Решение № 260256 от 23.12.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260256 23.12.2022 г. ГРАД

БУРГАС

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД

– БУРГАС, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника

Яханаджиян при участието на секретаря Станка Чавдарова като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.дело №1273 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на „Фосила“ АД (с предишно наименование „Ай Еф Джи Лизинг“ АД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Лозенец, ***, партер представлявано от Симеон Иванов Кичуков, съдебен адрес ***,

****, чрез адв.Г.М., против Ю.С.Д.,

ЕГН **********, с адрес *** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2 500 лева, представляваща частичен иск от глобалната сума от 97 041, 05 лева като главница, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, сумата от 27 000 лева, представляваща частичен иск от глобалната сума от 221 592, 65 лева като договорна лихва и сумата от 500 лева, представляваща частичен иск от глобалната сума 57 480, 58 лева като обезпечителна лихва (неустойка). Претендират се и направените по далото разноски.

За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им – вземания, произтичащи от договор за заем/кредит, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно те следва да се разглеждат по правилата на общия исков процес на ГПК.

Исковете са предявени и съобразно правилата на родовата подсъдност, установени в чл.104, т.4 от ГПК.

До момента не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора. Не е констатирано наличие на други отрицателни процесуални предпоставки или отсъствие на положителни такива, относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове.

Налице е активна и пасивна процесуална легитимация на страните за предявяване на настоящия иск.

При това положение предявените искове са допустими.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е сключен договор за заем/кредит „Развитие“ №101 от 16.12.2016 г., с който ищецът предоставил на ответницата кредит в размер от 51 129,19 Евро в левовата им равностойност в размер на 100 000 лева, която сума е предоставена на три транша, както следва: на 16.12.2016 г. са предоставени 25 000 лева, със срок на погасяване до 23.12.2026 г., на 120 погасителни вноски съгласно погасителен план по първи транш; на 23.01.2017 г. са предоставени 35 000 лева, със срок на погасяване до 23.12.2016 г., на 119 погасителни вноски съгласно погасителен план по втори транш; на 23.02.2017 г. са предоставени 40 000 лева, със срок на погасяване до 23.12.2016 г., на 118 погасителни вноски съгласно погасителен план по трети транш. Съгласно клаузите на договора върху главницата се начислява годишна лихва в размер на 36 % годишно, като е договорена промоционална лихва в размер на 8 % за първите три месеца по погасителния план на всеки от траншовете. Падежите на всички вноски са договорени на 23- то число на месеца, като крайният срок за погасяване на задължението по всички погасителни планове е 23.12.2026 г.

Ищецът заявява, че последното извършено от ответницата плащане е на 14.07.2018 г. С него са погасени задължения, натрупани по предходни вноски, като останала непогасена сума в размер на 1 525,92 лева по вноските по траншове с падеж 23.04.2018 г. Ищецът твърди, че след тази погасителна вноска и до подаване на исковата молба, няма извършени плащания по кредита.

Позовава се на чл.36 от договора, съгласно който заемодателят има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при настъпване на събитията, описани в чл.37 от договора, а съгласно чл.37.1 изискуемостта може да бъде обявена при забава на плащането на цялата или част от вноската с повече от 5 (пет) дни за падежа на вноската по договора и/или по погасителния план. Твърди се от ищцовото дружество, че на 23.07.2019 г. е предприело действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането си, като в тази връзка изпратило нотариална покана до ответницата. Поканата била връчена на ответницата на 17.09.2019 г., като към посочената дата, нейните задължения са в общ размер на 44 213,51 лева, от които 2 511,20 лева представляват просрочена главница по посочените погасителни планове, а сумата от 41

702,31 лева представлява просрочената лихва по посочените погасителни планове.

Ищецът прави изявление в исковата молба, че независимо от връчената на ответницата покана, с исковата молба отново връчва покана за предсрочна изискуемост, като заявява, че по тази причина ответницата му дължи предсрочно връщане на размера на целия заем. В тази връзка се претендира цялата главница, ведно с непадежиралите вноски, включително в частта им за възнаградителна лихва. Твърди се, че задължението включва следните суми: По транш 1 - сумата от 24 212,86 лева като главница, от които просрочена главница е в размер на 766,20 лева, а редовната главница е в размер на 23 446, 66 лева, както и общо сума в размер на 54 992,98 лева като лихва, от които просрочената лихва е в размер на 12 180,90 лева, а редовната лихва е в размер на 42

812,08 лева; По транш 2 - сумата от 33 972,04 лева като главница, от които просрочена главница е в размер на 1121,41 лева, а редовната главница е в размер на 32 850,63 лева, както и общо сумата в размер на 77 307,12 лева като лихва, от които просрочената лихва е в размер на 17 323,99 лева, а редовната лихва е в размер на 59

983,13 лева; По транш 3 - сумата от 38 856,15 лева като главница, от които просрочената главница е в размер на 1282,62 лева, а редовната главница е в размер на 37 573,53 лева, както и общо сумата в размер на 89 292,55 лева като лихва, от които просрочената лихва е в размер на 20 685,72 лева, а редовната лихва е в размер на 68

606,83 лева.

Сочи се, че общият размер на дължимите суми възлиза на 97 041,05 лева, представляващи главница и 221 592,65 лева, представляващи лихва, от които се предявяват частично 2 500 лева за главницата като част от глобалната сума от 97 041, 05 лева и в размер на 27 000 лева за договорната лихва като част от глобалната сума в размер на 221 592, 65 лева.

Твърди се в исковата молба, че на основание чл.13 от договора, ответницата дължи на ищеца неустойка в размер на годишния размер на законната лихва, който изчислен върху просрочените неплатени вноски към 23.06.2019 г. е в размер на 2 804,92 лева, за периода 23.04.2018 г. до датата на изпращане на нотариалната покана. Към 17.09.2019 г. тази лихва е в размер на 3 647,26 лева, а към датата на предявяване на иска -27.05.2020 г. е в размер на 57 480,58 лева.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда на ответницата особен представител, с който по същество предявените претенции се оспорват като неоснователни по основание и размер.

Заявява се от ответната страна, че предявените искове за главница, договорна лихва и неустойка и по трите транша не са дължими от ответницата. При условията на евентуалност се оспорва претендираната договорна лихва, като се сочи че тя се претендира въз основа на нищожна договорна клауза, тъй като размерът на същата е прекомерен и надвишава многократно размера на годишната законна лихва, поради което се явява в противоречие със закона и добрите нрави. Особеният представител на ответницата счита, че клаузата за фиксирана годишна възнаградителна лихва в размер на 36% - годишно е неравноправна по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП, тъй като реализираната от ищеца печалба, надвишава многократно действителната стойност на финансовата услуга и е в ущърб на кредитополучателя. Излагат се твърдения, че в случая е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, поради което е нарушена нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Сочи се, че при процесната уговорка възнаградителните лихви са в размер на 250 % от сумата по главницата, което нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Акцентира се и върху обстоятелството, че видно от процесния договор, заемът е обезпечен с ипотека, която покрива над 150 % от общия дълг на отпуснатия кредит. В тази връзка се излагат съображения, защо клаузата за договорна лихва следва да се счита за неравноправна.

Твърди се от ответната страна, че договора за кредит е нищожен като цяло на основание чл.26 от ЗЗД, тъй като е сключен в противоречи със закона. В тази връзка се сочи, че годишният процент на разходите по процесния договор за кредит има вероятност да надвишава законовия лимит от 50 %. Заявява се, че в договора липсва посочване на точен годишен процент на разходите по него, посочена е общата глобална сума, дължима от потребителя по кредита, които са негов съществен елемент, поради което той се явява недействителен. Сочи се още, че липсват данни на кредитополучателя да е предоставена по достъпен начин цялата информация за поетите задължения по кредита под формата на европейския стандартизиран формуляр, което също се явява нарушение на закона.

На следващо място, в отговора на искова молба се излагат съображения за неоснователност на претенцията за възнаградителна лихва за целия срок на договора.

В тази връзка се сочи, че вземането на кредитора след датата на обявяване на предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума, т.е. само главницата и законната лихва от датата на обявяване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, като след датата на обявяване на предсрочната изискуемост не може да се претендират възнаградителни лихви, поради което претендираната договорна (възнаградителна) лихва след 23.07.2019 г. (датата на обявяване на предсрочно изискуемост на кредита) е недължима.

В условията на евентуалност, се прави възражение за прихващане на падежиралите и платени анюитетни вноски в частта им, представляваща недължимо платени от ответницата възнаградителни лихви, договорени по нищожни или неравноправни клаузи с евентуално дължимите вноски по главница.

Счита се от ответната страна, че незаконно обезщетителната лихва се начислява върху цялата дължима сума по погасителните планове. Твърди се, че нейният размер е прекомерен и също противоречи на закона и добрите нрави, поради което уреждащата я клауза от договора, също е нищожна и с неравноправен характер.

На последно място се прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл.111 от ЗЗД и се оспорва автентичността и съдържанието, както на приложения договор за кредит, така и на приложените към исковата молба три погасителни плана.

Въз основа на подадена от ищеца молба от 26.04.2022 г., съдът е постановил определение от 23.05.2022 г., с което изменя проекта за доклад по делото и приема, че ищецът претендира частично дължими вноски по договора с настъпил падеж, както следва:

-2500 лева, представляваща частичен иск от дължимата просрочена редовна главница в размер общо на 5139,37 лева, представляваща сбор от главницата от неплатените вноски за периода от 23.05.2018 г. до 23.05.2020 г. по трите погасителни плана, като цялата неплатена главница по договора е в размер на 93 786,26 лева;

-27 000 лева, представляваща частичен иск от дължимата възнаградителна лихва в размер общо на 71 089,00 лева за периода 23.05.2018 г.

– 23.05.2020 г. по трите погасителни плана, като цялата неплатена възнаградителна лихва по договора е в размер на 171 402,04 лева;

-500 лева, представляваща частичен иск от общо 57 480,58 лева дължимата обезпечителна лихва (неустойка), начислена по чл.12 от договора.

Предявените искове са имат своето правно основание в чл.79, вр.чл.240, чл.92 и чл. 86 от ЗЗД.

Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпечатката съдържа 42 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b9c40a8-8efc-4195-976d-84c0f49c26ab