Решение № 14 от 12.03.2024, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Трявна, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело № 20234240100166 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.

В исковата молба на „Уникредит Булбанк“АД против Х. П. С. се твърди, че на 14.03.2018 г. ищецът сключил с ответника договор №CCIR-235-00047-2018 за кредитна карта, по силата на който ищецът предоставил на ответника банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 500,00 лв. Предоставеният кредитен лимит бил надлежно усвоен от кредитополучателя под формата на клиентски плащания, извършвани чрез кредитна карта, обслужвана от картова сметка BG 69 UNCR 7000 1523 2165 03, открита на името на кредитополучателя. Съобразно договора, срокът за ползване на разрешения кредитен лимит бил до 31.03.2020 г. и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение този срок бил изтекъл, но без ответникът да е погасил следните вземания: 516,48 лв. – главница;

198,83 лв. – договорна лихва за периода 16.01.2019 г. – 27.02.2022 г.

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху главницата. Претендира се да бъдат заплатени направените в заповедното и настоящото съдебно производства разноски.

В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника /адв. Н. Д./ е депозирал писмен отговор, в който не е оспорено сключването на договор за потребителски кредит между страните. Направени са възражения относно наличие на неравноправни клаузи в договора, както и досежно изпълнение на задълженията на ищеца да предостави преддоговорна информация на ответника в предвидените от 1 закона форма и изисквания.

Претендира се в писмения отговор изцяло или частично отхвърляне на предявения иск.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, а чрез депозирано писмено становище на пълномощника си адв. И. И. заявява, че поддържа предявения по делото иск и претендира за неговото уважаване. Ответникът, чрез назначения особен представител адв. Н. Д., поддържа изразеното в писмения отговор становище. Твърди, че договорът за кредит е недействителен, поради непосочване в него на годишния процент на разходите. Ето защо следвало да се прогласи неговата недействителност и се приложи разпоредбата на чл.23 ЗПК.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна страна:

Със заявление вх.532/28.02.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответника пред Районен съд – Белоградчик. След прекратяване на делото поради неподсъдност и изпращането му по подсъдност на Районен съд – Трявна, е издадена заповед №45/05.05.2022 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д.

№20224240100073/2022 г. по описа на Районен съд - Трявна, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: СУМАТА от 516,48 лв. - главница по договор за кредитна карта, ведно със законната лихва за периода от 28.02.2022 г. до изплащане на вземането; СУМАТА от 198,83 лв. - договорна лихва за периода 16.01.2019 г. – 27.02.2022 г.; СУМАТА от 25 лв. - платена държавна такса по делото;

СУМАТА от 132 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение и за връчване на книжа.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск относно вземането си срещу длъжника. В указания на заявителя срок е предявен настоящият иск.

Въз основа на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото доказателства, се установява следното от фактическа страна:

На 14.03.2018 г. между ищеца „Уникредит Булабанк“АД /като кредитор/ и ответника Х. П. С. /като кредитополучател/ е сключен договор CCIR-235-00047-2018 за кредитна карта за физически лица, по силата на който кредиторът се е съгласил да предостави и да даде право на кредитополучателя, като оправомощен държател на основна карта, както и на оправомощени държатели на допълнителни кредитни карти, издадени при условията на отделен Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти, да усвояват в 2 рамките на периода за клиентски плащания и при условията на уговорения с договора кредитен лимит, който е до размер на сумата от 500,00 лв. С договора кредитополучателят се е задължил да възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минимална погасителна вноска или минимално дължима сума, чийто размер в договора е конкретно посочено как се формира и кога се дължи. Съгласно договора: Срокът за ползване на разрешения кредитен лимит е 31.03.2020 г.; срокът на действие на договора е до 31.03.2020 г., като е уговорено едностранно и многократно продължаване на правото на ползване и възобновяване на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца, при запазване на останалите условия в договора – по преценка на банката и в случай, че кредитополучателят изрично не е поискал прекратяването му с изтичане срока на действие на договора и е изправна страна по него, както и не е в просрочие по нито едно от своите задължения по договора; ако кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга 61 дни, включително и след изтичане на срока на неговото предизвестие за прекратяване, и независимо от поканите на банката не е осигурил средства за покриване на дължимите суми, на 62-рия ден задължението по договора става предсрочно изикуемо. Съобразно договора, неразделна негова част са Общите условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти /приложени по делото/.

