Решение № 15453 от 12.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15453 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20241110116898 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „****“ ЕАД да заплати на Х. С. П. сумата от 384.80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- разходи за лечение, претърпени от Х. С. П. в качеството му на пострадал при ПТП, настъпило на 16.09.2022г., в гр. София, на ул. „*****“, между управлявания от последния мотоциклет „****“ с рег. № С **** Х и лек автомобил „****“ с рег. № СА **** СР, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на последния, чиято гражданска отговорност била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водачите на лекия автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 16.09.2022г. управлявал мотоциклет „****“ с рег. № С **** Х в гр. София, по ул. „*****“ в посока от бул. „***“ към бул. „****“, когато в района на блок № 510 лек автомобил „****“ с рег. № СА **** СР предприел маневра завой наляво от крайпътна територия за включване в движението по ул. „*****“ в посока от бул. „****“ към бул. „***“, при което ударил идващия отляво мотоциклет, управляван от ищеца, отнемайки предимството на последния. В резултат от ПТП ищецът претърпял травматични увреждания, наложили на 19.09.2022г. да бъде подложен на оперативна интервенция във връзка с фрактура на носните му кости, като бил изписан от лечебното заведение на 20.09.2022г.

Впоследствие- на 27.09.2022г., поради продължаващи силни болки и замаяност пострадалият се подложил на МРТ- изследване, при което било установено, че в резултат от пътния инцидент е получил посттравматичен едем на повърхностните мастни планове на лявата орбита, реактивен полусинуит и етмоидит. На 06.10.2022г. Х. П. бил приет за изследвания и лечение в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „*****“, където му било проведено консервативно лечение и от където бил изписан на 10.10.2022г. с диагноза „контузия на главата, мозъчно сътресение“. Във връзка с така проведеното лечение и хоспитализиране ищецът извършил разходи в общ размер на 384.80 лева, както следва: 23.20 лева- за потребителска такса, заплатена на 20.09.2022г., 350.00 лева- за ЯМР на главен мозък, заплатени на 27.09.2022г, както и 11.60 лева- потребителска такса, заплатена на 08.10.2022г.

Поддържайки, че с поведението си водачът на лекия автомобил е станал причина за 1 настъпване на ПТП, респ. за настъпилите в резултат от него травматични увреждания, а с това и за извършване на посочените разходи за установяването и лечението им, ищецът отправил до ответника като застраховател на гражданската отговорност на соченото за делинквент лице извънсъдебни покани за заплащане на обезщетение за описаните имуществени вреди, както и неимуществени такива, като на 13.10.2022г. ответното дружество му изплатило доброволно сумата от 10 000.00 лева за обезщетяване на неимуществените последици от пътния инцидент, но не му възстановил сумите за разходи за лечение. Поради това ищецът претендира същите в настоящото производство, законната лихва от датата, на която уведомил ответника за сторените разходи, както и разноски за производството.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът изрично признава, че към датата на ПТП е обезпечавал гражданската (деликтната) отговорност на сочения за виновен водач на лек автомобил „***“, че в изпълнение на задължението си да обезщети пострадалия за претърпените от ПТП неимуществени вреди му заплатил сумата от 10 000.00 лева, възприемайки, че Х. П. е претърпял следните травматични увреди: контузия на главата, фрактура на носните кости, мозъчно сътресение. Въпреки това оспорва сторените от ищеца разходи в общ размер на 384.80 лева да са в пряка причинно- следствена връзка с получените от ПТП травми.

Оспорва дължимостта на обезщетение за забава върху посочената сума, считано от сочената от ищеца дата, поддържайки, че съобразно нормата на чл. 497 КЗ такова се дължи след изтичане на уредения в тази норма срок за произнасяне от застрахователя по извънсъдебно предявената претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на имуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск, изразяващо се в случая в извършване на сочените от ищеца разходи за неговото лечение и възстановяване след инцидента; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат пълно и главно установени от ищеца.

Между страните не са спорни, поради което и на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни помежду им и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „****“ с рег. № СА **** СР е била обезпечена от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че процесният пътен инцидент е настъпил на посочените в 2 исковата молба дата и място, както и по поддържания от ищеца механизъм.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства: справка от електронния регистър, воден от Информационния център на Гаранционния фонд, за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „****“ с рег. № СА **** СР, ползваща се с презумптивна доказателствена сила съобразно нормата на чл. 574, ал. 12 КЗ, констативен протокол за ПТП с пострадали лица

№

К-465/16.09.2022г., документите, приложени по административнонаказателната преписка, образувана във връзка с процесния пътен инцидент.

Наред с това, между страните не е спорно, а и се установява от представените с исковата молба доказателства- извънсъдебни покани от ищеца до ответника за заплащане на обезщетения за претърпените от Х. П. неимуществени и имуществени вреди в причинна връзка с процесния пътен инцидент, както и платежно нареждане от 13.10.2022г. за сумата от 10 000.00 лева, че за обезщетяване на неимуществените вреди от инцидентна ответното дружество е заплатило в полза на пострадалия сумата от 10 000.00 лева. Последното съставлява по своята правна същност извънсъдебно конклудентно признание на неизгодни за ответника обстоятелства- че в резултат от виновното и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал, ищецът е претърпял травматични увреждания, а с това и неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, т. е. признал е конклудентно, че причина за ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, а извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти с правно значение е едно от найнадеждните и достоверни доказателствени средства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК, намира опора в останалите данни по делото, вкл. в съдържащите се в обсъдените вече писмени доказателствени средства.

