Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2887 от 04.11.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2835/2025
Вид
Определение № 2887
Подписан
04.11.2025
Състав
Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2887 гр. София, 04.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502835 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на Гаранционен фонд срещу определение № 11956/20.06.2025г. на СГС, ГО, 11 състав, постановено по гр.д. № 7465/24г. в частта, в която оставена без уважение молбата му по чл.248, ал.1 от ГПК.

Срещу същият съдебен акт е постъпила частна жалба и от Сдружение“НББАЗ“ в частта, в която е оставена без уважение молбата му по чл.248, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят ГФ твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Поддържа, че при прекратяване на делото ищецът носи отговорност за направените от ответника разноски – чл.78, ал.4 от ГПК. За присъждането им е без значение дали е било проведено първото съдебно заседание. Релевантно е обстоятелството, че ответникът е получил копие от исковата молба и разходите да са направени след този момент. Действията на съда по администрирането й, наличието на нередовност по отношение на нея, не може да води до санкциониране на ответника, заради поведението на ищеца или неговият процесуален представител. Позовава се на т.11 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.

Затова моли въззивния съд да отмени определението в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да му присъди 540 лв. юрисконсултско възнаграждение.

1

Жалбоподателят Сдружение „НББАЗ“ поддържа, че в обжалваната от него част определението на СГС е неправилно и необосновано. Съдът е отказал да му присъди разноски като се е обосновал с недобросъвестно поведение на ищците и неизпълнение на указанията му по чл.129, ал.2 от ГПК. Вместо да върне исковата им молба неправилно е приел, че тя отговаря на изискванията на ГПК и на основание чл.131 от ГПК му я е изпратил за депозиране на отговор. Сочи, че на основание чл.78, ал.4 от ГПК има право на разноски при прекратяване на производството, а изводът на съда, че ищците не носят отговорност за разноските на ответника, тъй като не е бил валидно сезиран, не може да му се противопостави.

Затова моли въззивния съд да отмени определението в атакуваната от него част и да му присъди 26 604 лв. ДДС разноски по делото.

Г. П. и Н. Д. чрез процесуалния им представител са депозирали в срок писмен отговор по частната жалба на Сдружение“ НББАЗ“ излагат становище за нейната неоснователност. Позовават се на нередовност на исковата молба. Поддържат, че липсва яснота как е формирана претенцията за разноски на сдружението. Правят възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира частните жалби за допустими като предявени в законоустановения преклузивен срок за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирани страни чрез валидно упълномощени процесуални представители и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

За да устави без уважение искането на жалбоподателите по реда на чл.248, ал.1 от ГПК първоинстанционният съд е приел, че въпреки, че ищците имат недобросъвестно процесулано поведение, не може да им се вмени отговорност за разноски, тъй като няма изходящ от тях документ, който да сочи, че валидно са сезирали съда и така са станали причина за извършване на разходи и не са отправяли искане за разглеждане не претенциите им.

Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

По правилността му.

Нормата на чл.248, ал.1 от ГПК предоставя възможност на страните да поискат изменение или допълване на решението в частта за разноските. В първата хипотеза абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на 2 производството е представен списък за разноските по чл.80 от ГПК. Във втората хипотеза, когато съдът е пропуснал да се произнесе за разноските, такъв не е необходим.

В случая е осъществена втората хипотеза, тъй като съдът не се е произнесъл по разноските с прекратителното определение.

Поставеният пред въззивния съд въпрос е за това дали на ответниците се дължат разноски в хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК при прекратяване на делото на основание чл.232 от ГПК.

Въззивният съд намира, че допуснатите процесуални нарушение от страна на съдът не следва да бъдат обсъждани, доколкото изпращайки исковата молба на ответниците, той я е приел за редовна. Затова и когато е сезиран с искане за прекратяване на производството на основание чл.232 от ГПК се е произнесъл с изричен акт. Последният е влязъл в сила и е налице хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК.

С оглед доводите, развити в частните жалби съдът излага следното: С разпоредбата на чл.129, ал.1 от ГПК е вменено задължение на съда да провери редовността й. Това негово правомощие е в съответствие с принципа на служебното начало, регламентиран в чл.7 от ГПК. Съдът е длъжен да обезпечи провеждането на допустим процес, както и извършването на допустими действия от страните. Подаването на исковата молба е процесуално действие, което съдът контролира досежно съответствието й на чл.127 и чл.128 от ГПК. При установена нередовност на исковата молба тя не се връчва на ответника, до привеждането й от ищеца съобразно изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. В този случай възниква процесуално правоотношение само между него и съда, досежно проверката на редовността на исковата молба. Ако тя не бъде поправена съдът разполага с възможността да я върне. В случая съдът е констатирал такава нередовност на исковата молба, подадена от Г. П. и Н. Д., която не е била отстранена в дадения им срок, но вместо да я върне, я е изпратила на ГФ и Сдружение „НББАЗ“ за депозиране на отговор. Въпреки това порочно действие, съдът е приел, че е валидно сезиран с искове от страна на тези ищци и на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството по делото поради оттеглянето им.

