Решение № 279 от 29.05.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Враца, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20241400500101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 260/18.01.2024 г. на Община Мездра, чрез пълномощника й адв.Ц. С., против Решение № 1/02.01.2024 г. по гр.д.№ 1269/2022 г. по описа на РС-Мездра В ЧАСТТА, в която въззивникът е осъден да заплати на И. Д. Т. сумата 4 000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие злополука при падане на път, собственост на общината, с получено счупване в близкия край на лява лакътна кост с изкълчване на главичката на лъчевата кост, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 835,00 лв.

В жалбата се поддържа, че районният съд неправилно е приел за разглеждане недопустим иск против Община Мездра, тъй като същата не е процесуално легитимирана да отговаря по исковата претенция.

Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че претърпените от ищцата вреди са произлезли от вещ – път, собственост на ответната община; че причиняването на тези вреди е противоправно, както и че е налице причинна връзка между вредоносното действие на вещта и настъпилите вреди. Изразява се становище и за неправилност на мотивите на съда в частта, в която е прието, че не може да бъде направен извод за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата ищца.

Според въззивника, не са налице елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране гаранционно-обезпечителната му отговорност вследствие извършени виновни и противоправни деяния на негови 1 служители. В жалбата се твърди, че от събраните доказателства е установено, че привлеченото като трето лице-помагач ДЗЗД "Мездра 2020" е било строител по проект за изграждане на ВиК структура на обособена територия, обслужвана от "ВиК" ООД, гр.Враца. Навеждат се доводи, че отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е производна от тази на лицето, което е било натоварено с изпълнението на работата и е налице винаги, когато последното е причинило вредите от собствени виновни и противоправни действия при или по повод изпълнението на възложената работа, поради което вината следва да се търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява.

Въззивникът счита, че възражението му за съпричиняване е основателно и твърди, че единствената причина за настъпване на инцидента е поведението на ищцата Т., която сама е взела решение да върви не по тротоара на ул."Пирин" в гр.Мездра, а по улицата, която е била разкопана поради смяна на водопроводни тръби, и не е избрала друг алтернативен маршрут за преминаване. Според въззивника, възможно е падането да се дължи и на различна причина от твърдяната от ищцата, а именно – на заболяванията й бронхиална астма и диабет. В тази насока се позовава на показанията на свидетелките Д. Н. и М. Н., които установяват, че ищцата има такива заболявания и получава астматични пристъпи или загуба на съзнание поради варирането на кръвната захар.

В жалбата се оспорват и изложените в исковата молба твърдения относно изпитваните от ищцата социални и битови неудобства. Посочва се, че инцидентът не е дал отражение върху социалния живот на ищцата с оглед установения от св.Н. факт, че Т. си има приятел, както и с оглед личното й явяване в съдебните заседания.

Изразява се и несъгласие с определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, като в тази насока се излагат подробни теоретични доводи относно смисъла на залегналото в разпоредбата на чл.52 ЗЗД понятие за справедливост и се извършва позоваване на тълкувателни актове на ВКС.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск изцяло. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 546/06.02.2023 г. от адв.М. Н., в качеството й на процесуален представител на ищцата И. Д. Т., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззиваемата счита, че районният съд е обсъдил всички представени по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, че е налице противоправно поведение /бездействие/ от страна на Община Мездра, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за почистване на общинската улица "Пирин" в гр.Мездра и привеждането й в състояние, непораждащо опасност за преминаващите граждани, както и необозначаване със съответните средства за опасността. Навежда доводи, че ответната община отговаря на основание чл.49 ЗЗД за настъпили за пешеходеца вреди при придвижването му по пътното платно, когато ползването на тротоара не е било възможност, като се извършва позоваване и на разпоредбата на чл.108, ал.1 ЗДвП.

Според изложеното в отговора, налице е причинна връзка между 2 настъпването на вредите и противоправното поведение на ответника, тъй като е установено, че злополуката е настъпила поради непочистването на строителните и изкопните отпадъци – камъни, чакъл, пясък и пръст от разкопаната улица. Излагат се и съображения, че със събраните писмени и гласни доказателства и заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза е проведено доказване относно вида и обема на претърпените неимуществени вреди.

Въззиваемата изразява несъгласие с изложените твърдения за съпричиняване на вредите от нейна страна, като твърди, че повече от 50 години е преминавала през ул."Пирин" и тази улица никога не е имала тротоарни площи, годни за използване от пешеходци.

Прави искане първоинстанционното решение за бъде потвърдено в обжалваната част и да й бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Не е постъпило становище от третото лице-помагач ДЗЗД "Мездра 2020"

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано въз основа на искова молба на И. Д. Т., с която е предявен осъдителен иск против Община Мездра за сумата 8 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на увреждане – счупване на горния край на лакътна става и счупване на горния край на лакътна кост, настъпило на 16.06.2022 г., поради подхлъзване и падане на непочистена улица и неотстранени изкопни материали, в близост до тротоара, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

В исковата молба се сочи, че на 16.06.2022 г. през деня, ищцата е отишла до дома на сестра си, която живее на ул.Тракия" в гр.Мездра, след което двете са тръгнали пеша по същата улица и са свили по ул."Пирин".