Ответникът не е оспорил, напротив- с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК изрично е признал, че в причинна връзка с пътния инцидент ищецът Х. П. е претърпял травматични увреждания, както следва: контузия на главата, фрактура на носните кости, мозъчно сътресение, които, освен това, се установяват и от представената с исковата молба и неоспорена от ответника медицинска документация, както и въз основа на доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебномедицинската експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.

Единственият спорен между страните въпрос в настоящото производство е доколко заплащането от ищеца на сумите от общо 384.80 лева- 23.20 лева за потребителска такса, 350.00 лева- за ядрено- магнитен резонанс, както и 11.60 лева за потребителска такса, е в причинна връзка с претърпените от него в резултат от пътния инцидент травматични увреждания, в частност с установяването и лечението на същите.

Съгласно неоспореното от страните в тази му част заключение на съдебномедицинската експертиза доколкото заплащането на двете потребителски такси от 23.20 лева и от 11.60 лева е извършено при приемите на ищеца в болнични заведения за установяване и лечение на травматичните увреждания от процесния пътен инцидент, следва да се приеме, че между извършването на тези разходи и конкретно претърпените от ищеца физически увреждания е налице причинно- следствена връзка, поради което както медицински, така и правно обосновано е да се приеме, че тези разходи са извършени за преодоляване на последиците от процесното ПТП, поради което подлежат на възстановяване от делинквента, респ. от застрахователя на неговата гражданска (деликтна) отговорност.

По отношение на изследването посредством ядрено- магнитен резонанс съдебният лекар изяснява, че доколкото по делото няма данни пострадалият да е насочен от лекар за 3 извършване на това изследване, доколкото същото е осъществено скоро след инцидентна, към който момент е нормално да не е отзвучала симптоматиката от травмата, доколкото при това образно изследване не били установени различни увреждания при ищеца спрямо установените непосредствено след ПТП посредством компютърната томография, а и доколкото след изследването на практика не се достигнало до промяна в лечението, не е налице основание да се приеме, че изследването е във връзка с лечението на процесните травми.

Независимо от това, според настоящия съдебен състав в случая е налице основание от фактическа, а и от правна страна да се приеме, че извършените за сметка на пострадалия разходи за високоинфромативно образно изследване- ЯМР, са в пряка причинно- следствена връзка с процесния пътен инцидент, в частност с претърпените в резултат от него травматични увреждания, т. е. че се касае за закономерен резултат, който не би настъпил, в случай че застрахованият от ответното дружество водач не бе допуснал процесното виновно противопранво поведение. Това е така, тъй като сами по себе си обстоятелствата, че изследването не е назначено, предписано от лекар, че същото обективно не е довело до установяване на нови травми и/или усложнения, различни от констатираните при първото изследване травматични увреждания, респ. че не е обусловило промяна в назначеното на пострадалия лечение, не са годни сами по себе си да обосноват липса на причинна връзка между коментирания разход и травматичното увреждане от ПТП, след като, вкл. съобразно принципните разяснения на вещото лице, се касае за високоинформативно изследване на травмираната при ПТП част от тялото, което по принцип дава по- добра възможност за отдиференциране на някои травматични състояния и чрез което в случая съгласно възприетото в писменото заключение са потвърдени и детайлизирани вече установените травми на меки тъкани на лицето вляво и в околоносните синуси. Наред с това, изследването е извършено скоро след пътния инцидент, като съгласно неоспорените от ответника твърдения на ищеца същото е предприето поради оплаквания на ищеца от силни болки и замаяност, която симптоматика съгласно разясненията на вещото лице при изслушването му в проведеното на 14.05.2025г. открито съдебно заседание е нормална и обяснима с краткия период между ПТП и изследването. С оглед на това според настоящия съдебен състав изследването, макар и предприето без лекарско предписание, доколкото е насочено към установяване в по- пълна степен на действителното здравословно състояние на ищеца след ПТП и за преодоляване на последиците от него, вкл. на субективните усещания на пострадалия като болка и замаяност, е обосновано- както житейски като инициирано с цел запазване на най- ценното благо- човешките живот и здраве, така и правно, доколкото необходимостта от извършването му не би възникнала, в случай че не бе настъпил процесният пътен инцидент, резултат от който безспорно са посочените от ищеца в исковата молба конкретни травматични увреждания. Още повече, че в случая не се установява извършването на прекомерни и излишни като брой и като вид медицински изследвания, в който случай и с оглед конкретиката на случая би могло да се мисли за опит за злоупотреба, индиции за каквато в случая не са налични по делото. В допълнение, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето като пациент всеки има право на повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването, упражняването на което право обективно би могло да бъде обезпечено чрез извършването на изчерпателни като информационен източник изследвания, както е сторено в конкретната хипотеза.