Решение № 93 от 21.05.2019, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

№93 21.05.2019г. гр.Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на втори май две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева секретар: Мая Деянова като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева гражданско дело № 1019 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано е по повод исковата молба на М.П.Д. с ЕГН **********, с адрес:

*** против „П.” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Г.Г.. Ищецът твърди, че на 27.04.2017г., сключил трудов договор с "П." ЕООД, по силата на който бил нает да изпълнява длъжността "Пазач, невъоръжена охрана", с място на работа: с.Р., община Несебър и с основание: до завършване на определената работа. Съгласно договора, на ищеца било определено трудовото възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева и по 0,6 % за всяка зачетена година професионален опит, което се изплащало до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Ищецът имал право и на платен годишен отпуск в размер на 20 /двадесет/ дни. Сочи се, че ищецът постъпил на работа на 01.05.2017г. и започнал да изпълнява своите трудови задължения, като пазач на склад, находящ се в с.Р., община Несебър. До месец септември 2017г., същият получавал уговореното трудово възнаграждение в брой и редовно. Твърди, че за месец октомври получил само 200 /двеста лева/, а за ноември и декември, не получил възнаграждението си, въпреки че е полагал труд през целия период. Сочи, че многократно разговарял с представители на фирмата, които го уверявали, че ще получи парите си, но до настоящия момент не е получил възнаграждението си. Ищецът твърди, че на 08.12.2017г., по време на смяната му, дошъл отговорника на склада, който познавал само по малко име – М., и който му заявил, че от следващият ден вече не е на работа в това предприятие. Сочи, че не му било връчено предизвестие относно прекратяване на трудовите му отношения с ответното дружество, както и никакви други документи. Ищецът сочи, че не получил копие от Заповедта за прекратяване и уведомлението по чл.62, ал.4 от КТ до НАП, поради което не му станало известно основанието, на което е прекратен договора му с ответника. Предвид факта, че договорът бил срочен, твърди, че предизвестието за неговото прекратяване, посочено в същия, а и в Кодекса на труда, бил три месеца. Поради това и поради неизплащане на трудовото възнаграждение, ищецът подал в "Инспекцията по труда" - гр.Бургас жалба с вх.№ ******/12.04.2018г. От направената от инспекторите проверка и след запознаването му с нея установил, че от дружеството-работодател е представена Заповед за прекратяване на трудовия му договор на основание чл.325, т.1 от Кодекса на труда /КТ/, тоест по взаимно съгласие. Предвид на това, ищецът твърди, че молба за прекратяване на договора на това основание не е подавал, нито до него било достигало подобно предложение от работодателя му, което той да е приел. Сочи, че в документите, приложени по преписката в Инспекцията по труда, се намирала молба, в която той бил посочен за автор и с която молба, желаел да бъде освободен по взаимно съгласие. Твърди, че подобна молба не е подписвал и положения под нея подпис не бил положен от него. С оглед на това, в случай, че ответната страна желаела да се ползва от молбата, ищецът заявява, че оспорва истинността на документа.

Гореизложеното е мотивирало правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което:

1. Да признае уволнението на ищеца М.П.Д. с ЕГН ********** за незаконно и да го отмени на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

2. Да осъди "П."ЕООД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Г.Г. да заплати на ищеца на основание чл.128, т.2 от КТ дължимото трудово възнаграждение за месеците октомври - декември 2017г. в размер на 1050 лева /хиляда и петдесет лева/, както и мораторна лихва в размер на 100 лева /сто лева /, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба –

15.10.2018г. до влизане на решението в сила.

3. Да осъди "П."ЕООД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Г.Г. да заплати на ищеца на основание чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 190,48 лева /сто и деветдесет лева и четиридесет и осем стотинки/.

4. Да осъди "П."ЕООД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Г.Г. да заплати на ищеца на основание чл.220, ал.1 във връзка с чл.326, ал.1 от КТ обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.

Представя писмени доказателства. Прави искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи на ищеца за снабдяването му с документите, приложени по преписка с вх.№ ****** от 12.04.2018г., по което съдът се е произнесъл положително. Моли съда да допусне до разпит двама свидетели при режим на довеждане, с показанията на които ще установява начина на прекратяване на трудовото му правоотношение.

Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, включая адвокатско възнаграждение.

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, чл.128, т.2, чл.224, ал.1 и чл.220, ал.1 от КТ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с който на първо място считат исковата молба за недопустима, поради нарушаване на местната подсъдност, визирана в чл.105 от ГПК. Предвид на това и на основание чл.119, ал.4 от ГПК молят да бъде прекратено съдебното производство по делото и същото да бъде изпратено на местнокомпетентния съд в гр.София. Отделно от възражението за неподсъдност, ответната страна моли съда да приеме предявените искове за неоснователни и недоказани. Не оспорват, че между страните е бил сключен трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ.

