Решение № 1766 от 15.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1766 гр. Пловдив, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330114025 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от А. И. И. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД се твърди, че ищецът е сключил Договор за потребителски кредит № *****/04.05.2023 г. с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който е получил сумата от 6000 лева. Съгласно чл.

4, ал. 1 от договора, следвало да се сключи договор за поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, с цел обезпечаване договора за кредит. Предвид това, ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство от 04.05.2023 г. с втория ответник, по който договор било дължимо възнаграждение в размер на 4005 лева, по сметка на кредитора „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че по договора за кредит ищецът заплатил сумата от 6 563.06 лв. Излагат се съображения за нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. И двете предвидени в договора форми на обезпечение изисквали заплащането на разход, който не бил включен като разход по кредита. От съдържанието на договора и Приложение № 1 било видно, че разходът за исканото обезпечение не бил включен в ГПР. Договорът за предоставяне на поръчителство нямал самостоятелен характер, като при включване на разхода за предоставяне на поръчителство с второто ответно дружество, размерът на ГПР би надвишил значително императивния размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Липсата на информация за този разход следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Поради това договорът за кредит бил недействителен. Твърди се, че поради това потребителят дължал само чистата стойност на кредита, като направените плащания били в размер на 6563.06 лв. и разликата над чистата стойност на кредита от 6000 лв. била недължимо платена. Предвид изложеното е направено 1 искане за постановяване на решение, с което да се признаят за недействителен договор за кредит № *****/04.05.2023г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, както и да се осъди първото дружество за върне сумата от 563.06 лв., платена без основание над чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който е взето становище за неоснователност на предявената претенция. Не оспорва наличието на правоотношение по Договор за потребителски кредит № *****/04.05.2023 г. Посочва, че по договора за кредит на ищеца била предоставена сумата от 6000 лева, която следвало да бъде върната в срок от 24 месеца при ГПР – 21.94 % и ГЛП – 20,00 %. Не оспорва факта на плащане на сумата от 563.06 лева. Оспорва твърдението в исковата молба, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е задължително условие за получаване на кредита. Посочва, че сключването на договор с поръчител е предвидено като възможност, а не като задължение. Предвид това се твърди, че към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР кредиторът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Сочи се, че в случай че такъв бъде избран, той се сключва след сключването на договора за кредит. Поддържа се, че възнаграждението за поръчителя по бъдещия договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, по който „Кредисимо“ ЕАД не е страна, не е известно на кредитора, респективно не попада в хипотезата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчисляване на ГПР. Оспорват се и наведените от ищеца доводи за нищожност на договора за потребителски кредит. Твърди се, че погасителният план отговаря на изискванията на закона, а в договора за кредит и приложението към него се съдържат действителните уговорки между страните, които са ясно изразени и формулирани съгласно законовите изисквания. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай Тръст” ЕООД, с който е взето становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на правоотношение по Договор за поръчителство от 04.05.2023 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител А. И. И., който договор е сключен във връзка с обезпечаването на Договор за потребителски кредит № *****/04.05.2023 г. Предоставената по договора за кредит главница възлизала на сума в размер от 6000 лева, която следвало да бъде върната в срок от 24 месеца при ГПР – 21.94 % и ГЛП – 20,00 %, а общият размер на дължимите по кредита суми възлизал на сумата от 7 369.84 лева. Посочва се, че между двете ответни дружества е сключен договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да гарантира като поръчител горепосочените задължения на ищеца по договора за кредит. Ответникът поддържа, че за тази услуга е дължимо възнаграждение в размер на 5409.52 лева, погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Изтъква, че посоченото възнаграждение се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита 2 и при предсрочно прекратяване на задължението (каквото се сочи, че е налице в случая), потребителят не дължи възнаграждение на поръчителя за периода след пълното изплащане на кредита. Твърди се, че в договора за кредит ясно са посочени всички разходи, които следва да заплати потребителят и месечният размер на дължимата погасителна вноска.

Поддържа се, че съобразно договора за кредит, кредитополучателят може да избира дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит и не е задължен да сключи договор за поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД. Твърди се, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да бъде включено в ГПР по договора за кредит, тъй като представлява вземане на съвсем различно договорно основание, което не се дължи в полза на кредитора „Кредисимо” ЕАД, а е в полза на „Ай Тръст” ЕООД. Излагат се съображения, че наличието на обвързаност между двете дружества не води до скрито оскъпяване на кредита. Направено е искане за отхвърляне на предявената претенция. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за потребителски кредит № ***** от 04.05.2023г., сключен между А.

И. И. и първото ответно дружество, по силата на който е предоставен кредит в размер на 6 000 лв., със срок на кредита 24 месеца, при лихвен процент 20 % и годишен процент на разходите 21.94 %, общ размер на всички плащания 7 369.84 лв., както и Общи условия за предоставяне на кредити. Представен е и договор за поръчителство от 04.05.2023г., сключен между ищеца и второто ответно дружество, по силата на който поръчителят се е задължил да отговоря солидарно с потребителя пред кредитодателя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за кредит.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между А. И. И. и „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по предоставянето на паричен заем в размер на 6 000 лв. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В случая съдът намира, че ГПР по договор за потребителски кредит № *****/04.05.2023 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, 3 тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II, чл. 4, ал. 2 от договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа от подаване на заявлението) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (банкова гаранция или сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице - поръчител), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Доколкото това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това съдът намира, че договорът за потребителски кредит от 04.05.2023г. противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

С оглед на това, приложение намира разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В отговора на исковата молба от „Кредисимо“ ЕАД е посочено, че по договора от страна на ищеца е постъпила сумата от 563.06 лв., с която са погасени задължения, различни от главницата, поради което съдът намира, че сумата е платена без основание и подлежи на връщане.

Поради това предявеният осъдителен иск срещу това дружество е основателен и следва да бъде уважен, като сумата се присъди, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2024г. до окончателното й плащане.

Съдът намира за нищожен и договора за предоставяне на поръчителство от 04.05.2023г., тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми – по чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство. Следователно 4 поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание.