Решение № 92 от 21.04.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Видин, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л. В. Л.

Членове:

ВЛ. Д. СТ.

Н. Д. Н. при участието на секретаря АРТ. АНГ. Т като разгледа докладваното от ВЛ. Д. СТ. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231300600101 по описа за 2023 година Делото е образувано по въззивна жалба на адвокат Р. К. А. от АКВидин, служебен защитник на подсъдимия С. М. М. с ЕГН********** против Присъда №5/2023 година на Районен съд – Видин, постановена по НОХд.№883/2022 година по описа на същия съд.

В жалбата се развиват съображения, че така постановената присъда е незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.

Иска се да бъде намален до 3 месеца размера на наложеното наказание, като се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Иска се първоначалният режим на изтърпяване да бъде променен от „строг“ на „общ“. Сочи се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС.

Подсъдимият редовно призован не се явява в с.з. и не взема становище.

В съдебно заседание се явява служебният защитник адвокат Р. К., 1 който моли жалбата да бъде уважена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание заяви, че Присъдата следва да бъде потвърдена.

Обвинението е по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал и след като извърши служебна проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК намира, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена с оглед на следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу обжалваем акт.

С атакуваната присъда

Районен съд Видин е признал подсъдимия за виновен по чл.195 ал.1 т.7 във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК и го е осъдил по повдигнатото обвинение, като е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, като е постановил изтърпяване на това наказание при първоначален „строг“ режим.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като е обсъдил тези доказателства поотделно и в съвкупност. Фактическата обстановка, която е приета за установена се доказва по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата, които са свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилно решаване на делото. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават процесуалните права на страните.

С оглед установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е приел, че от събраните доказателства може да се направи несъмнен и безспорен извод, че именно подсъдимият е извършил престъплението, предмет на настоящото обвинение.

2

Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

Производството по делото в съдебно заседание пред основния съд се движи като „съкратено съдебно следствие“ по чл. 371 т. 2 от НПК.

С оглед на събраните на досъдебното производство и във фазата на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е безспорно установено, че свидетелят М. Д. Т. е собственик на лек автомобил марка „*************" модел „************" с рег.№ **********.

На 23.05.2022г. М. Т. отишъл с автомобила си пред входа на детска градина „**************" в гр. Видин, ул. "**********" за да вземе съпругата си от работа.

Паркирал автомобила си на улицата и влязъл в двора на детската градина. Автомобила оставил отключен и с отворен прозорец на предна лява врата /на водача/. На предната дясна седалка оставил чантата сиплатнена кафява, в която имало: един брой черен кожен калъф от изкуствен материал за съхраняване на документи за самоличност с лична карта, СУМПС, дебитна карта на ********* банк, 4 бр. СРМПС, част II, печат на фирма „********" ЕООД, 1 брой мъжко кожено портмоне от естествена кожа, 1 брой ключодържател с надпис «***********» с 2 бр. ключове, 1 брой пластмасов ключодържател с 3 бр. ключове, 1 брой платнен ключодържател с 2 бр. ключове, 1 брой кръгъл печат на фирма в квадратна картонена кутия, парична сума в размер на 500 /петстотин/ лева и две доларови банкноти - от 1 щатски долар и 2 щатски долара. Докато бил в двора на детската градина покрай паркирания автомобил минал подсъдимият С. М. М.. Бил облечен с тъмен панталон, светло синя дънкова риза и имал шапка с козирка на главата си.

Той видял, че прозорецът на шофьорската врата е отворен, а на съседната седалка има оставена чанта и решил да отнеме чуждата движима вещ, с която после да се разпореди. В изпълнение на така взетото решение той се пресегнал през отворения прозорец, взел чантата на пострадалия Т., в която се намирали гореописаните вещи и си тръгнал.

3

След като се отдалечил от местопроизшествието в близост до оградата на сградата на бившата математическа гимназия в гр.Видин прегледал съдържанието на противозаконно отнетата чанта, взел паричната сума, а чантата захвърлил във фоайето на 1-я етаж на сграда на ул. „*************" № **.

Пострадалият Т., връщайки се при автомобила си, установил, че липсва чантичката му, съдържаща гореописаните вещи.

Същият ден подал сигнал за кражбата на тел.112.

В хода на проверката по случая полицейските служители установили подсъдимия М., като същият признал пред полицаите за извършената кражба на мъжка чанта с намиращите се в нея документи, пари, ключове и печат. С протокол за доброволно предаване на 27.05.2022г. М. предал на полицейски служител от РУ-Видин 2 бр. банкноти от по 20 лв. или общо 40 лв. и 2 бр. банкноти - банкнота от 1 щатски долар и банкнота от 2 щатски долара, които противозаконно присвоил от владението на свид. Т..

Обяснил, че другите пари бил изхарчил. Предал и ризата, с която бил облечен в деня на извършената от него кражба. На 24.05.2022г. свид.

П. Хр. П. - управител на фирма „*********" ООД намерил на площадката на първия етаж на сградата, в която се намира офиса на фирмата му - улица „************г"№*** захвърлената от М. чанта, собственост на свид. Т..

Свид. П. взел чантата, отворил я и видял, че в нея има документи, ключове, както и печат на фирма „********" ЕООД. Проверил в интернет за фирма с това име и позвънил на телефонен номер на фирмата, който намерил в интернет. Телефонният номер бил на пострадалия Т..

Двамата се срещнали и П. дал на Т. намерената от него чанта с документи, ключове и печат, пари нямало. С Протоколи за доброволно предаване били предадени записи от видеокамерите на детската градина и записи от видеокамери на „*********" ООД, чийто офис се намира ул.

„*************" № 1.

Предоставени били и видеозаписи от охранителните камери на Административен съд- Видин.

4

Видно от назначената и изготвена оценителна експертиза, стойността на противозаконно отнетите вещи е както следва: един брой мъжка чантичка от плат, употребявана на стойност 5 /пет/ лева - 1 брой мъжко кожено портмоне от естествена кожа, употребявано на стойност 10 /десет/ лева - 1 брой черен кожен калъф от изкуствен материал за съхраняване на документи за самоличност, употребяван на стойност 2 /два/ лева - 1 брой ключодържател с надпис «***********» с 2 бр. ключове на стойност 7 /седем/ лева- 1 брой пластмасов ключодържател с 3 бр. ключове на стойност 10 лева - 1 брой платнен ключодържател с 2 бр. ключове на стойност 7 /седем/ лева - 1 брой кръгъл печат на фирма в квадратна картонена кутия на стойност 25 /двадесет и пет/ лева, или всичко на обща стойност 66 лв. Т.е. общата стойност на вещите - обекти на кражбата е в размер на 566 /петстотин шестдесет и шест/ лева.

По досъдебното производство е изготвена и видео-техническа експертиза на предоставените видеозаписи. С постановление за връщане на веществени доказателства на пострадалия Т. са върнати предадените от М. 2 бр. банкноти с номинал от 20 лв. всяка, 1 бр. банкнота с номинал от 1 щатски долар, 1 бр. банкнота с номинал от 2 щатски долара.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава и от самопризнанието на подсъдимия С. М. М..

От събраните доказателства в с.з. ВРС правилно е направил извод, че деянието е извършено от подсъдимия С. М. М..

С оглед установената фактическа обстановка, която въззивния съд споделя, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.

Фактическата обстановка, която е установена от Районния съд се възприема изцяло от въззивния съд. Обсъдени са показанията на всички свидетели, които имат информация за извършеното престъпление и могат да установят факти по внесеното обвинение. Писмените доказателства подкрепят и допълват установената със свидетелски показания фактическа обстановка. Те са обстойно анализирани в мотивите към Присъдата.

Районният съд е извършил анализ на събраните писмени и гласни 5 доказателства, който категорично сочи, че подсъдимият е извършител на престъплението. В тази насока са събрани достатъчно писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност с гласните такива правилно да изяснят фактическата обстановка.

Фактическата обстановка е установена коректно и точно и изцяло обезпечава разкриването на обективната истина по делото.

С оглед на това въззивната инстанция намира, че основавайки се на правилно изяснена фактическа обстановка Районният съд е постановил Присъда, която е обоснована от фактическа страна.

Наложеното наказание законосъобразно. Определено индивидуализирано съобразно опасност на подсъдимия. е правилно определено и е е в рамките на закона и е конкретния казус и обществената

В мотивите си ВРС е изяснил, че постановява присъдата при балансиращи вината обстоятелства.

Подробно е изяснено, че съдът приема и отегчаващи вината обстоятелства и смекчаващи такива.

Като отегчаващо вината обстоятелство съдът правилно е приел арогантния начин на извършване на изпълнителното деяние, а именно отнемане на процесните вещи, оставени от пострадалото лице в автомобила му, в изпълнение на предварително взето решение за това, при моментното отсъствие на пострадалото лице.

Съдът е преценил като смекчаващо отговорността обстоятелство относително ниската стойност на отнетите вещи в размер на 566 лв., което е около една минимална работна заплата за страната, към датата на деянието. Правилно Съдът е приел, че не са налице многобройни или поне едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство, налагащо приложението на чл.55 от НК, която разпоредба да се явява поблагоприятна за дееца, поради факта, че деянието е извършено в условията на повторност по чл. 28 от НК и в срока по чл. 30, ал. 1 от НК.

Правилно не е приложена разпоредбата на чл. 66 от НК, тъй като деянието е извършено при условията на повторност по чл. 28 ал.1 от НК.

По отношение на първоначалния режим на изтърпяване на 6 наказанието – наказанието „лишаване от свобода“ по Споразумението по НОХД№52/2020 година на ВРС е за срок от 6 месеца. Наказанието по настоящото дело е „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца. Сборът на двете наказания е 1 година и 4 месеца.

Разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС е императивна и разпорежда, че Съдът определя първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава 2 години.

Буква „а“ и буква „б“ на т.2 не са относими към настоящия казус.

Точка 3 на чл. 57 ал.1 НК сочи, че за всички останали случаи следва да се определи първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Подсъдимият М., видно от горното следва да бъде осъден да изтърпи наказанието си при първоначален „общ“ режим, тъй като сборът от двете наказания не надвишава 2 години. Този сбор е 1 година и 4 месеца.