Решение № 21896 от 30.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21896 гр. ***********, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110138418 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*********************“ АД, чрез юрк. Н.Г., срещу **************, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 446,55 лева, представляваща регресно вземане за изплатено **************************** по застраховка „*********” по щета № ***********************, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 40,94 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от 08.06.2021 г. до 30.04.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 20.12.2020 г., около 20,35 ч., в гр. ***********, при движение по бул. „*********“ с посока от бул. „**************“ към гр. ***********, на кръстовището с бул. „**********************“, водачът С. Б. Н., управлявайки лек автомобил марка „*************“, модел „********“, с рег. № **********, попаднала в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по автомобила. Към датата на настъпване на ПТП за увредения автомобил имало сключена застраховка „*********“ с ищцовото дружество по застрахователна полица № *******************, със срок на застрахователното покритие от 27.08.2020 г. до 26.08.2021 г. За причинените на застрахования по имуществената застраховка автомобил вреди в ищцовото дружество било подадено уведомление, по което била образувана щета № ***********************. След извършен оглед на автомобила с доклад по щетата било 1 определено **************************** в размер на 278,55 лева, като застрахователят признал и направените разходи за репатриране на автомобила в размер на 168 лева. Сумата в общ размер на 446,55 лева била изплатена на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от 02.03.2021 г. Твърди се, че процесното ПТП било настъпило на път, стопанисван от ************** – ответник в настоящото производство. С изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования против причинителя на вредата. С уведомително писмо ищецът предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното ****************************, но до този момент плащане не било постъпвало. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2022 г. по ч. гр. д. № ********* по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ************** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. А.К..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове. На първо място възразява, че от приложените към исковата молба доказателства не се установявало по категоричен начин, че именно наличието на дупка на пътното платно била причина за настъпилото ПТП.

Мястото на инцидента било посетено от служители на КАТ, но в нарушение на законовите изисквания последните не били изготвили снимков материал на мястото на ПТП и на причинените щети по автомобила. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил поради нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Освен това твърди, че ответникът не бил бездействал, а стриктно изпълнявал задълженията си по текущото поддържане на пътя в съответствие с нормативните изисквания. За процесния участък имало сключен договор № ******************* г. между ************** и „*************“ ДЗЗД за извършване на поддръжка и ремонт на пътя. Съгласно актовете за приключване на СМР и другите приложени към отговора документи, процесният пътен участък бил ремонтиран и приет без забележки. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност – да намали размера на претендираното обезщетение поради съпричиняване. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „*********************“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. Г.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани съобразно събраните по делото доказателства. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

2

В съдебно заседание ответникът **************, редовно призован, се представлява от юрк. К.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковете. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове по съображения, изложени в отговора на исковата молба. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че към датата на процесното застрахователно събитие имало валидна имуществена застраховка „*********“ по отношение на увредения лек автомобил марка „*************“, модел „********“, с рег. № **********, собственост на С. Б. Н.. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото застрахователна полица № *******************, сключена на 22.08.2020 г., със срок на застрахователното покритие от 00,00 ч. на 27.08.2020 г. до 24,00 ч. на 26.08.2021 г. с рискова клауза 1 – „*************“. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2004 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на първата му регистрация била 04.03.2004 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 6000 лева.

Съгласно т. 7.1 от Раздел ІІІ „***********************“ на Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на „*********************“ АД, застрахователният договор покривал частична щета или тотална (пълна) щета (загуба) на застрахованото МПС, настъпила вследствие реализиране на рисковете, посочени в избраната от застрахования клауза, при условие че той е изпълнил задълженията си като страна по договора и не е било налице общо или специално изключение, установено в общите условия. А съгласно т. 1.3 от Клауза 1 – ************* от общите условия пътнотранспортното произшествие по време на движение и/или в паркирано положение било сред покритите рискове при избрана рискова клауза 1. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в Раздел ІХ от общите условия. В т. 33 от Раздел Х

„****************************“ на общите условия МПС били разделени на пет класа в зависимост от застрахователната сума (действителна стойност) на застрахования обект и изминалите години от датата на производство, като процесният автомобил попадал в клас „Г“ – МПС със застрахователна сума от 5001,00 лева до 10000,00 лева, независимо от изминалите години от датата на производство (т. 33.4 от общите условия). Определянето на дължимото обезщетение за МПС клас „Г“ се извършвало по някой от следните начини: 1. по експертна оценка при писмено искане на застрахования – в този случай дължимото обезщетение за частични щети се изчислявало по цени от каталози на застрахователя (т.

34.4.1 от общите условия); 2. по предоставени фактури, издадени от автосервиз, избран от застрахования, след предварително представяне стойността на ремонта и съгласуване със 3 застрахователя (т. 34.4.2 от общите условия); 3. отстраняване на щетите в доверен сервиз на застрахователя по метода „************“, само след писмено съгласие на последния, чрез възлагателно писмо (т. 34.4.3 от общите условия); 4. застрахованият имал право на доверен сервиз на застрахователя по метода „************“ или да му бъде определено обезщетение по представените фактури, след предварително съгласуване със застрахователя, в случай че размерът на платената застрахователна премия била над 475 лева (т. 34.4.4 от общите условия).

От приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП, бланков № ********* се установява, че на 20.12.2020 г., около 20,35 ч., в гр. ***********, при движение по бул.

„*********“ с посока от бул. „**************“ към ул. „*********“, на кръстовището с бул.

„**********************“, лек автомобил марка „*************“, модел „********“, с рег.

№ **********, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка от липсващи павета на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по автомобила. Видимите такива били описани в протокола – предна броня и теч на масло. Протоколът бил съставен от младши автоконтрольор Р.У. при ОПП – СДВР и бил подписан от водача на увредения автомобил – свидетелката С. Б. Н. без възражения. Съгласно константната практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В хипотезата, когато протоколът за ПТП се издава от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При всички случаи доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.

Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.

Ето защо вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП. Поради това дори при липса на оспорване верността на протокола ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица (автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от значение за механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава. При 4 неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр. д.

Разпечатката съдържа 24 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b984f8e-6847-41af-8f0b-0edc6d5e2533