Решение № 260307 от 01.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 01.10.2020 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,

II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2478 по описа на 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2478/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Етажна собственост на комплекс „В.*“ гр.София ул.******срещу решение №269773 от 08.11.2019 г постановено по гр.д.№46670/18 г на СРС , 45 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС и чл.86 ал.1 ЗЗД да се осъди В.Т.В. *** да заплати сумата от 559,37 лева, представляваща незаплатена годишна такса за управление и поддръжка на комплекса за 2015г за ателие №1 на приземен етаж в Секция 2 на комплекса от 54,62 кв.м. , сумата от 191,39 лева лихва за забава върху сумата от 559,37 лева за 2015 г , за периода от 01.03.2015г. до 13.07.2018г.; сумата от 559,37 лева, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на комплекса за 2016 г за ателие №1 на приземен етаж в Секция 2 на комплекса от 54,62 кв.м., и сумата от 134,40 лева лихва за забава върху сумата от 559,37 лева за 2016 г за периода от 01.03.2016г. до 13.07.2018 г ; ведно със законната лихва върху главниците от 16.07.2018 г до окончателното им изплащане .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като в протокола на ОС на СЕ на 24.03.2016 г всички присъстващи са гласували да се запазят плащанията от 4,5 евро на кв.м. от всеки обект за поддържане и управление на комплекса . За въпросния размер на плащането са приложени 8 броя договори с други собственици .

ОС на ЕС е потвърдило и извършените до този момент действия по управление и поддръжка до 2015 г . Ответницата не е подписала договор по чл.2 ЗУЕС , а има неформални облигационни отношения по заплащане на таксата .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищецът няма активна легитимация да води иска и да подаде въззивната жалба . Не е доказано от колко блока или секции се състои ЕС . Представените протоколи на ОС на ЕС се различават помежду си и не е ясно да е спазен кворума .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.12.2019 г и е обжалвано в срок на 02.01.2020 г първи работен ден след 01.01.2020 г , който е почивен ден .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на

СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират

. Исковата молба и въззивната жалба са подадени от адвокат , който е преупълномощен от пълномощник на етажната собственост .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че безспорно ответницата е собственик на обект в етажната собственост - ателие №1 на приземен етаж в Секция 2 на комплекса от 54,62 кв.м.

Според решение по т.20 , протокол от ОС на ЕС от 24.03.2016г са делегирани права за предприемане на действия по събиране на просрочени задължения от името на ЕС, поради и което искът е предявен от надлежна страна, представлявана от „В.Б.“ ООД . Ответницата няма договор с „В.Б.“ ООД по чл.2 ЗУЕС и спрямо нея се прилагат общите правила на ЗУЕС т.е. трябва да има решения на ОС на ЕС за годишната такса за управление и поддръжка за 2015 г и 2016 г. В представения протокол на ОС на ЕС от 24.03.2016 г липсва надлежно решение за определяне на годишната такса за управление и поддръжка в размер на 4,50 евро . С решението по т.10 само е възложено „В.Б.“ ООД да продължи поддръжката и управлението до избиране на ново фасилити дружество . Страните нямат нито договор , нито решение на ОС на ЕС за процесните 2015 г и 2016 г .

Решението на СРС е частично неправилно . Следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд , че за 2015 г липсва решение на ОС на ЕС за определяне на такси за управление и поддържка . Във въззивната жалба се признава , че ОС на ЕС от 24.03.2016 г е първото събрание на ЕС , а преди това ЕС е „функционирала“ на базата на индивидуални договори между собствениците и „В.Б.“ ООД. Безспорно ответницата не е подписала такъв договор , но това е ирелевантно обстоятелство , тъй като искът е подаден от ЕС за такси към него , а не от това дружество . С аргумент от чл.11 ал.1 т.4,5 ЗУЕС ОС на ЕС не може да приеме решение за установяване на вноски за управление и поддържане „с обратна сила“ – за предходна вече изтекла година . Решение за такива вноски може да се вземе преди да е започнала съответната година или в течение на годината ако става въпрос за обща годишна вноска . Исковете за главница и лихви за забава за 2015 г са неоснователни и правилно са отхвърлени от СРС .

