Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 507 от 18.06.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 17/2025
Вид
Решение № 507
Подписан
18.06.2025
В сила
01.08.2025
Състав
Нели Делчева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. гр. Хасково, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20255640100017 по описа за 2025 година

Предявен е от

Д.

К.

Н. с

ЕГН:********** от гр.Х.,********************, със съдебен адрес гр.Х.,

**********************************, адв. М.П., против „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, бул.”Цариградско шосе” №115 Е, ет.4, представляван от изпълнителните директори Л.К.Д. и Н.П.П., иск с правно основание чл.439, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Д. К. Н. срещу „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с която се иска да се приеме за установено между ищеца и ответното дружество, че същият не дължи изпълнение на сумата от общо 3250,14 лв., от която: главница в размер на 559,69 лв., ведно със законовата лихва от 20.09.2011 г., която до момента е 782,69 лв., неолихвяема сума в размер на 699,12 лв., неолихвяема сума за т. 29А от ТТР към ЗЧСИ в размер на 186 лв., неолихвяема сума за адвокатски хонорар в размер на 150 лв., неолихвяема сума за т. 9 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 360 лв., чл. 458 от ГПК в полза на държавата по образувано срещу него ИД № 20118380408085 на ЧСИ Милен Бъзински с Район на действие Софийски градски съд, въз основа на ИЛ, издаден по ч.гр.дело № 2829/2011г. на РСХасково, поради новонастъпили обстоятелства - погасяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение по давност, т.е. че не са налице положителните материалноправни предпоставки за принудително изпълнение на погасените вече притезания, както и недължимост на направените в изпълнителното производство разноски за принудително събиране на 1 погасените вземания. Направено е искане за присъждане на сторените в производството съдебни разноски. Ищецът твърди, че на 09.12.2024 г. е уведомен от работодателя си за наложен запор върху трудовото му възнаграждение по изп.дело 20118380408085 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, peг № 838, с район на действие Софийски градски съд, по което ищецът е длъжник. Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №2829/2011г. по описа на РС-Хасково, чиито предмет е задължение на ищеца, възникнало по повод сключен с „Банка Пиреос България“ ЕАД договор за предоставяне на кредит-транскарт от 11.02.2004г., което вземане впоследствие е прехвърлено на ответника. Посочва се, че по така образуваното изпълнително производство на ищеца никога не са връчвани съобщения, по същото никога не са предприемани изпълнителни действия по принудително събиране на суми, като ищецът едва на 09.12.2024г. е уведомен, че има наложен запор върху трудовото му възнаграждение, който не може да бъде реализиран, тъй като е насочен върху несеквестируем доход.

В тази връзка се изтъква от ищеца, че доколкото вземането произтича от издадена срещу него заповед за изпълнение и не е установено с влязло в сила съдебно решение, както и предвид обстоятелството, че от настъпване на изискуемостта на вземането до уведомяването му за наложен запор не са предприемани никакви действия за принудително изпълнение спрямо него, то не е налице спиране или прекъсване на погасителната давност, поради което към датата на получаване на запорното съобщение по отношение на главницата и неолихвяемата сума е настъпил погасителният ефект на чл. 110 от ЗЗД , а по отношение на лихвите – 3 годишния такъв по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Освен това, доколкото счита, че не дължи сумата по изпълнителното дело, ищецът поддържа, че не дължи и разноските по същото, които следва да се дължат от взискателя.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че е кредитор на ищеца по Договор за потребителски паричен заем № 25054, сключен на 11.02.2004г., между последния и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, вземанията по който са му прехвърлени с договор за цесия на 10.09.2013г.

Тези вземания били предмет на изпълнителен лист по ч.гр.д. №2829/2011г. по описа на Районен съд - Хасково, с който ищецът е осъден да заплати на ответника 559.69 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, договорна лихва в размер на 624.12 лв. и 100.00лв. съдебни разноски, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело. Сочи, че последното валидно изпълнително действие по него е депозирана молба за действия от 04.10.2017г. след която не е открито нищо, срещу което да бъде насочено изпълнение, следователно не са наложени запори и исканията в молбата не са реализирани. Предвид това, че последното валидно действие е извършено на 04.10.2017 г. според ответника на 05.10.2022 г. за процесното вземане е настъпила петгодишната погасителна давност на основание чл. 110 от ЗЗД. Излага, че в конкретния случай перемпцията е настъпила на 05.10.2019 г. и изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, дори и съдебният изпълнител да не е издал 2 постановление за прекратяване на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. С оглед на това, кредиторът признава, че по отношение на вземането му е настъпила погасителна давност и поддържа, че след настъпването по никакъв начин не е опитвал да събере вземането си, не е нарушил правото на длъжника и го е възпрепятствал. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и за присъждане на сторените в производството съдебни разноски. Моли да се приеме, че ответникът не е дал повод за образуване на настоящото производство.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно признанието на иска от страна на ответника.

С оглед гореизложените съображения съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. От страна на ответника е направено признание на иска с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, а ищецът съответно прави искане в тази връзка съдът да се произнесе съобразно направеното признание по реда на чл.237 от ГПК.

Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.

Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в изключващите го хипотези на чл.237, ал.3 от ГПК, съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявения иск.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер общо на 755лв., от които 130лв. за държавна такса и 625лв. за адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1, вр. ал.2 от ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Мост Финанс

Мениджмънт“ АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, бул.”Цариградско шосе” №115 Е, ет.4, представляван от изпълнителните директори Л.К.Д. и Н.П.П., че Д. К. Н. с ЕГН:********** от гр.Х.,********************, не дължи сумата общо от 3

3250,14 лв., от която главница в размер на 559,69 лв., ведно със законовата лихва от 20.09.2011 г., която до момента е 782,69 лв., неолихвяема сума в размер на 699,12 лв., неолихвяема сума за т. 29А от ТТР към ЗЧСИ в размер на 186 лв., неолихвяема сума за адвокатски хонорар в размер на 150 лв., неолихвяема сума за т. 9 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 360 лв., по образувано срещу него ИД № 20118380408085 на ЧСИ Милен Бъзински с район на действие Софийски градски съд, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 2829/2011г. на РС-Хасково, поради погасяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение по давност.

ОСЪЖДА „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, бул.”Цариградско шосе” №115 Е, ет.4, представляван от изпълнителните директори Л.К.Д. и Н.П.П., да заплати на Д. К. Н. с ЕГН:********** от гр.Х.,********************, направените по делото разноски в размер общо на 755лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: М.П.

4