Решение № 716 от 29.09.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. Бургас, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20252120202134 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ф.....“ ЕООД, ЕИК ...., срещу Наказателно постановление № 824071-F693779/17.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ от 700 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.

Д. Ч...., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 26.01.2023 г., в гр. Бургас, св. З. О., в качеството си на инспектор по приходите, съставила на жалбоподателя акт за нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, за това, че като задължено лице по ЗДДС не е подало информация от отчетните регистри към справка-декларация за месец 10.2022 г.

АУАН е съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като на дружеството е изпратена покана по електронен път и чрез лицензиран пощенски оператор (л. 11 14), и представител не се явил в указания срок в ТДНАП - Бургас.

Жалбоподателят е търсен за връчване на АУАН на 12.04.2023 г. и 20.04.2023 г., но не е бил открит законен представител, поради което производството е спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Същото е възобновено на 24.01.2025 г., когато е връчен и АУАН.

На 17.04.2025 г. АНО издал обжалваното в настоящото производство НП, като възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя.

1

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се, поради което ги кредитира изцяло. Жалбоподателят също не оспорва така установените по делото факти.

От правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

В случая е изтекъл 6-месечния срок, от съставянето на АУАН по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, за издаване на наказателното постановление. Този срок е давностен, поради което и към него са приложими правилата за спиране и прекъсване. Твърди се, че производството е спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, тъй като нарушителят, след щателно издирване за връчване на АУАН, не е бил намерен. За да се приеме, че срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е спрян надлежно, трябва да се установи, че са настъпили предпоставките за спиране по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, т.е. че нарушителят не е намерен след щателно издирване. В случая обаче такова издирване не е било проведено. В практиката на ВКС се приема, че щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини.

Тази активност следва да се осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.

Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване на нарушителя.

По мнение на съдебния състав две посещения от служители на НАП, в сравнително кратък период от време, не могат да се приемат за щателно издирване по смисъла на закона, а дали не се касае за случайна невъзможност да се намери представляващият именно в този ден и час. Видно е, че покана за съставяне на АУАН (л. 13) и покана за връчване на АУАН (л. 15) са били връчени на адреса и подписани от Зюмбюла Стоянова Христова (майка) на 09.01.2023 г. и на 01.02.2023 г. (л. 14, л. 16). В случая не може да се направи извод дали дружеството е напуснало адреса, дали в конкретния момент при посещението само е липсвало лице, което да е на място, съответно има ли обект, обозначение на юридическо лице, дали има канцелария, дали не е намерен достъп до тази канцелария и пр. Няма данни има ли пощенска кутия, дали е оставено съобщение в нея, залепено ли е някакво уведомление и къде, няма данни да са събрани данни от лица в съседство. В конкретния случай не може да се приеме, че търсенето на представляващия е осъществено в рамките на един продължителен период от време, нито пък че по някакъв начин са събрани сведения от други лица. Доколкото се касае за производство, с което се ангажира административнонаказателната отговорност на едно лице, то е следвало да намери приложение практиката по прилагане на чл. 269 от НПК, относно това кога издирването е щателно. Естествено, АНО не може да ползва абсолютно всички механизми, които могат да бъдат използвани от съдебно-следствените органи, но 2 следва да положи максимални усилия за намиране на нарушителя. Поради изложеното, съдът счита, че, към датата на съставяне на НП, срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е бил изтекъл, тъй като АУАН е съставен на 26.01.2023 г., а НП е издадено след две години - на 17.04.2025 г. Това налага отмяна на обжалваното НП.

При този изход на спора разноски принципно се дължат на жалбоподателя, но доколкото не се претендират такива, то и не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 824071-F693779/17.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя „Ф.....“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 700 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3