По отношение на таксата за 2016 г неправилно СРС е приел , че липсва решение на ОС на ЕС за определяне на размера на вноските за управление и поддържка в ЕС. С решение №19 по протокола на ОС на ЕС от 24.03.2016 г е взето решение „В.Б.“ ООД да продължи да поддържа комплекса като „финансовите условия и параметри остават непроменени“ . В исковата молба е посочено , че тези „параметри“ са включвали плащане от 4,5 евро на кв.м. от всеки обект , както и че тези плащания са продължили с години и не са променяни т.е. били са известни на собствениците в комплекса . Ответницата не е възразила за това обстоятелство , а само че липсвало решение на ОС на ЕС за този размер на таксата . За доказване на размера на таксата от 4,5 евро на кв.м ищецът е представил договори с трети лица , в които тази такса е изрично посочена и е еднаква за всички тях .

При това положение трябва да се приеме

, че с решение №19 по протокола на ОС на ЕС от 24.03.2016 г е приета такса от 4,5 евро на кв.м за 2016 г и тази такса се дължи от ответницата .

Няма данни ответницата да е обжалвала решение

№19 по протокола на ОС на ЕС от 24.03.2016 г и същото е влязло в сила спрямо нея . Както е посочено в решение №39 от 19.02.2013 г по гр.д.№657/12 г на ВКС , I ГО решенията на етажната собственост не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен и е ограничен с преклузивен срок , освен ако не са нарушени свръхповелителни норми на закона - определение №151 от 05.03.2020 г по гр.д.№4443/19 г на ВКС , IV ГО.

В случая не се констатира решение №19 по протокола на ОС на ЕС от 24.03.2016 г да противоречи на основополагащи норми на българското право и същото обвързва ответницата . Доколкото в решението не е установена конкретна дата на дължимост на годишната вноска и няма данни за покана от страна на ищеца , то на основание чл.84 ал.2 ЗЗД не се дължат лихви за забава върху таксата за 2016 г .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени частично само в частта , в която е отхвърлен иска за сумата от 559,37 лева, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на комплекса за 2016 г . В останалата част решението на СРС трябва да се потвърди . Пред СРС разноски /по компенсация/ се дължат от ищеца , но в размер на 18,18 лева , а не на 331,12 лева . Пред СГС ищецът има право на разноски в размер на 11,47 лева съобразно уважената част от иска. Ответникът няма право на разноски , защото не е доказал същите – разписката за платено адвокатско възнаграждение е изготвена едностранно от адвоката .

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №269773 от 08.11.2019 г постановено по гр.д.№46670/18 г на СРС , 45 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на Етажна собственост на комплекс „В.*“ гр.София ул.******с правно основание чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС да се осъди В.Т.В. *** да заплати сумата от 559,37 лева, представляваща незаплатена годишна такса за управление и поддръжка на комплекса за 2016 г за ателие №1 на приземен етаж в Секция 2 на комплекса от 54,62 кв.м. ; ведно със законната лихва от 16.07.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , в която Етажна собственост на комплекс „В.*“ гр.София ул.******е осъдена да заплати на В.Т.В. *** разноски пред СРС над 18,18 лева до 331,12 лева ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА В.Т.В. *** да заплати на Етажна собственост на комплекс „В.*“ гр.София ул.******на основание чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС сумата от 559,37 лева, представляваща незаплатена годишна такса за управление и поддръжка на комплекса за 2016 г за ателие №1 на приземен етаж в Секция 2 на комплекса от 54,62 кв.м. ; ведно със законната лихва от 16.07.2018 г до окончателното заплащане на сумата .

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , в която са отхвърлени исковете по чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 559,37 лева, представляваща незаплатена годишна такса за управление и поддръжка на комплекса за 2015г за ателие №1 на приземен етаж в Секция 2 на комплекса от 54,62 кв.м. , сумата от 191,39 лева лихва за забава върху сумата от 559,37 лева такса за 2015 г , за периода от 01.03.2015г. до 13.07.2018г.; и сумата от 134,40 лева лихва за забава върху сумата от 559,37 лева такса за 2016 г за периода от 01.03.2016г. до 13.07.2018 г ; ведно със законната лихва върху главницата за 2015 г от 16.07.2018 г до окончателното й заплащане, както и в частта , в която Етажна собственост на комплекс „В.*“ гр.София ул.******е осъдена да заплати на В.Т.В. *** разноски пред СРС от 18,18 лева.

ОСЪЖДА В.Т.В. *** да заплати на Етажна собственост на комплекс „В.*“ гр.София ул.******сумата от 11,47 лева разноски пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС поради материален интерес под 5000 лева по всеки от обективно съединените искове /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.