Решение № 440 от 01.07.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 1062/2021
- Вид
- Решение № 440
- Подписан
- 01.07.2022
- В сила
- 01.07.2022
- Състав
- Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Ивайло Младенов
Други актове по делото
- Определение № 574 от 02.09.2022 · Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Ивайло Младенов
- Определение № 697 от 07.11.2022 · Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Ивайло Младенов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 440 гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Ивайло Младенов
Светлин Михайлов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001001062 по описа за 2021 година
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Л. Л. П. и М.Г. К.-П., с която оспорват решение № 264 915 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 11 526/20 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, с което е признато за установено, че Л. Л. П. и М.Г. К.-П. дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 95 837.69 евро, ведно със законната лихва от 9.01.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща неиздължена сума за главница по договор за ипотечен кредит от 30.10.2008 г., Анекс №1 от 23.06.2009 г., Анекс №2 от 19.11.2010 г., Анекс №3 от 26.10.2011 г., Анекс №4 от 13.12.2011 г., Анекс №5 от 26.09.2012 г. и Анекс № 6 от 11.10.2012 г., както и сумата от 18 957.94 евро договорна лихва за периода 16.06.2013 г. - 4.11.2015 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.01.2020 г. по ч.гр.дело № 802/20г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав, осъдени са Л. Л. П. и М.Г. К.-П. да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 4 608.65 лв. разноски в заповедното и сумата 5 024.35 лв. разноски в исковото производство и са отхвърлени възраженията на Л. Л. П. и М.Г. К.-П. за нищожност на клаузи от договор за ипотечен кредит от 30.10.2008 г. поради неравноправност и за прихващане на задължението им към „Банка ДСК“ ЕАД със сумата 30 708.81 евро по решение № 99/9.04.2014 г. по гр.д.№ 2224/13г. на Бургаски окръжен съд, като неоснователни.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, поради извършени съществени процесуални нарушения и неправилно, поради неправилното приложение на материалния закон. Инвокира доводи за съществени процесуални нарушения изразяващи се в даване ход на делото, въпреки неприлагането на заповедното производство, за което се твърди, че следва да е приключило за да се образува исковото производство. С оглед на това твърдят, че висящото заповедно производство е процесуална пречка за даване ход на делото.
1
Като процесуално нарушение сочи нарушаването на принципа на равнопоставеността, тъй като твърди, че е налице нарушаването на задължението на всяка страна да представи препис от доказателства за другата. Твърди, че ищецът е представил две становища ( на 01.02.21 г. и на 04.03.21 г.), които не са качени в електронната папка, с което е нарушен принципа за равнопоставеност на страните. С оглед на така цитираните процесуални нарушения молят съда да върне делото за ново разглеждане.
По отношение на твърденията за несъобразяване с материалния закон инвокира довод, че решението противоречи на принципа на диспозитивното начало и задължението фактите в заповедта за изпълнение и решението на съда по чл.422 от ГПК да са идентични, да се припокриват. В тази връзка сочи възприета различна фактическа обстановка по отношение на предсрочната изискуемост в решението и заявеното от ищеца.
Твърди, че съгласно т.18 от ТР №4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС заповедния съд е длъжен да изследва предпоставките за предсрочната изискуемост. Твърди, че съдът е следвало да отхвърли исковете защото липсва идентичност между заявеното от кредитора и действителната фактическа обстановка, защото банката е прикрила факти, важни за делото, за да за обиколи закона и постигне целения от нея резултат. Твърди, че кредиторът се е опитал да се възползва от своето недобросъвестно поведение за да се обогати неоснователно. В тази връзка твърди, че няма как кредиторът да твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила 2019 г., а съдът да приеме, че същата е настъпила на 04.11.2015 г., факт който ищецът се опитва да отрече в свои становища. Твърди, че съдът правилно е приел, че предсрочна изискуемост може да бъде обявена само веднъж, но защо приема предсрочна изискуемост, която ищецът не е твърдял. Оспорва изводите на съда по отношение на настъпването на предсрочната изискуемост, като твърди, че съобразно практика на ВКС същата настъпва само по отношение на непогасения остатък от главницата. Твърди, че настъпилите падежи на главницата, лихви и такси, изискуемостта вече е настъпила преди това е не може да настъпи повторно. Развива доводи, че ако е приложен закона незаплатените 18 вноски, вкл. 11 890.94 евро главница и 1 675.40 евро лихви са погасени по давност от момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 04.01.2020 г., защото изискуемостта на същите е настъпила с неплащането на последната вноска 15.12.2014 г. и към момента на подаване на заявлението вече е изтекла, както петгодишната давност за главницата, така и тригодишната давност за възнаградителната лихва. Оспорва и изводите на съда по отношение на липсата на недобросъвестно поведение на банката, което е причинило вреди на ответниците. В тази връзка твърди, че между страните е имало обичайна практика за сключването на анекси за освобождаване на имоти, с цел продажба и възстановяване на част от отпуснатия кредит.
