Решение № 210 от 17.10.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Севлиево, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20234230101396 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 318/21.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1396/2023 г. по описа на Районен съд - Севлиево, е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: УПИ I-130, кв. 17, по плана на с. Богатово, общ. Севлиево, с площ от 1572 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 54 кв. м., състояща се: три стаи и коридор, цялата на маза, лятна кухня полумасивна със застроена площ 20 кв. м. и стопанска постройка на един етаж със застроена площ 60 кв. м., при граници: улица, УПИ II-129 и дере, при квоти, както следва: за Х. К. Х. - 1/3 идеална част, за И. К. Х. - 1/3 идеална част и за Р. В. С. - 1/3 идеална част от имота.

В преклузивните срокове, а именно - до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот, ищците Х. К. Х. и И. К. Х. са направили претенции по сметки, с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, общо за сумата от 8400 лева, съставляваща 600 лева на месец за периода от 28.12.2023 г. до 21.02.2025 г., или съответно общо за целия период 4200 лева за всеки едни от тях, или по 300 лева месец за същия период, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съответната на всеки от съделителите Х. К. Х. и И. К. Х. идеална част от процесния недвижим имот. С протоколно определение от 23.04.2025 г. съдът е приел за разглеждане претенцията.

С протоколно определение от същата дата съдът е приел за разглеждане претенцията на ответницата Р. В. С., за заплащане на сумата от 30 083 лева 1

/спрямо всеки един от ищците/, ведно с лихвата за забава от 21.02.2025 г. до окончателното заплащане на вземането, представляваща претенция за заплащане на извършени подобрения и необходими разноски в процесния имот, с правно основание 72, ал. 1 и 2 от ЗС.

В с.з. процесуалните представители на страните поддържат така предявените претенции по сметки, като изразяват становище, че имотът следва да бъде изнесен на публична продан.

Районен съд - Севлиево, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От допуснатата и приета като компетентно изготвена съдебна експертиза, се установява, че допуснатия до делба недвижим имот е реално неподеляем, а пазарната му стойност е 135 899 лева. По делото е прието и допълнително заключение, съгласно което средният пазарен наем на имота за периода от 28.12.2023 г. до 21.02.2025 г. е 4851 лева; описаните в иска на ответницата подобрения съществуват и състояние им е много добро, както и стойността на имота се е увеличила вследствие на извършените подобренията от посочените СМР; като стойността на извършените подобрения-материали и труд по средни пазарни цени възлиза на 101 136 лева.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице, като обосновани, компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани.

Същите не са оспорени и от страните в откритите съдебни заседания по тяхното приемане.

От показанията дадени във втората фаза на делбата от свидетеля А.С.А.

/фактически съжител на ответницата/, се установява, че той и ответницата закупили имота през февруари 2022 г., като същият бил в лошо състояние къщата била сцепена от земетресение, имотът бил необитаем. Имотът представлявал сцепена жилищна сграда, с нисък сутерен, който не ставал за ползване, с изгнили дюшемета, счупени прозорци, стари врати, нямало баня и тоалетна в къщата, а само на двора. Когато бил закупен имотът, те не знаели, че трети лица имали претенции към него. Посочва се, че покривът на имота бил сцепен, не работело абсолютно нищо, стените и подовете не ставали за ползване, нямало никакви хигиенни и битови условия за живеене и всичко било правено наново - прозорци, подове, стени, тавани, покриви, включително и вкопаване. Имотът представлявал сутерен и етаж сградата, като сутеренът се състоял от преддверие и 2 мазета, които били пригодени от свидетеля и ответницата да станат на стая, била направена тоалетна. Горният етаж се състоял от три стаи, като допълнително били направени спалня и тоалетна.

Свидетелят сочи, че имотът се нуждаел от цялостен ремонт, за да може да се обитава, като били извършени СМР като вкопаване, слагане на гипсо-картони, ВиК, ел. инсталации, септична яма с канали, прозорци, врати и покриви на всички помещения, както и на стопанските постройки. Покривът на къщата също бил правен наново заедно с цялата плоча. В имота имало стопански 2 постройки, като къщата и лятната кухня били измазани и им била направена изолация, както и улуци и комини. Била изградена и масивна ограда, както и била направена хидроизолация. Била направена септична яма с канализация и изяло нова ВиК инсталация в целия имот, заедно с хидрофорна система.

Свидетелят сочи, че имало много изчистване и извозване на отпадъци около 10 камиона. СМР били извършени за 2-3 месеца.

