Решение № 805 от 10.07.2020, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№......... 10.07.2020 г. Гр.

Стара Загора

РАЙОНЕН

СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На

26 май 2020 г.

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА гр. дело

№ 6304 по описа за 2019 година.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът „ВиК”

ЕООД гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че осъществява основно дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Казанлък. Бил потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2008237 – И. Р. – гр.

Казанлък, който обект бил присъединен към електропреносната система Централна помпена станция Казанлък, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение.

Твърди, че ответникът ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/ е еднолично акционерно дружество със седалище и адрес на управление 4000 гр. Пловдив, ул. "Христо Г.

Данов" № 37, вписано в ТР с ЕИК *********, притежавало Лицензия за разпределение на електрическа енергия № 140-07/13.08.2004 г. издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществявало дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл. 41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД /, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.

Твърди, че през месец декември 2014 г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатила на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, за обект с ИТ № 2008237 - И. Р. - гр. Казанлък, собственост на ищеца:

- за м. ноември

2014 г. била заплатена сума в размер на 163,35 лв. по фактура № **********/30.11.2014 г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа; 

Следвало изрично да се отбележи, че по посочената по-горе фактура ищецът заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба.

Считано от

01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца бил И. Р. - гр. Казанлък, след който започвал собствения на ищеца Електропровод „Хидравлика" 20 kV, чрез който се захранвала Централна помпена станция „Казанлък".

Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.

С Писмо изх. №

1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, изпратили писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:

- Подстанция „Тополовград" - извод

„Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/; -И. „Р." ; - Вик - Зимница; - ПС Ханчето.

След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на И. „Р." и Вик - Зимница, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН.

„Водоснабдяване и канализация" ЕООД били собственик Електропровод „Хидравлика" 20 kV и на И. Р. - гр. Казанлък и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.

Още едно доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД признавали собствеността на ищеца върху процесния обект бил и факта, че видно от процесната фактура, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД спирал да начисля такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца - И. Р., гр. Казанлък. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп до електропреносната мрежа, продължавала да начислява от електроразпределителното предприятие неоснователно.

Намират за безспорно, че ищецът е собственик на Електропровод „Хидравлика" 20 kV и на И. Р. - гр. Казанлък, чрез който се захранвала Централна помпена станция „Казанлък".

Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995 г., когато били включени в капитала на дружеството.

Твърдят, че „ЕВН

БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не бил собственик на ел. разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължал заплащане на такса пренос, която към процесния период „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не начислявали и съответно ищеца не заплащал към ответника. Доказателство за това била и самата процесна фактура, в която липсвало начислена такса за пренос по ел. разпределителната мрежа.

Логично, освен че ищецът не дължал такса пренос по ел. разпределителната мрежа ищеца, по същите съображения не дължал и такса достъп до електроразпределителната мрежа.

Заплащането на такса за достъп до електроразпределителната мрежа имало за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонта й, които били за негова сметка. Освен това то заплаща и загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. В конкретния случай ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие нямало да генерира посочените по-горе разходи по електроразпределителната мрежа и по конкретно за И. Р. От изложеното дотук безспорно се доказвало, че ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел. енергия на ниво средно напрежение през извод Р.

Дори и измервателната група да била монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в електропровод „Хидравлика" и нямало ел. разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение.

Дори и да имало такава, тя не била собственост на ответника.

Границата на собствеността били изводите на електропровод „Хидравлика" в ЗРУ на подстанция „Хидравлика" на ниво средно напрежение, но това не изключвало факта, че ВиК не дължали цена за достъп на ответника и същия я калкулирал недобросъвестно.

Ответникът притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащала съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.

Буквалното тълкуване на цитираната норма налагал извода, че дължимостта на тази цена била пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да била измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Освен, че било ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това разрешение имало и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната мрежа отразявали разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта била при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явявала от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което произтичала съответно и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция било без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.

Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определяли от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост следвало да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагали извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване било единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят бил присъединен към електропреносната или към електроразпределителната мрежа.