Определение № 41 от 14.01.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Габрово, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. А. като разгледа докладваното от Диян Д. А. Въззивно частно гражданско дело № 20254200500781 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, подадена чрез адв. В. Н., против разпореждане №4582/08.12.2025 г. по ч.гр.д. № 3554/2025 г. на РС-Габрово, с което изцяло е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. Е. Ф. от гр. Видин, ЕГН: **********, на осн. чл. 411, ал. 2 т. 1 от ГПК – поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности в указания от съда срок.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като се твърди, че изложените мотиви за неизпълнение на дадените от ГРС указания противоречат на предприетите по делото действия, т.к. в определения от съда заявителят е депозирал молба за отстраняване на нередовности.

Затова се претендира отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за процесните суми.

Частната жалба е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Като се запозна с образуваното пред Районен съд – Габрово заповедно производство и съобрази доводите в жалбата, въззивният съд намери за установено следното:

Производството по ч.гр.д. № 3554/2025 г. по описа на РС-Габрово е образувано въз основа на заявление от „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. Е. Ф., ЕГН: **********, с посочен в заявлението адрес гр. Видин, обл. Видин, за сумата 846,57 лева, представляваща сбор от следните вземания:

98,72 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.08.2023г. – 24.11.2023 г. по Допълнително споразумение от 30.03.2022 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********;

234,62 лв. – неустойка за неизпълнение, начислена съгласно раздел III т. 2 от Допълнително споразумение от 30.03.2022 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********;

1

22,33 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.08.2023г. – 24.11.2023 г. по Допълнително споразумение от 02.12.2022 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************;

15,45 лв. – неустойка за неизпълнение, начислена съгласно раздел III т. 2 от Допълнително споразумение от 02.12.2022 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************;

93,25 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.08.2023г. – 24.11.2023 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 12.09.2023 г.;

185,36 лв. – неустойка за неизпълнение, начислена съгласно т. 9 от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 12.09.2023 г.;

122,09 лв., представляваща съразмерна част от направената отстъпка за предоставено на преференциална цена устройство марка Realme C30 32GB Black, във вр. с т. 5 от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 12.09.2023 г.;

74,75 лв. - неплатени лизингови вноски за период от 25.08.2023г. до 12.08.2025г. по договор за лизинг на пакет базови аксесоари, сключен на 12.09.2023 г., по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 12.09.2023 г.

Заявителят е претендирал и издаване на заповед по чл. 410 ГПК и за законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на заявлението 14.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за направените в производството разноски за държавна такса в размер от 21,25 лв. и в размер от 480,00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.

С разпореждане №4148/14.11.2025 г. ГРС е оставил заявлението без движение и е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да отстрани следните констатирани нередовности: Да посочи пълен адрес на длъжника, както и да посочи дали поддържа исканията си за присъждане на суми за неустойки, тъй като съобразно постоянната практика на съдилищата по заповедното производство те противоречат на ЗПК, на добрите нрави и почиват върху вероятно нищожни договорни клаузи. Съдът е указал на заявителя, че при неизпълнение на указанията заявлението ще бъде отхвърлено изцяло или частично.

В определения от съда, на 17.11.2025 г. срок заявителят, чрез пълномощника си адв. В. Н., е депозирал молба за отстраняване на нередовности, в която е заявил, че не му е известен друг адрес на длъжника, освен посочения в заявлението и че поддържа искането си за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК относно претендираните неустойки, като е изложил аргументи, че клаузите, с които същите са уговорени, не са неравноправни.

С обжалваното разпореждане РС Габрово е приел, че указанията за отстраняване на нередовности не са изпълнени, поради което е отхвърлил изцяло заявлението.

Въз основа на горното ОС Габрово достига до следните правни изводи:

Безспорно е, че посочването на адрес на длъжника е изискване за редовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. В разглежданото заявление е посочен следния адрес на Б. Е. Ф.: **********, като не са посочени улица и номер, а такива не са посочени и в молбата за отстраняване на нередовности. Последните елементи на адреса обаче са част от неговото незадължително съдържание, съгласно разпоредбата на чл. 89 ал. 2 от ЗГР, с оглед на което принципно е възможно адресната регистрация на физическо лице да включва само името на областта, общината и населеното място.