Твърди се, че на около 50 метра след завоя от ул."Тракия" по ул."Пирин" на самата улица, в близост до тротоара, е имало множество разхвърляни изкопни отпадъци – камъни, чакъл, пясък и пръст, тъй като същата е била разкопавана за смяна на водопроводни тръби. Ищцата посочва, че вървейки по улицата е стъпила върху тези изкопни материали, тъй като не е имало чисто място, при което се е подхлъзнала, изгубила е равновесие и е паднала на земята върху лявата си ръка. Сестра й е извикала линейка и е била закарана във ФСМПМездра, откъдето е изпратена в Ортопедо-травматологичто отделение на "Първа частна МБАЛ-Враца" ЕООД, гр.Враца. Според изложеното в исковата молба, в болницата са направени изследвания, при които е констатирано, че лявата ръка на ищцата е с множество счупвания и луксация на лакът. Твърди се, че същият ден е извършена оперативна интервенция на ръката при повишен анестезиологичен и оперативен риск, обусловен от възрастта на ищцата и здравословното й състояние, а на 19.06.2022 г. е изписана.

В исковата молба се твърди също, че на 10.08.2022 г. при контролен преглед е констатирано наличието на Луксацио кубити синистра, статус пост фрактура луксацио Монтеджия синистра, последици от други уточнени 3 травми на горен крайник, поради което в периода 15.08.2022 г.-11.08.2022 г. ищцата отново е постъпила в Първа частна МБАЛ-Враца" ЕООД, гр.Враца, където й е направена нова оперативна интервенция и са й поставени шест игли за укрепване на луксацията, а в периода 21.09.2022 г.-23.09.2022 г. отново е постъпила в болницата, където чрез операция под пълна анестезия са отстранени К-иглите от лява лакътна кост.

Според изложеното в жалбата, ищцата е претърпяла множество силни болки, страдания и стрес, като и към момента на подаване на исковата молба продължава да приема медикаментозно лечение.Твърди се, че ръката й е неизползваема, поради силните болки, както и че изпитва сериозни социални и битови неудобства – не може да се облече и обуе сама, да си сготви, да се изкъпе и да извършва всички необходими ежедневни дейности.

Ищцата счита, че е налице противоправно поведение /бездействие/ от страна на Община Мездра, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия по почистване на общинската улица "Пирин" в гр.Мездра и привеждането й в състояние, непораждащо опасност за преминаващите по улицата граждани, както и необозначаване и несигнализиране със съответните средства за опасността. Намира също така, че е налице причинна връзка между настъпване на увреждането й и противоправното поведение на ответната община.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Община Мездра, в който на първо място се изразява становище за недопустимост на предявения иск, поради липсата на процесуална легитимация на посочения ответник. Твърди се, че по проект: "Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Враца /Водопроводна и канализационна мрежа по четири обособени позиции/" строител е било ДЗЗД "Мездра 2020", гр.Плевен и че вината следва да се търси у изпълнителя на работата, а не у възложителя.

На следващо място се оспорва и основателността на исковата претенция отново с доводите, че отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е производна от тази на лицето, натоварено с изпълнението на работата и няма да възникне ако деянието на натовареното лице не съставлява деликт по чл.45 ЗЗД, не е извършено виновно или вредите не са причинени при или по повод възложената работа.

Ответникът прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата Т., която е взела решение да върви не по тротоара на ул."Пирин" в гр.Мездра, а на самата улица, която е била разкопана, поради смяна на водопроводни тръби, и не е избрала алтернативен маршрут на преминаване предвид установеното от нея състояние на улицата и предвид заболяванията й – астма и диабет.

Исковата претенция се оспорва и по размер, като се излагат теоретични доводи относно съдържанието на понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД.

По искане на Община Мездра, районният съд на основание чл.219 ГПК е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника ДЗЗД "Мездра 2020", гр.Плевен, чийто процесуални представители в първото съдебно заседание оспорват предявения иск и твърдят, че строителномонтажните работи по проекта са приключили към 14.04.2022 г., че същите са били извършвани без изкопен метод, че не са му били налагани санкции за 4 неспазване на изискването за почистване на строителната площадка всеки ден след завършване на работата. Третото лице-помагач също прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което мотивира с неспазване от ищцата на разпоредбата на чл.108 ЗДвП.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/.

Районният съд се е произнесъл с Решение № 1/02.01.2024 г. по гр.д.№ 1269/2022 г. по описа на МРС, с което е уважил частично предявения иск, като е осъдил Община Мездра да заплати на И. Д. Т. сумата 4 000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие злополука при падане на път, собственост на общината, с получено счупване в близкия край на лява лакътна кост с изкълчване на главичката на лъчевата кост, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 835,00 лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 8 000,00 лв. искът за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен и недоказан.