Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 21.09.2023, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
1128/2023
Подписан
21.09.2023

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2572

Варна, 21.09.2023 г.

Административният съд -

Варна - X тричленен състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

РАЛИЦА АНДОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия

КРАСИМИР КИПРОВ кнахд № 20237050701128 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба с.д. 10522/11.07.2023 г. , подадена от пълномощника на „В.Т. “ ЕООД – адвокат Г. К., с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 814/13.06.2023 г. в частта му за разноските , като се осъди директора на РД „АА“-Варна да заплати на дружеството разноски в размер на 1200 лв., представляващи платено за две съдебни инстанции адвокатско възнаграждение.

Искането е мотивирано с позоваване на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, чл.78, ал.1 от ГПК и чл. 28 от ЗАНН.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК не е представен отговор от насрещната страна директорът на РД „АА“-Варна.

След запознаване с материалите по делото и изложените в настоящата молба доводи, съдът намира същата за процесуално допустима, но неоснователна.

Мотивите с които касационният съд е отказал присъждане на разноски на страните, включително на ответника „В.Т. “ ЕООД са тези, че изразените от тях становища не съответстват на изхода на делото. Основания за промяна в този извод на съда не са налице.

Неправилно настоящият молител се позовава на разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК - за постановената от ВРС отмяна на атакуваното НП, на дружеството-молител са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 600 лв. , т.е. няма основание същата сума да се присъжда за втори път. Сторените от „В.Т. “ ЕООД в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение са в същият размер от 600 лв. , но право за тях би възникнало за този ответник , ако съдебното решение бе постановено в негова полза. Това очевидно не е така, след като споделяйки изложената в касационната жалба теза на директора на РД „АА“-Варна за съставомерност на визираното в обжалваното НП деяние и същевременно приемайки за незаконосъобразни мотивите на въззивния съд за несъставомерност на същото деяние , касационният съд е постановил с решението си предупреждение по чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН срещу ответника „В.Т. “ ЕООД. С оглед последното, сторените от ответника в касационното производство разноски правилно са оставени за негова сметка , поради което основания за изменение на касационното решение в частта му за разноските не са налице.

Предвид изложеното, съдът

О П

Р Е Д Е Л И :

НЕ УВАЖАВА молбата на „В.Т. “ ЕООД за изменение на решение № 814/13.06.2023 г. по каса. дело № 1128/2023 г. по описа на АС-Варна в частта му за разноските по делото.

Определението не подлежи на обжалване.