Решение № 3262 от 01.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3262 гр. София, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110112715 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. А. Д., Т. А. Д. и М. Т. Д. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 72175/2021 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Н. А. Д., Т. А. Д. и М. Т. Д. за сумите от:

По отношение на всекиго от ответниците Н. А. Д. и Т. А. Д.: главница в размер на 904,92 BGN /деветстотин и четири лева и 92 стотинки/, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 16.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г. в размер на 158,34 BGN /сто петдесет и осем лева и 34 стотинки/, главница в размер на 4,89 BGN /четири лева и 89 стотинки/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 16.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 30.11.2021 г. в размер на 1,06 BGN /един лев и 06 стотинки/, държавна такса в размер на 21,38 BGN /двадесет и един лева и 38 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 12,50 BGN /дванадесет лева и 50 стотинки/;

По отношение на ответницата М. Т. Д. : главница в размер на 1809,86 BGN /хиляда осемстотин и девет лева и 86 стотинки/, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 16.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за 1 периода от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г. в размер на 316,70 BGN /триста и шестнадесет лева и 70 стотинки/, главница в размер на 9,79 BGN /девет лева и 79 стотинки/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 16.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 30.11.2021 г. в размер на 2,10 BGN /два лева и 10 стотинки/, държавна такса в размер на 42,78 BGN /четиридесет и два лева и 78 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/.

В законоустановения срок длъжниците са подали възражения срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. Ндежда 3, бл. 306, вх. В, ет. 8, ап. 77, аб. № 154205. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответницата М. Т. Д. твърди, че е извършила частично погасяване на задълженията, като възразява срещу дължимостта на част от претендираните от ищеца суми. Счита, че дължи единствено за месеците 02, 03, 04 2020 г. или общо сумата от 504,79 лева, от която сума заплатила по банков път ½ част, като сочи, че заплатила и сумата от 103 лева лихви и разноски по делото.

Ответникът Н. А. Д. прави признание на иска, но оспорва дължимостта на сумите, отнасящи се за частта от процесния период, погасена по давност.

Ответникът Т. А. Д. е депозирал отговор на исковата молба, след като е изтекъл предвиденият в закона едномесечен срок за отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск, като сочи, че в процесния период не е пребивавал в имота и е имал само едно посещение в него.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД представя документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение в процесния период. Не ангажира становище по спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил 2 договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 11.11.2022 г., приет за окончателен без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между ищеца и подалите отговор на исковата молба ответници са отделени обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане, както и обстоятелството, че в процесния период между страните е съществувало твърдяното облигационно правоотношение за процесния имот.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Спорни по делото е обстоятелството дължими ли са претендираните суми и в какъв размер, респективно – погасени ли са същите поради изтекъл давностен срок.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

По делото е представена втората страница от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение на Ангел Николов Д. срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 1985 г. на нотариус при СРС. От изготвените справки 3 за родствени връзки на ответниците Н. А. Д. и Т. А. Д. се установява, че същите са синове на лицето А Д., за когото след служебно извършена справка се установи, че е починало на 30.01.2020 г.

От приетия по делото нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху идеална част от недвижим имот № № дело № . по описа на нотариус М с район на действие СРС, се установява, че на 17.08.2020 г. ответниците Т. А. Д. и Н. А. Д., всеки от тях притежаващ по 1/4 ид. част от процесния имот, учредяват в полза на ответницата М. Т. Д., притежаваща собствеността върху останалата ½ ид. част от процесния имот, пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху общо притежаваната от учредителите ½ част от имота.

С оглед на изложеното съдът приема, че ответниците, като собственици на процесния имот, имат качеството потребители на топлинна енергия в процесния период.

Отделено като безспорно по делото е обстоятелството, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане. Ето защо съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът следва да отчете и направеното от ответниците Н. А. Д. и М. Т. Д. възражение за погасяване на вземането по давност, както и частично извършеното погасяване в хода на процеса на сумата от 355,40 лева от ответницата М. Т. Д..

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. От експертното заключение се установява, че са налице данни за платена главница за топлинна енергия и цена за извършена услуга дялово разпределение в процесния период в общ размер от 205,44 лева, като е посочено, че платената сума е взета предвид от ищеца при формиране на оставащия дълг. Посочено е, че дължимата главница за незаплатена топлинна енергия в процесния период е в размер на 3619,70 лева, а за дялово разпределение – в размер на 19,57 лева. Видно от последващо направените от вещото лице изчисления, същото е допуснало грешка, като е посочило, че главницата за топлинна енергия е в размер на 3639,27 лева, вместо коректния размер от 3619,70 лева. Сумата от 3639,27 лева представлява сборът от главницата за топлинна енергия и дялово разпределение.