Решение № 5404 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5404 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110168584 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл.

153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Х. Г. за заплащане на сумите, както следва: 2405,06 лева, равняваща се на 1229,69 евро, представляваща цена на потребена топлинна енергия в имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното плащане; 385,86 лева, равняваща се на 197,29 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 23.11.2023 г. (период, уточнен с молба с вх. № 53325 от 14.02.2025 г.); 33,99 лева, равняваща се на 17,38 евро, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното плащане; и 8,61 лева, равняваща се на 4,40 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 23.11.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 65981/2023 г. по описа на СРС, 119 състав. След дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, на адрес: ***, аб. № ***. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията 1 така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Х. Г. чрез назначения й от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. В., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва ответникът да е собственик на процесния имот, тъй като не бил представен документ, удостоверяващ, че процесният имот е негова собственост. Твърди, че е извършил справка в Имотния регистър, при което установил, че ответникът не бил вписан като собственик. Излага, че е нужно да се изследват въпросите дали ответникът е подавал данъчна декларация за процесния имот или декларация към общината за смяна на собствеността, както и заявление за отказ от наследство. Сочи, че ищецът не бил представил удостоверение за наследници, от което да се установи кой е наследил Г. Т. М.. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия като писмено доказателство по делото документ, неоспорен от страните – Договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ от 10.07.1979 г. (л. 15-16 от делото), се установява, че процесният недвижим имот, находящ се на адрес: ***, е придобит от Г. Т. Р.. Договорът касае обект с абонатен № ***.

От приетата като писмено доказателство по делото Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14 от 18.11.2009 г. (л. 14 от делото), неоспорена от страните, се установява, че Г. Т. М. е починала на 04.02.2015 г. и е оставила наследник по закон дъщеря си М. Х. Г., ответник по делото.

От приетата като писмено доказателство по делото Справка за вписвания в особената книга на СРС по чл. 49, ал. 1 ЗН за периода от 2

04.02.2015 г. до 08.01.2026 г. (л. 119 от делото), се установява, че няма вписан отказ или приемане по опис на наследството на Г. Т. М. от страна на наследника й по закон М. Х. Г..

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 29 от 10.03.2026 г. (л. 159 от делото), се установява, че Г. Т. Р. и Г. Т. М. са имена на едно и също лице.

В качеството си на собственик на процесния имот през процесния период по силата на настъпилото наследствено правоприемство, ответникът е и страна по облигационното отношение с ищеца за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот през процесния период. По делото няма данни върху имота да е учредено вещно право на ползване в полза на друго лице, да е отдаден под наем или да е прехвърлена собствеността преди или по време на процесния период.

Действително, съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството със смъртта на наследодателя, лицата, които имат право да наследяват, се призовават към наследяване, като придобиването на наследството става с приемането му (изрично или мълчаливо) и има обратно действие – от датата на откриване на наследството. В отговора на исковата молба ответникът Г. чрез назначения й от съда особен представител заявява единствено, че е нужно да се изследват въпросите дали ответникът е подавал данъчна декларация за процесния имот или декларация към общината за смяна на собствеността, както и заявление за отказ от наследство, без да твърди, че не е приел наследството на своя наследодател. Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството (в този смисъл и Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, III г. о.). Когато се оспори приемането на наследството, в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ. да поиска приложението на чл. 51 ЗН. В случая обаче не е заявено оспорване на приемането на наследството, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство, а само общо е посочено, че липсват доказателства. С оглед на това и доколкото не е вписан отказ от наследство или приемането му по опис, следва изводът, че възражението относно обстоятелството, че било недоказано приемането на наследството, е неоснователно. По аргумент от разпоредбата на чл. 49 ЗН и чл. 51 ЗН съдът приема, че възражението, че наследството не е прието, е от категорията на личните възражения и следва да се релевира лично от страната или от изрично упълномощен от нея пълномощник, като то следва да бъде конкретно, с въведени относими фактически твърдения, а такова в случая не е направено.

Вярно е, че от представените по делото документи от Столична община се установява, че ответникът не е подал данъчна декларация за имота, но от обстоятелството, че последният не е изпълнил административните си задължения по чл. 14 ЗМДТ, не следва изводът, че не е собственик на процесния имот. Същото се отнася и до вписванията в ИКАР, доколкото 3 имотът не е придобит чрез сделка, а по силата на настъпило наследствено правоприемство, като имотът е придобит от наследодателя през 1979 г. т.е. преди 01.01.2010 г., откогато съществува тази информационна система.

Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между ищеца и ответника, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват наследодателя на ответниците респ. ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, неоспорено от страните, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от наследодателя на ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

От заключението на СТЕ, което съдът намира за компетентно и обективно дадено, се установява, че разпределението на топлинна енергия през процесния период е извършено съгласно данните по уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването. Заключението на СТЕ изцяло кореспондира и с представените от ТЛП документи, приети като писмени доказателства по делото и неоспорени от страните.

При кредитиране заключението на СТЕ, неоспорено от страните, се 4 установява, че стойността на потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при съобразяване с изравнителните сметки, е в размер на сумата от 2564,41 лв., доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер – 2405,06 лева, равняваща се на 1229,69 евро , и с оглед диспозитивното начало в процеса, искът за цена на ТЕ е основателен и следва да се уважи изцяло.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства и СТЕ, от които се установява, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 33,99 лв., равняваща се на 17,38 евро, поради което искът като основателен, следва да се уважи изцяло.

Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b9ccad5-41d3-4d79-becc-0aad8cae1522