Решение № 1070 от 31.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. Плевен, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430101660 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Д. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.6 против ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на Управление гр. София, кв.

Мотописта, бул. България 49, бл.53Е, вх.В, представлявано винаги от двама у.:

С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.К.Ч., в която се твърди следното: ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № 40003026304 от 05.02.2021год., подписан с ответното дружество. Съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит, именуван „Параметри“, ищцата трябва да върне сумата по кредита в размер на 2225.38 лева, при сума на получаване в размер на 1000.00 лева, при ГПР от 49.10%, при ГЛП от 41 %, при обща месечна погасителна вноска от 123.65 лева, при срок на кредита от 18 месеца. Съгласно същия раздел от договора, ищцата трябва да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 300 лева и „Флекси“ в размер на 600 лева.

По Договор за потребителски кредит № 40003026304 от 05.02.2021год. ищцата е заплатила сумата от 1200 лева.

Счита, че Договор за потребителски кредит № 40003026304 от 05.02.2021г, сключен между ищцата и ПРОФЙ КРЕДИТ България ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

На първо място, сключеният между ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и 1 ищцата Договор за потребителски кредит № 40003026304 от 05.02.2021год. е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит е посочен лихвен процент на ден 0.11%, както и годишен лихвен процент 41.00%. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по -ъществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Визираната неяснота съществено ограничава правата на подзащитният ми и е основание за недействителност на Договор за потребителски кредит.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият е годишен лихвен процент 41.00%, не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГГГР. Отделно от това е предвидено и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги. По този начин ищцата, е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява 11 IP, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ищцата ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11 ,ал. 1,т. 10 от ЗПК.

Наред с това с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в размер на 1650 лева се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими ма посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно §1т.1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички 2 разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на допълнителен пакет услуги следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Освен това дейностите, посочени в допълнителния пакет услуги са пряко свързани с кредитната дейност на дружеството - приоритетно разглеждане на договора, възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в нспосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния Договор за потребителски кредит относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като 3

ГПР е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение.

Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит № 40003026304 от 05.02.2021г, следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност, счита, че клаузите съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40003026304 от 05.02.2021год., сключен между ищцата и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл. 11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като посочва следното:

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.

№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение №877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3-то от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

На следващо място се излага, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните 4 услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК.

Услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват по своята същност "такси за усвояване и управление на кредита". Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.