Решение № 2180 от 12.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2180 гр. Варна, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110112550 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.405 , ал.1 КЗ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД , заявен като частичен с цена от 50.00 лв. от общо 242.78 лв.

Ищцата Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си-адв. С. П.-А. от АК-Варна с личен адв. № ***, със съдебен адрес: *** е сезирала ВРС с осъдителен частичен иск против ответното дружество „З. К. Л. И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П. В. Д., В. В. И., В. В. М..

Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства:

Д.Д. твърди, че между нея и ответника - застраховател е сключен застрахователен договор „Каско на МПС “, за което обстоятелство от ответника е издадена застрахователна полица № 93002310047417 за лек автомобил „***“, с peг. № ***. Полицата била със срок на валидност от 07.10.2023г. до 06.10.2024г. През м. януари 2024 г., по време на действието на застрахователния договор, възникнало застрахователно събитие, в следствие на което били причинени увреждания на детайли на притежавания от ищцата автомобил.

Застрахователното събитие настъпило няколко дни преди 11-ти януари 2024 г. при движение на л.а. на ищцата по бул. „Княз Борис Първи„ посока кв. „Траката“ във Варна, в часовия диапазон 17-17:30ч. При движение на л.а., след светофара на кв. „Бриз“, посока кръговото кръстовище на кв. „Траката“, в лявото платно автомобилът на ищцата преминал върху голям предмет на пътя, който не могла да избегне/заобиколи, т.к. в дясното платно се движели автомобили и последвал удар на предмета в автомобила. Няколко метра след това ищцата усетила, че предната дясна гума на автомобила се спукала. Ищцата успяла да се преустрои в дясното платно и да спре в пътното уширение. При огледа на л.а. ищцата установила, че освен спуканата гума, в следствие на удара, предния десен калник на л.а. бил силно вдлъбнат и ожулен, бил увреден и предния десен подкалник.

За настъпилото застрахователно събитие ищцата на 11.01.2024 г. уведомила застрахователя - ответник и представител на последния извършил оглед на автомобила.Била заведена щета под № 003-1201-24-000021.При извършен от представител на ответника оглед на автомобила на 11.01.2024 г. бил съставен опис на констатираните увреждания.

Заключението по щетата било, че следва да се подменят преден десен подкалник и калник и боядисване на преден десен калник. На 19.07.2024г. по посочена от Д. Д. в преписката банкова сметка й била изплатена сумата от 107.22 лв. за така описаните щети. След извършено проучване за стойността на ремонта, необходим за отстраняване на щетите по 1 автомобила Д. Д. установила, че нужната сума за отстраняването им е по-голяма от размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 107.22 лв. Средната пазарна стойност за отстраняване на щетата била в размер на 350 лв. Д. Д. изпратила чрез електронна поща писмо до ответника с искане в 10 дневен срок от получаване на същото, да й бъде доплатена разликата от изплатеното обезщетение от 107.22 лв. до пълния размер на стойността, необходима за отстраняване на щетите - 350 лв. В дадения срок, плащане не било постъпило, нито становище по искането на ищцата.

С факта на изплащане на обезщетение в размер на 107.22 лв. по сметката на ищцата, счита Д.Д., че безспорно било установено основанието на претенцията и дължимостта й, като единствено спорен между страните оставал размерът на дължимото обезщетение. В уточнителната молба ищцата е пояснила, че е допусната техническа грешка при изписване на размера на цялото вземане, който следва да се чете 242.78 лв. вместо 242.88 лв. Навела е допълнителни твърдения затова, че е установила, че сумата за ремонта на л.а. е 350 лв., след проведено проучване в няколко сервиза. Сумата включвала закупването на нови автомобилни части; демонтаж на предна броня; демонтаж на предно малко триъгълно стъкло; демонтаж на калник и подкалник; боядисване на калник; монтаж на калник и подкалник; монтаж на предно малко триъгълно стъкло и монтаж на предна броня.

В първото проведено по делото открито съдебно заседание ищцата, чрез упълномощения от нея процесуален представител адв.П.-А. е изразила становище във връзка с възражението на ответника, че ищцата не е уведомила ответника писмено , че възразява срещу определеното обезщетение, като сочи, че Д.Д. с имейл от 29.07.2024 г. с приложено заявление изразила своето несъгласие срещу така определения размер на обезщетение и че тези две доказателства са приложени към исковата молба.

Предвид гореизложеното, ищцата е обосновала правния си интерес от търсената искова защита като е отправила с исковата си молба следното ИСКАНЕ по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК:Да бъде постановено решение, по силата на което да бъде осъден ответника „З.

К. Л. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от П. В.

Д., В. В. И., В. В. М., ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в ***, СУМАТА от 5 0 лв., претендирала частично от 242.78 лв., представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил „***“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.10.2024, до окончателното й изплащане. Искането е уточнено допълнително в нарочна молба, приобщена на л. 19 -ти по делото.