Свидетелят твърди, че той се занимавал със снабдяването на документи за сделката от майката на ищците, като не знаел ищците дали са фигурирали в удостоверение за наследници. Твърди, че никой не е виждал в къщата и същата била необитавана, като единствено Денка /майката на ищците/ имала ключ за имота. Свидетелят твърди, че се видял с ищеца през този период, който и отишъл да работи при новите купувачи /ответницата/, като поискал да види нотариалният акт, с който бил закупен имотът, като ищецът не бил изразил претенции за собственост, а попитал дали може да купи имота.

Съдът кредитира показанията на свидетелия при преценката им по реда на чл. 172 от ГПК, в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото.

По делото е представена нотариална покана, връчена на ответницата на 28.12.2023 г., с която се претендира от ищците заплащане на обезщетение за пропуснати ползи – лишаване от правото им на ползване на процесния имот, предмет на делбата, и претендират равностойност на наемна цена, за двамата, в общ размер на 600 лева /на всеки от ищците – по 300 лева/.

По настоящото дело е приложено гр.д. № 311/2023 г. на Районен съд Севлиево, по което са постановени влезли в сила Решение № 203 от 14.11.2023 г. и Решение № 153 от 29.04.2024 г., съгласно които всеки от ищците И. К. Х. и Х. К. Х. е осъден да заплати на ответницата Р. В. С. сумата от 10 000 лева – представляваща частичен иск от сумата 40 083 лева, представляваща припадаща се на всеки от ответниците 1/3 част, съобразно правото им на собственост в имота, от необходими разноски и подобрения извършени в следния недвижим имот: Урегулиран Поземлен Имот /УПИ/ I - 130 от квартал 17 по плана на село Богатово, община Севлиево, с площ 1 572.00 кв.м., при граници: улица, УПИ 11-129 - Кремена Станимирова Г. и дере; заедно с построените в него: Жилищна сграда, на един етаж, масивна с дървен гредоред, със застроена площ /ЗП/ 54.00 кв.м., състояща се от: три стаи и коридор, цялата на маза; лятна кухня, полумасивна, със ЗП 20.00 кв.м., и Стопанска постройка на един етаж, със ЗП 60.00 кв.м., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В мотивите си съдът е приел, че Р. В. С. е имала качеството недобросъвестен владелец и следва съдът да се присъди по-малката сума измежду направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, като съдът е приел, че тази сума е в размер на 92 273, 49 лева, като същата следва да се редуцира с дела на Р. В. С. – т.е. с 1/3.

3

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите, без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

Основният способ за извършване на делбата е този по чл. 347 и чл. 350 от ГПК, т. е. съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий, щом допуснатите до делба имоти съответстват на броя на съделителите, в случая обаче това не е така, поради което тегленето на жребий е невъзможно и не може да се възприеме като способ за извършване на делбата. Предвидената в чл. 353 ГПК възможност за ликвидиране на съсобственост е едно изключение, което следва от самия текст. При него съдът разпределя дяловете, без жребий, само в посочените в същата норма случаи - когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий се окаже невъзможно или много неудобно. Чл.

353 ГПК е приложим когато от допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен брой дялове за да може всеки съделител да получи реален дял, което не е налице по делото, ако броят на имотите е по-малък от броя на съделителите, делбата може да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК, при наличие на съгласие за получаване на имот в общ дял, каквото липсва по делото.

Предвид изложеното по-горе следва да се приложи предвиденият в чл.

348 ГПК способ, като делбеният имот бъде изнесен на публична продан.

Процесните имоти са неподеляеми и не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял. Неподеляемостта на имота обуславя изнасянето му на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, тъй като не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял.

Конкретно в случая се установи от заключението на вещото лице по съдебно-техническата и оценителна експертиза, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем. Изложеното налага извод, че е невъзможно съделителите да получат реални дялове от имота, предмет на делба, поради което същият следва да бъде изнесен на публична продан, като цената, получена при публичната продан, следва да бъде разделена между съделителите съобразно квотите, при които е допусната делбата.

По претенциите по сметки на ищците Х. К. Х. и И. К. Х. срещу 4 ответницата Р. В. С., с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване – чл. 31, ал. 2 ЗС.

За да е основателен искът следва да се установи по делото, освен че ищецът притежава идеална част от правото на собственост върху вещта и писмено е поискал от съсобственика-ответник да му заплаща обезщетение за лишаването му от ползване още и, че за периода след поканата, реално е лишен от ответника от възможността да си служи с общата вещ съобразно предназначението, която тя е имала при възникване на съсобствеността, при съобразяване на неговия дял от правата. В ТР № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, изрично е посочено, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. От изложеното следва, че фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ.