Решение № 4760 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4760 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100508232 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 9015 от 18.05.2025г., постановено по гр. дело № 35232/2023г. по описа на СРС, 87-ми състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът Х. И. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 1169,99 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район ж.к. ****, аб. № 251236, за период от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 16.12.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 192,15 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020г. до 08.12.2022г. и сумата от 16,90 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 16.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.01.2023г. по ч. гр. дело № 68579/2022г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, като е отхвърлен иска за главница за топлинна енергия за сумата над 1169,99 лева до претендирания размер от 1239,94 лева за периода от 01.05.2019г. до 31.07.2019г. като погасен по давност, както и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата над 192,15 лева до пълния претендиран размер от 209,44 лева и за сумата от 3,56 лева, представляващи обезщетение за 1 забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019г. до 08.12.2022г. като неоснователни. С решението е осъден Х. И. И. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 784,24 лева разноски в производството, от които 58,54 лева в заповедното и 725,70 лева в исковото производство. С решението е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Х. И. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50,01 лева – разноски в производството.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от Х. И. И., с която се обжалва Решение № 9015 от 18.05.2025г., постановено по гр. дело № 35232/2023г. по описа на СРС, 87-ми състав в частта, с която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД сумата в размер на 1169,99 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район ж.к.

****, аб. № 251236, за период от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 16.12.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 192,15 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020г. до 08.12.2022г. и сумата от 16,90 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 16.12.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.01.2023г. по ч. гр. дело № 68579/2022г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав. В жалбата са изложени съображения, че решението е недопустимо, неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че съдът бил основал решението си върху експертизи, които били изготвени на база на писмени доказателства, които не се намирали в кориците на делото и не били приети от съда. По делото не били представени и фактури от ищеца за начислената топлинна енергия по месеци. Неправилно СРС бил приел, че за процесния период „Техем Сървисис“ ЕООД бил извършвал услугата дялово разпределение в сградата, в която се намирал процесният имот.

Твърди, че СРС не бил обсъдил и че с Решение № 15147 от 08.12.2020г. по адм. дело № 172/2019г. на ВАС било отменено Решение № Ц-6 от 07.04.2017г. на КЕВР, с което цените на топлинната енергия били повишени с 25 %. Сочи, че ап. 40, находящ се в гр. София, ж.к.

****, не съществувал. Поддържа, че в Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 23.01.1998г. нямало каквито и да било идентификационни данни на купувача Х. И. И.. Излага съображения, че СРС бил постановил недопустимо решение, тъй като се бил произнесъл по недопустим иск при ненадлежно упражнено право на иск от ищеца. Поддържа, че СРС незаконосъобразно отхвърлил направените искания за установяване представителната власт на лицето, подало заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и исковата молба. Искането към съда е да обезсили обжалваното решение, евентуално да го отмени в обжалваните му части. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва същата. Твърдят, че решението е правилно и законосъобразно и постановено в съответствие с установената съдебна практика. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД- „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решение № 9015 от 18.05.2025г., постановено по гр. дело № 35232/2023г. по описа на СРС, 87-ми състав в частта, с която искът за главница за топлинна енергия за сумата над 1169,99 лева до претендирания размер от 1239,94 лева за периода от 01.05.2019г. до 31.07.2019г. е отхвърлен като погасен по давност, както и в частта, с която искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата над 192,15 лева до пълния претендиран размер от 209,44 лева и за сумата от 3,56 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019г. до 08.12.2022г. са отхвърлени като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По отношение на изложените доводи за недопустимост на решението въззивният съд намира следното:

Настоящият съдебен състав, както е посочил в определението от 12.09.2025г., намира, че не е налице допуснато процесуално нарушение при произнасянето по релевираните от ответника доказателствени искания по чл. 183 ГПК и по чл. 190 ГПК. Това е така, доколкото пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК, което се прилага към исковата молба, респ. към заявлението по чл. 410 ГПК. Въз основа на това пълномощно съдът извършва проверка за наличието и обема на представителна власт на предявилия иска пълномощник като тази проверка е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, но не и дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено.

Доколкото извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея, интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, което се счита за обвързано от тях. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Още повече, да оспорва обстоятелството дали посоченото в пълномощното лице, заемащо длъжност „юрисконсулт“ при ищцовото дружество, действително е завършило висше юридическо образование.

3

С оглед на което обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Не са нарушени и императивни материалноправни норми.

По правилността му настоящият съдебен състав намира следното:

За уважаването на предявените искове ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. В този смисъл е неоснователен доводът, че по делото липсвал писмен договор, сключен между ищеца и ответника И.. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай от приетия препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 23.01.1989г. се установява, че въз основа на Заповед № ДИ-03-170 от 09.12.1988г. на председателя на ИК ОбНС **** е продаден на Е.С. И.а /майка/ и Х. И. И. /син/ по ½ идеална част на всеки от тях апартамент № 40, находящ се в гр. София, бул. ****. От приетия препис от удостоверение за наследници на И.Х., ЕГН ********** се установява, че същият е починал на 19.05.1988г. и е оставил за свои законни наследници: Е.С. И.а /съпруга, починала на 02.08.2010г./, Х. И. И. /син/ и И.

И.а Н. /дъщеря/.

От приетото удостоверение от ГИС София с изх. № 68-00-1110/9 от 20.09.2022г. се установява, че стар адрес – бул. „Комунистически манифест“ № 118, **** е идентичен с настоящ адрес: ж.к. ****.

Така от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че процесният имот е бил закупен от Е.С. И.а и Х. И. И., а след смъртта на Е.С. И.а 4

/02.08.2010г./ притежаваната от нея ½ идеална част от процесния апартамент е била придобита от наследниците й по закон – Х. И. и И. Н. по равно. Така Х. И. е станал собственик на общо ¾ идеални части от процесния имот.

Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал.

1 от ЗЕ, съдът приема, че през процесния период между „Топлофикация София“ ЕАД и ответника Х. И. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ.