Решение № 213 от 28.11.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Севлиево, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230100328 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД, с ЕИК

131397565, е предявил срещу С. С. В., с ЕГН **********, искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ГПК, с който се прави искане да се осъди ответникът да заплати сумата в размер на 2691,06 лева – главница по договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 23.12.2016 г. и договорни лихви за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г. в размер на 1274 лева.

В исковата молба се твърди, че на 23.12.2016 г. между страните е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, за усвояването на който ищецът предоставил на ответника платежна карта Transcard Gold, чрез която на ответника бил отпуснат потребителски кредит в размер на 3000 лв. След 23.12.2016 г. ответникът извършвал платежни операции, чрез изпълнението на които усвоявал суми, в рамките на предоставения кредитен лимит, като към момента на подаване на иска имал непогасени задължения, както следва:

2691,06 лв. – главница; 1274 лв. – договорни лихви за периода 31.03.2020 г. – 28.02.2023 г. Заедно с исковата молба ищецът заявява, че прилага уведомление за предсрочна изискуемост с покана за погасяване.

Претендира се в исковата молба да се осъди ответника да заплати на 1 ищеца посочените по-горе суми, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен на основание чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК, не е представил писмен отговор.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал.1 от ГПК, са: ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца е подал молба, докладвана в първото открито съдебно заседание по делото, с която прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание – получил е съобщението лично.

Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК .

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 от ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 от ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към заявлението писмени доказателства – рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 23.12.2016 г., сключен между ищцовото дружество и ответника, общи условия по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, заедно с приложените към договора ценови листи по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити – Национални платежни карти Tr a n s c a r d и Международни платежни карти Transcard MasterCard, уведомление до длъжника и справка за дълга на С. С. В., с ЕГН **********, 2 за периода от 23.12.2016 г. до 28.02.2023 г., може да се направи извод, че искът е вероятно основателен.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има ищцовата страна. Доказателства за извършване на такива са представени за държавна такса в размер на 156,60 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. С. В., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД , с ЕИК 131397565, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Силистра”, № 8, сумата от 2691,06 лева /две хиляди шестстотин деветдесет и един лева и шест стотинки/ – главница по договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 23.12.2016 г. и сумата от 1274 /хиляда двеста седемдесет и четири/ лева - договорни лихви за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г.

ОСЪЖДА С. С. В., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на

„ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД , с ЕИК 131397565, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 516,60 /петстотин и шестнадесет лева и шестдесет стотинки /, представляващи разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Габрово в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 3