Плащането ищцата желае да бъде извършено по банков път, по посочената в уточнителна молба банкова сметка.Обективирано е искане и за присъждане на сторените от ищцата разноски за настоящото производство.В подкрепа на твърденията и искането си ищцата е формулира доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗК „Л. И.“ АД, чрез юрисконсулт М. П.. С отговора на искова молба ответника оспорва предявения иск и по основание и по размер .Твърди се от ответника, че претенцията ,предмет на исковото производство, е удовлетворена в размер, равен на действителния размер на вредите и извънсъдебно.На датата на предявяване на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение, във изготвеното уведомление за настъпило застрахователно събитие, изрично било изявено желание застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка, във връзка с което по образуваната застрахователна щета № 0003-1201-24-000021 било определено застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на 107.22 лева.

Определеното застрахователно обезщетение в размер на 107.22 лева било изплатено по банков път.

Исковата сума счита ответника,че е недължима, поради изплащане на застрахователно обезщетение извънсъдебно в действителния размер на вредите, възлизащ на сумата от 107.22 лева , определен правилно по щета № 0003-1201-24-000021. Стойността на определеното застрахователно обезщетение била калкулирана в съответствие с установените увреждания по детайлите, описани в изготвените опис-заключения, като стойностите за труд, боя, консумативи и камера били определени съответно с действителната стойност за възстановяване на повредите по МПС към момента на тяхното възникване. Размерът на обезщетението, определен от ЗК „Л. И. „ АД по извънсъдебно предявената претенция бил равен на действителния размер на вредите, съобразен е с действителната стойност за възстановяване към момента на възникването им и формиран при съобразяване на съдържанието на представените документи и с техническото естество на установените 2 повреди. Заплащане на друго обезщетение, счита ответника, че би било недължимо и би довело до неоснователно обогатяване. Сочи се още в отговора на искова молба, че от ищеца не било заявено и възражение в смисъл, че определения размер не е съответен на действителния размер на вредите с аргументиране относно стойността на ремонтновъзстановителните дейности.По аргумент на изложеното, ЗК "Л. И." АД твърди, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело. До момента на подаване на отговора на искова молба при ответното дружество не било постъпвало уведомление, изразяващо несъгласие с определената и изплатена извънсъдебно сума по посочената застрахователна преписка, или за претендиране на допълнителни суми като неудовлетворено вземане по процесната щета.

Отделно от горното ответникът оспорва размера на иска като прекомерен. Според ответника сумата, която се претендира за извършването на ремонт на застрахования автомобил била завишена, предвид средните пазарни цени към датата на застрахователното събитие.

Във връзка със заявените възражения, ответника оспорва твърдението, че действителният размер на вредите, настъпили по лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ *** при процесното произшествие, надвишава сумата от 107.22 лева.

Освен на горните основания, ответникът моли съда да се вземе под внимание, че със сключване на застрахователния договор ищецът се съгласил с общите условия, а съгласно чл. 43 от Общите условия, неразделна част от сключения с ищеца застрахователен договор, застрахователните обезщетения при събития, настъпили в паркирано състояние на МПС, за което не е представен документ удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване, в това число и злоумишлени действия на трети лица, не могат да надвишават, както следва -до 3 щети, но не повече от 10% от съответната ЗС при леки автомобили и товарни МПС с общо тегло до 3,5 тона.

Ответникът е оспорил и акцесорния иск за лихви като сочи, че неоснователността на главния иск води и до неоснователност на иска за лихви.

В отговора на искова молба ответникът е възразил против искането за присъждане на разноски в полза на ищцовата страна по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като препраща към Решение №1841/1995г., ВКС, IV г.о.

На самостоятелно основание, ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, вкл. и в случай, че се претендира в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради липса на фактическа и правна сложност на делото, вкл. предвид становището на ответника.

С отговора на искова молба ответникът е изразил становище по доказателствените искания на ищцата и направил искания за събиране на доказателства.В писмения отговор ответникът претендира и моли за присъждане на сторените деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Видно от проведеното второ и последно открито съдебно заседание от 16.05.2025 г. съдът е докладвал и приобщил по делото молба вх.рег.№ 40327/07.05.2025 г. от ищцовата страна, чрез адв. П.-А., с която, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е обективирано искане за увеличаване размера на предявения по делото иск от 50 лв. на 1143,87 лв., която сума е формирана след приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 107,22 лв. от общо дължима сума в размер на 1251,08 лв., съобразно заключението на вещото лице по допуснатата експертиза.

Приемайки, че са налице предпоставките за изменение на иска, в о.с.з. на 16.05.2025 г. съдът на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснал изменение на предявения от ищцата частичен осъдителен иск, като същият се счита за предявен от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2024 г., за СУМАТА от 1143,87 лв. (хиляда сто четиридесет и три лева и осемдесет и седем стотинки) – окончателен иск – остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил „***”, с рег. № ***, която сума е формирана след приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 107,22 лв. от общо дължима сума в размер на 1251,08 лв., съобразно заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.10.2024 г., до окончателното й изплащане.