Във връзка с изложеното и предвид възможността на заявителя да не е известен 2 пълният адрес, който може да се установи чрез служебна справка в НБД „Население“, настоящият съдебен състав намира, че непосочването на незадължителните елементи на адреса не съставлява такава нередовност, която да обуславя отхвърлянето на заявлението.

Заявлението отговаря на горепосочените нормативни изисквания и в частта, в която съдът е надлежно сезиран с искане за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за претендираните от заявителя вземания за неустойки, които той е заявил повторно, че поддържа в молба с вх.№ 10807/17.11.2025 г. Въпросът дали тези вземания се основават на неравноправни или нищожни клаузи е такъв по съществото на заявлението, а не касае неясно или непълно формулирано искане, представляващо нередовност по смисъла на чл. 410, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК. Ето защо неправилно заповедният съд е отхвърлил заявлението вместо да го разгледа по същество.

С оглед на горното разпореждане №4582/08.12.2025 г. следва да бъде отменено като неправилно в една част и потвърдено в друга, при следните аргументи:

Договорите, на които се основават вземанията – Допълнително споразумение от 30.03.2022 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, Допълнително споразумение от 02.12.2022 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 12.09.2023 г. – са сключени с физическо лице, което ги ползва за лични нужди, а не за извършване на търговска или професионална дейност, поради което и на основание § 13, т. 1 ДРЗЗП длъжникът се явява потребител на мобилни услуги, предоставяни от заявителя търговец, който от своя страна предоставя услуги на потребители като част от своята търговска или професионална дейност – § 13, т. 2 ДРЗПП. Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Посоченото основание е налице в разглеждания случай по отношение на част от вземанията, предмет на заявлението.

Според чл. 143, ал. 1 Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че "изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици".

По отношение на договорените неустоечни клаузи, на които жалбоподателятзаявител основава претенциите си за процесните вземания, не се установява да са индивидуално договорени. Същите предвиждат, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни 3 абонаменти, Потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между найниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

Така изложените неустоечни клаузи не съдържат ясно и разбираемо формулиране на евентуално дължимите неустойки при прекратяване на договора по отношение на нито един от компонентите, което е в противоречие с изискването на чл.

147, ал. 1 ЗЗП. Посочен е начинът на изчисляване, но реално конкретна преценка за техните размери не би могла да се извърши. Така се създава неяснота за потребителя и същият се поставя в положение, в което не може да съобрази икономическите последици от сключването и прекратяването на договора с доставчика, което води до извод за обоснована вероятност клаузите за неустойки да са неравноправни, на осн. чл.

143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Предвижда се към неустойката да се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент и разликата в стойността на устройството, което сочи, че е налице вероятност така уговорената в полза на доставчика неустойка да е договорена в необосновано висок размер, извън присъщите функции обезщетителна и санкционна, поради което искането за нейното заплащане да се основава на неравноправна клауза, която противоречи и на добрите нрави.

Същите мотиви са относими и за неустойката, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена. Чрез тази клауза за неустойка на практика са променя цената по договора за лизинг, противно на волята на едната страна, още повече потребителят не е гарантиран с такава клауза.

Съдът констатира, че с приложенията към заявлението са представени договори и допълнителни споразумения, но не са представени доказателства относно твърдяното предсрочно прекратяване на договорите - изявления за прекратяване, съответно получени от страна на абоната Б. Ф.. Договорите са писмени и такива волеизявления би следвало да са налице отпреди момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Затова съдът намира, че по делото не е установено сключените с длъжника договори за мобилни услуги да са били прекратени по надлежния начин преди изтичане на техния срок и счита, че за заявителя с оглед на това обстоятелство не е възникнало правото да начислява и съответно да претендира по реда на чл. 410 от ГПК неустойки.