Оспорва и изводите на съда по отношение на липсата на неравноправни клаузи по отношение на размера на дължимата лихва. В тази връзка твърди, че действително лихвата не е променяна, но това не означава, че първоначално е определена законосъобразно, с посочването на компонентите и начина на определяне на нейния размер. С оглед на това моли съда да обезсили атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане, а ако се прецени, че процесуалните нарушения не са толкова съществени моли съда да отмени 2 атакуваното решение и да се отхвърлят исковете по същество.
Въззиваемата страна „Банка ДСК” АД оспорва подадената въззивна жалба.
Твърди, че същата е неоснователна. Релевира доводи свързани с отношенията между страните, като не оспорва, че в полза на банката са издадени две заповеди за изпълнение, но твърди, че поради непредявяване на установителния иск в срок първата е обезсилена, поради което и след влизане в сила на определението банката е предприела счетоводни операции, с които на кредита е върнат статут на редовност. Поради продължаващо неплащане на задълженията банката е упражнила правото си на предсрочна изискуемост, като е връчила покани на длъжниците, а съдът не е приел за установено дължимостта на част от вземанията претендирани от банката и обективирани в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Оспорва и твърдението, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение за погасяване на задълженията. В тази връзка твърди, че действително съгласно цитираното тълкувателно решение размерът на вземането се определя от непогасения остатък, но това не погасява вече възникналите и изискуеми вземания на кредитора до момента на обявяване на предсрочната изискуемост. Оспорва и наведените доводи за неправилност на изводите на съда по отношение на липсата на противоправно поведение от страна на банката, както и за липсата на неравноправни клаузи. Твърди, че лихвата е определена от два компонента, с конкретно посочени стойности, което не буди неяснота относно начина на определяне на нейния размер, обстоятелство даващо основание да се приеме, че е налице неравноправна клауза. Твърди, че от доказателствата по делото се установява и наличието на погасителен план, подписан от ответниците, което прави направеното възражение неоснователно. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 264 915 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 11 526/20 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, че съдът е признал за установено че Л. Л. П. и М.Г. К.-П. дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 95 837.69 евро, ведно със законната лихва от 09.01.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща неиздължена сума за главница по договор за ипотечен кредит от 30.10.2008 г., анекс № 1 от 23.06.2009 г., анекс № 2 от 19.11.2010 г., анекс № 3 от 26.10.2011 г., анекс № 4 от 13.12.2011 г., анекс № 5 от 26.09.2012 г. и анекс № 6 от 11.10.2012 г., както и сумата от 18 957.94 евро договорна лихва за периода 16.06.2013 г. - 04.11.2015 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.01.2020 г. по ч.гр.дело № 802/20 г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав, отхвърлил е установителните искове на „Банка ДСК” ЕАД солидарно против Л. Л. П. и М.Г. К.-П. за разликата между признатия размер от 18 957.94 евро договорна лихва за периода 16.06.2013 г. - 04.11.2015 г. и претендирания размер договорна лихва от 52 012.91 евро за периода 16.06.2013г. 02.01.2020 г., изцяло иска за санкционна лихва в размер на 709.34 евро за периода 3
28.08.2013 г. - 02.01.2020 г., иска за обезщетение за забава в размер на 159.73 евро за периода 03.01.2020 г. - 08.01.2020 г., като неоснователни, осъдил е Л. Л. П. и М.Г. К.-П. да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 4 608.65 лв. разноски в заповедното и сумата 5 024.35 лв. разноски в исковото производство, осъдил е „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на адв. В. П. на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 1 824.53 лв. и е отхвърлил възраженията на Л. Л. П. и М.Г. К.-П. за нищожност на клаузи от договор за ипотечен кредит от 30.10.2008 г. поради неравноправност и за прихващане на задължението им към „Банка ДСК“ ЕАД със сумата 30 708.81 евро по решение № 99/09.04.2014 г. по гр.д.№ 2 224/13 г. на Бургаски окръжен съд, като неоснователни.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 30.10.2008 г. страните в производството са сключили договор за ипотечен кредит, по силата на който ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е предоставил на ответниците Л. Л. П., кредитополучател, и М.Г. К.-П., съдлъжник, кредит в размер на 129 500 евро със срок за издължаване 360 месеца. Видно от разпоредбата на чл.7 от договора, страните са постигнали съгласие размерът на лихвата да се формира от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“.
Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4,69 %, стандартната надбавка е в размер на 3,60 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 8,29 %.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр.***, бул.“***“ № **, със застроена площ от 84,12 кв.м. и изба. Видно от разпоредбата на т.11, неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на жилищни кредити на физически лица, които кредитополучателят е заявил, че е получил и приема с подписването на договора.
Не се спори, а се установява и от представените по делото ОУ, действали към момента на сключване на договора за кредит (версия 1- 10.2008 г.) в т. 18 от ОУ е предвидена възможност, по преценка на кредитора се допуска освобождаване на обезпечение по искане на кредитополучателя, ако оценката на оставащото обезпечение е достатъчна по отношение на остатъка от кредита, съгласно вътрешните правила на кредитора. С разпоредбата на т.20.1 от ОУ е уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7 ден след падежната дата, наказателна надбавка не се прилага. В чл.20.2 е договорено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в 10 процентни пункта.
Разпечатката съдържа 25 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b9d3877-8e8b-414f-a61c-b05d9066df22