Твърдят, че договорът бил сключен, като срочен трудов договор със срок – до завършване на определена работа, която се изразявала в изпълняване на дейностите, включени в длъжността – пазач, невъоръжена охрана на склад на дружеството, находящ се в с.Р.. Сочи, че седалището на „П.” ЕООД, офиса, както и административния ръководен персонал се намират в гр.София. Складът, находящ се в с.Р. бил необходим на ответното дружество до изпълнение на възложените му работи на обект: БКС Несебър. След приключване на възложените услуги с механизация на обект: БКС Несебър, необходимостта от ползване на склада в с.Р. от страна на „П.” ЕООД отпаднала. При завършване на работата на ответното дружество в региона, отпаднала необходимостта от продължаване действието на трудовия договор. Това била и причината трудовият договор с ищеца да бъде прекратен, без която и да е от страните да дължи предизвестие със завършване на определената работа.

Ответникът твърди, че претенциите на ищеца за признаване на „уволнението" за незаконно и отмяна на същото на основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда са неоснователни. В тази връзка сочи, че ищецът не бил уволнен, а е приключил срока на договора, с който е бил назначен, т.е. необходимостта от изпълнение на възложената му работа вече била отпаднала или по друг начин казано – завършена била определената със сключения трудов договор работа. Твърди, че в този случай, работодателят не изпраща предизвестие и съответно не дължи обезщетение при прекратяване на срочния трудов договор поради завършване на работата, за която работникът е бил нает.

Наред с горното, ответникът счита ищцовите претенции за заплащане на трудово възнаграждение за месеците октомври- декември 2018г. в размер на 1050 лв. също за неоснователни. Сочи, че трудовото възнаграждение се плаща за извършена работа, а предвид изявлението на ищеца, че на 08.12.2018г. му било съобщено, че от следващия ден трудовият договор се прекратява поради завършване на работата, за която е бил нает следвало, че считано от 09.12. - до 31.12.2017г. ищецът не твърди да е извършвал работа, поради което нямало основание да претендира заплащане на трудово възнаграждение за този периода. Твърди, че от страна на ищеца не са били представени доказателства на каква база е изчислена претендираната сума, нито доказателства, че работата е била извършвана за твърдяния период. Претенциите за плащане на обезщетение по реда на чл.224 от КТ за неизползван годишен отпуск според ответника също били недоказани. Претенциите за плащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1500 лв. ответникът счита за неоснователни, поради липса на законово основание за това. Предвид неоснователността на основните искови претенции за плащане на трудово възнаграждение и обезщетения по КТ, ответникът счита за недоказани и обективно съединените акцесорни претенции на ищеца за плащане на законна и мораторна лихва, поради което моли да бъдат отхвърлени изцяло. Сочи, че документи, представяни пред други органи в друг вид производство, не би следвало да касаят настоящото съдебно производство. Не възразяват да се приеме, като доказателство представения с исковата молба трудов договор. Оспорват искането за издаване на съдебно удостоверение, чрез което ищецът да се снабди с документи от Инспецията по труда - Бургас. В тази връзка твърди, че извършваните проверки от компетентните органи съставляват друг вид производство и не следва да се ползват в настоящото производство.

Оспорват искането на ищеца за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за доказване на начина, по който е било прекратено трудовото правоотношение, поради недопустимост на показанията с оглед разпоредбата на чл.164 от ГПК, а от друга страна, поради неотносимост на същите по делото.

В изпълнение указанията на съда, дадени с Определение № 914 от 04.12.2018г., по делото постъпи молба с вх.№ 10698 от 18.12.2018г., подадена от процесуалния представител на ищеца, с която се посочват началния и крайния период на претендираната мораторна лихва за вземането за работна заплата за месеците октомври, ноември и декември. Уточнява се също, че обезщетението за неизползван отпуск е за периода от 01.05.2017г. до прекратяване на трудовия договор.

В съдебно заседание, ищецът Д. се явява лично и с процесуалния си представител, и поддържа исковата молба. Представя нови писмени и ангажира гласни доказателства. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

За ответното дружество „П.” ЕООД в съдебно заседание представител не се явява. Също представят нови писмени доказателства. Изпращат писмена молба, в която излагат становище по съществото на делото.

По направеното от ответната страна възражение за неподсъдност на делото пред Районен съд-гр.Несебър, съдът взе предвид разпоредбата на чл.114 от ГПК, в която е уредена особена подсъдност по трудови спорове, когато искът е предявен от работник или служител. Подсъдността е изборна, като ищецът – работник или служител, може да предяви иска си срещу работодателя или по общата местна подсъдност (чл.108,ал.1 ГПК), или по мястото, където обичайно полага своя труд. Така с

Определение № 914 от 04.12.2018г., постановено по настоящото дело, съдът, като взе предвид, че в настоящият случай ищецът е направил предоставения му от закона избор и е предявил исковете си по мястото, където обичайно е полагал своя труд – с.Р., общ.Несебър, което населено място попада в териториалния обхват на Районен съд – гр.Несебър, намери за възражението за неподсъдност на производството по настоящото дело за неоснователно, поради остави същото без уважение.

Съдът счита, че исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ:

По иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, работодателят носи доказателствената тежест за установяване на възникването и надлежното упражняване на потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение със служителя на посоченото от него правно основание - чл.325, ал.1, т.4 КТ - след завършване на определената работа, по доводите за незаконност на уволнението, посочени в исковата молба.