Наличието на нередовна искова молба и недобросъвестното им процесуално поведение по отстраняването на неродовността й не може да бъде основание 3 за освобождаване на ищците от отговорност за разноски. Тези обстоятелства, не могат да рефлектират върху насрещните страни, които добросъвестно са депозирали отговор на исковата молба, ангажирали са адвокатската защита и са направили разноски във връзка с това. Нормата на чл.78, ал.4 от ГПК е ясна. Тя не се интересува от това дали исковата молба е била редовна или не.

Правнорелевантно за присъждане на разноски на страна на ответника е наличието на валидно прекратяване на производството. В случая такова има, поради което на жалбоподателите се дължат разноски за първоинстанционното производство.

На Гаранционен фонд се дължи юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК. Неговият размер се определя по реда на чл.37 от ЗПрП. Последната препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ.

Съгласно чл.25, ал.1 от последната възнаграждението следва да се определи на 540 лв.

В отговора на молбата на Сдружение „НББАЗ“ Г. П. и Н. Д. са направили възражение по чл.78, ал.5 от ГПК досежно адвокатското възнаграждение.

Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност всяка от страните в процеса да възрази по размера на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Този текст не постановява до кой момент може да се направи възражението за прекомерност, но той се извежда от нормата на чл.80 от ГПК. Посоченият в нея краен момент на заявяване на искането за разноски и списъкът за тях се отнася и до възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, а именно приключване на устните състезания по делото. Двете са за взаимно свързани и следва да се приеме, че възражението за прекомерност трябва да се направи до приключване на устните състезания, когато страната, която се позовава на такава, е имал възможност да се запознае и да вземе отношение по разноските на насрещната страна в рамките на производството, преди то да бъде прекратено. Няма спор, делото е прекратено на основание чл.232 от ГПК поради оттегляне на исковете от страна на ищците. Срокът по чл.80 от ГПК не намира приложение по отношение на възражението за прекомерност само когато страната, поради развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, а именно непроведено открито съдебно заседание или без надлежна 4 размяна на книжа, то тогава тя може след прекратяване на производството да го заяви в срока и по реда на чл.248, ал.1 от ГПК. / Опр. № 36/26.01.2015г. по ч.гр.д. № 5936/14г., ВКС, I г.о., Опр. № 152/02.04.2020г. по ч.т.д. № 2661/19г., ВКС, II т.о., Опр. № ***г. по гр.д. № 787820г., ВКС, IIг.о., опр. № 57/04.05.2020г. по ч.гр.д. № 564/20г., ВКС, II г.о., Опр. № 135/18.03.2019г. по ч.т.д. № 938/18г., ВКС, I т.о/. Процесуалният закон не предвижда задължение за съда да изпраща на ищеца отговора на исковата молба, депозиран от ответника, респективно приложените към него писмени доказателства, включително и такива за адвокатско възнаграждение. Затова възражение за прекомерност от страна на ищците, направено в отговора на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК, депозирана от Сдружение“ НББАЗ“ е своевременно, поради което следва да бъде разгледано. Претендираното адвокатско възнаграждение е 26 604лв. с ДДС, заплатено по банкова сметка. Видно от първоинстанционното производство е, че процесуалният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, подадена от Г. П. и Н. Д. на 23.04.2025г. Към него са приложени писмено споразумение с тях от 17.09.2024т., от което е видно, че спорът за обезщетението за неимуществени вреди е решен извънсъдебно. С оглед на това ходът на производството е бил предопределен. При преценка на вложените усилия от процесуалния представител на Сдружение „НББАЗ“ за защита на интересите му и извършените действия намира за основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Като съобрази и решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС то следва да бъде намалено до 1000лв. или 1200лв. с ДДС.

Порази изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № № 11956/20.06.2025г. на СГС, ГО, 11 състав, постановено по гр.д. № 7465/24г. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8889/08.05.2025г. на СГС, ГО, 11 състав, постановено по гр.д. № 7465/25г. като :

5

ОСЪЖДА Г. В. П., ЕГН ********** и Н. В. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес: *** чрез адв. Д. Ц. да заплатят на Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, г.София, ***, ет.4 сумата от 540 лв./петстотин и четиридесет лева/ юрисконсутлско възнаграждение за производството пред СГС.

ОСЪЖДА Г. В. П., ЕГН ********** и Н. В. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес: *** чрез адв. Д. Ц. да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 и със съдебен адрес : гр. София, ***, ет.1 чрез адв. Т. Я. сумата от 1200лв. / хиляда и двеста лева/ разноски по делото пред СГС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ по чл.248, ал.1 от ГПК в останалата част.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6