Определение № 610 от 12.12.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 610 гр. В, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВИМ

ВРГ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20251300500336 по описа за 2025 година

Делото е образувано по чaстна жалба на адвокат Д. М., като пълномощник на С. Р. Г., с която моли съдът да отмени Определение №1731 от 08.10.2024г. по гр.д. №1152/2023г. на Районен съд - В.

С обжалваното определение е отказано да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските. Жалбоподателят намира така постановеното определение за неправилно.

С решението по делото е уважен предявеният от него иск и са присъдени разноски за първоинстанционното производство. Жалбоподателят счита, че следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 480лв.-адв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Ответникът по жалба е подал отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Счита, че няма основание за отмяна на обжалваното определение, а дори поисканите разноски на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. са могли да бъдат редуцирани и отхвърлени, тъй като С. Р. Г. не е материално затруднено лице и поведението й представлява злоупотреба с право. Посочва още, че договора за правна помощ не е индивидуализиран. Прилага съдебна практика.

От данните по делото съдът констатира следното:

Пред Районен съд -В е образувано гр.д. №1152/23г. като ищецът С. Р. Г. е предявила иск срещу „***“ООД по чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клауза от сключен между страните договор за потребителски кредит-чл.6,ал.2 от същия, с цена на иска- 10лв.- частичен от 500лв.

С Решението си Районен съд- В е уважил иска за прогласяване на нищожност на клаузата по чл.6, ал.2 от договор за кредит от 12.08.2022г.

Присъдил е в полза на ищеца разноски в размер на 250 лв.- разноски по делото за производството пред първата инстанция.

1

С молба по чл.248 ГПК адв. Д. М. е поискал съдът да измени решението си в частта за разноските като му присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева за предоставена безплатна правна помощ.

Районен съд - В с обжалваното определение е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение като е приел, че не се дължат разноски, тъй като са обсъдени дължимостта на същите в еднотипни прозиводства.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Районен съд е сезиран с иск за прогласяване на нищожност на клауза от сключен между страните договор за потребителски кредит-чл.6,ал.2 от същия , с цена на иска- 10лв.-частичен от 500лв.

Окръжен съд - В след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото факти, намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредбата за адвокатските възнаграждения, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата за адвокатските възнагражденияминималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 400 лева.

От друга страна, след постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 о т 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Изложени са мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от 2 минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото тълкуване от СЕС, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.01.2004 г. при определяне на отговорността за разноски в изпълнителното производство. Следователно с оглед на незадължителния за съда минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. и при съобразяване на правната и фактическа сложност на процесното гражданско дело, както и извършените от защитата на взискателя процесуални действия, настоящият състав намира, че възнаграждението по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА следва да бъде определено наполовина.

За да формира този извод съдът съобразява фактическата и правна сложност на настоящото дело, както и извършените действия от адвоката, упълномощен да представлява взискателя.

В случая е предявен иск за прогласяване за нищожност на клауза от договор за потребителски кредит и частичен иск за сумата от 10 лева от 500 лева.

Както правилно е отбелязъл районния съд, налице са доказателства, които опровергават осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, както и доказателства 33 броя идентични претенции, които от своя страна могат да се приемат за злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК.

Въпреки изложените аргументи, настоящият съдебен състав счита, че все пак адвокатско възнаграждение се дължи и същото следва да бъде определено в размер на 240 лева.

С оглед на горните съображения съдът намира, че следва да бъде изменено определението с правно основание чл. 248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Окръжен съд - В

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1731 от 08.10.2024г. по гр.д. №1152/2023г. на Районен съд - В, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 77/16.02.2025 г. в частта, с която не са присъдени разноски на адв. Д. М. за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от 3

ГПК.

ОСЪЖДА "***" ООД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. *** № 29, ет. 7 да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *** с адрес: гр. ***, бул. *** офис 5.3 сумата: в размер на 240 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение , определено по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 610 гр. В, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВИМ

ВРГ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20251300500336 по описа за 2025 година

Делото е образувано по чaстна жалба на адвокат Д. М., като пълномощник на С. Р. Г., с която моли съдът да отмени Определение №1731 от 08.10.2024г. по гр.д. №1152/2023г. на Районен съд - В.

С обжалваното определение е отказано да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските. Жалбоподателят намира така постановеното определение за неправилно.

С решението по делото е уважен предявеният от него иск и са присъдени разноски за първоинстанционното производство. Жалбоподателят счита, че следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 480лв.-адв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Ответникът по жалба е подал отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Счита, че няма основание за отмяна на обжалваното определение, а дори поисканите разноски на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. са могли да бъдат редуцирани и отхвърлени, тъй като С. Р. Г. не е материално затруднено лице и поведението й представлява злоупотреба с право. Посочва още, че договора за правна помощ не е индивидуализиран. Прилага съдебна практика.

От данните по делото съдът констатира следното:

Пред Районен съд -В е образувано гр.д. №1152/23г. като ищецът С. Р. Г. е предявила иск срещу „***“ООД по чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клауза от сключен между страните договор за потребителски кредит-чл.6,ал.2 от същия, с цена на иска- 10лв.- частичен от 500лв.

С Решението си Районен съд- В е уважил иска за прогласяване на нищожност на клаузата по чл.6, ал.2 от договор за кредит от 12.08.2022г.

Присъдил е в полза на ищеца разноски в размер на 250 лв.- разноски по делото за производството пред първата инстанция.

1