На 14.03.2018 г. между страните е сключен и договор №CPIR-235-00047-2018 за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти, с който „Уникредит Булабанк“АД /като кредитор/ е приело да открие на името, риска и отговорността на Х. П. С. /като оправомощен държател/ картова сметка и да му издаде една основна карта, а по искане на оправомощения държател една или повече допълнителни кредитни карти. Договорът е сключен със срок на действие до 31.03.2022 г. Съобразно договора, неразделна негова част са Общите условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти /приложени по делото/.

През 2020 г. до длъжника са изпратени покани за доброволно изпълнение на различни адреси чрез ЧСИ в страната, всички връчвани при условията на чл.47 ал.5 ГПК. С тях ответникът е уведомен, че към 01.01.2020 г. дължи на ищцовата банка сумите, както следва: главница в размер на 516,48 лв. и лихви в размер на 70,23 лв., като е поканен да заплати дължимите суми в 14-дневен срок от получаването на всяка от поканите.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице К. Н. Д., се установява, че: Съгласно договора за кредитна карта CCIR-235-00047-2018 от 14.03.2018 г., на ответника е предоставена кредитна карта с 3 лимит 500,00 лв. по банкова сметка №BG 69 UNCR 7000 1523 2165 03, като на същия ден кредитната карта става със статус – активна. Кредитополучателят не е погасил на уговорените дати, изцяло или частично, 3 броя вноски в размер общо на 57,44 лв., както следва: 10,34 лв. – на 16.01.2019 г.; 21,32 лв. – на 15.02.2019 г. и 25,78 лв. – на 15.03.2019 г. Поради изпадане на кредитополучателя в просрочие, считано от 16.01.2019 г., на 23.03.2019 г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Усвоените суми по кредита са 584,43 лв., като включват: 565,29 лв. – теглене на пари в брой 120,00 лв. и 445,29 лв. – за покупки; 18,64 лв. – такси при теглене в брой, 0,50 лв.

– такси за справка на баланс. Направените от ответника плащания са в размер на общо 100,42 лв., от които: 67,95 лв. – погасена главница; 16,97 лв. – погасени лихви и 15,50 лв. – погасени такси. Към датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 23.03.2019 г., както и към датата на изтичане на договора за кредитна карта – 31.03.2019 г. и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2022 г., дължимата непогасена главница е в размер на 516,48 лв.

Дължимите договорни лихви за периода 16.01.2019 г. – 27.02.23022 г. са в размер на общ 198,83 лв., от които: 18,24 лв. – договорна лихва и 180,59 лв. – наказателна лихва.

В заключението на вещото лице е посочено, че стойността на ГПР не е посочен в договора за кредитна карта, а в т.2.2 има само уточнение, че се определя от лихвения процент на банката, посочен в т.2.1 /в случая 1% през срок на действие на договора/ и препраща към договора за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти от същата дата, в който също няма посочен ГПР.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.9 ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9 ал.3 и ал.4 ЗПК.

В конкретния случай, по делото се установи, че между страните е сключен договор CCIR-235-00047-2018 за кредитна карта за физически лица от 14.03.2018 г., който има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 ЗПК. Въз основа на сключения договор ответникът е усвоил сума в размер на 565,29 лв., от които: изтеглени в брой – 120,00 лв.; покупки – 445,29 лв. Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, в договорите за потребителски кредит по ясен и разбираем начин следва да са посочени годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, 4 ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В разглеждания случай, договор CCIR-235-00047-2018 за кредитна карта за физически лица от 14.03.2018 г. не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, защото в него не е посочен ГПР. В т.2.2 е записано единствено, че годишният процент на разходите се определя от и в рамките на лихвения процент на Банката, който е 1% месечно през срока на действие на договора, но без да е посочен конкретен размер на ГПР. Непосочването на ГПР в процесния договор за кредит обуславя неговата недействителност. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза следва да се приеме, че чистата стойност на кредита е в размер на 464,87 лв. /усвоена главница в размер на 565,29 лв., от която следва да се приспаднат сумите, както следва: погасена главница в размер на 67,95 лв., погасени лихви в размер на 16,97 лв. и погасени такси в размер на 15,50 лв./. Тази сума е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2022 г. до изплащане на вземането.

Поради всичко изложено по-горе, следва да се признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца СУМАТА от 464,87 лв. - главница по договор за кредитна карта CCIR-235-00047-2018 от 14.03.2018 г., ведно със законната лихва от 28.02.2022 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед №45/05.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №73/2022 г. по описа на Районен съд - Трявна, на основание чл.422 ГПК.