомобила, което се потвърждава от изготвените в хода на досъдебното производство експертизи и кадри от видеозапис на процесното събитие. Съдът намира за неизменни и последователни показанията на свидетелката по отношение механизма на 2 реализиране на ПТП, който е изследван подробно от специалиста по “Транспортна техника и технология”, изразил се в потеглянето от спряло положение на автомобила назад и удряне на дясната задна част на колата в лявата страна на пострадалата. Доказани по категоричен и несъмнен начин са твърденията на К, че е паднала вследствие на удара, че се е изправила сама, без чужда помощ, че шофьорът на автомобила не е отишъл при нея след пътния инцидент. П К споделя, че от вратата до шофьорското място излязло дете на около 10годишна възраст. От изследваните видеозаписи, приобщени по делото, наистина се вижда лице, което слиза от мястото до водача, но не може да се заключи, че това е непълнолетно момченце. Напротив, от събрания по делото доказателствен материал е видно, че това е била свидетелката И. Показанията на свидетелката в тази им част обаче могат да се обяснят с възрастта на пострадалата, емоционалното и физическото й състояние, доколкото същата е била повлияна от болката в следствие на удара и падането й на земята. Опора в медицинската документация, експертните становища за състоянието на Костова и показанията на свидетелката Наумова намира изложеното от пострадалата в смисъл, че е изпитвала болки след произшествието и че е потърсила медицинска помощ. Настоящият състав се довери и на факта, че пешеходката е възприела основни черти от външния вид на водача на автомобила, а именно - закръглена жена с руса коса, които кореспондират с показанията на св. И и записа от охранителните камери. Следва да се приеме за установен и фактът на последващо, известно време след произшествието, отправено от страна на обвиняемата Д. И. извинение към пострадалата. От показанията на св. К се установяват и причинените й телесни увреждания, както и обстоятелството, че тя е посетила лечебно заведение близо седмица след инцидента. В изготвените на ДП СМЕ, ДСМЕ и КМАТЕ вещите лица са приели, че причиненото травматично увреждане вследствие на удара позволява на пострадалия да се придвижва самостоятелно, като изпитва болка съобразно прага на поносимост на болка.

Показанията на св. Д Н също послужиха на съда за установяване какви са били оплакванията на св. К след произшествието и търсенето на лекарска помощ заради непоносимостта по интензитет на болката. Тези твърдения намират опора както в изнесената информация от пострадалата, медицинската документация за лечението й, но преди всичко от експертизите, отговорили на въпросите какви са били уврежданията на пострадалата. Макар свидетелката да не е пряк очевидец на инцидента, от майка си - П К, е научила точната дата на ПТП и обстоятелства около механизма на причиняването му, които се доказват по несъмнен начин от АТЕ и КМАТЕ.

Съдът кредитира в основната им част и показанията на св. Л И. Макар да е налице познанство между нея и обвиняемата, само на това основание не следва изложеното от свидетелката да се изключи от събраните по делото гласни източници на доказателства. Св.

И, която е била пасажер в лекия автомобил, разкрива данни по отношение на времето, мястото на произшествието, марката и модела на управляваната от обвиняемата кола, ниската скорост, с която се е движило МПС при извършване на маневрата. Подкрепени от назначените по делото експертизи, видеозаписът на процесното събитие и личните възприятия на св. П К, са твърденията на св. И, че автомобилът е бил спрял, а след това бил приведен отново в движение от обв. И. при извършване на маневра назад, при което е настъпил и удара с пешеходката.

Не могат да бъдат обаче споделени показанията на св. И, отнасящи се до това, че тя е наблюдавала в страничното дясно огледало на случващото се зад автомобила, когато обвиняемата е предприела маневрата по движение на заден ход. Тя споделя, че колата започнала да се движи, когато съзряла възрастна жена зад автомобила, която се изправяла.

Противоречи на житейската логика, ако по време на маневрата св. И е гледала в огледалото, както твърди самата тя, да не е видяла пострадалата изправена преди удара, по време на спирането на К зад автомобила, или каква е причината за падането й, а да я е забелязала едва при ставането на последната от земята. Следва да се спомене и изводът на вещото лице, 3 изследвало видимостта на огледалата за задно виждане - 2 странични и 1 вътрешно, съобразно който пешеходката е можела да бъде възприета преди да настъпи ПТП. Освен това от АТЕ и КМАТЕ е установено, че пешеходката е блъсната с дясната задна част на автомобила, откъдето следва да се заключи, че при наблюдение в страничното дясно огледало И, седяща на пасажерското място, трябва да е възприела блъскането на К. Съдът следва да спомене, че според позицията на регулиране на страничните огледала, не е изключена вероятността и свидетелката да не е възприела нито пешеходката, нито случващото се зад нея.