Решение № 329 от 16.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. С., 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100500603 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. Д. К. и С. Д. К. срещу решение от 18.07.2023 г., постановено по гр. д. №41024/2022 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав в частта, в която предявените срещу тях искове са уважени за вземането за главница за топлинна енергия за разликата над 1550 лв. до 1624.68 лв. за всеки от въззивниците, както и за вземането за мораторна лихва върху главницата за разликата над 250 лв. до 270 в за всеки от въззивниците. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, нарушения на материалния закон. Моли се за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на предявените искове в същата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация С.“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.

415 ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл .86 от ЗЗД от „Топлофикация С.“ ЕАД против К. Д. К. и С.

Д . К., с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца, както следва : спрямо ответника К. – 1802,01 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 277,26 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 19.11.2021 г.,12,72 лева сума за дялово разпределение за периода м.11.2018 г. до м.04.2020 г.,2,56 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 19.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; спрямо ответницата К. - 1802,01 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,277,26 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 19.11.2021 г.,12,72 лева сума за дялово разпределение за периода м.11.2018 г. до м.04.2020 г., 2,56 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 19.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че за процесния период между страните съществува договорно правоотношение и ответниците като клиенти на топлинна енергия се явяват задължени да заплащат стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се, че ответниците са допуснали неизпълнение на задължението си към процесния период, а предвид допуснатото неизпълнение ищецът претендира и мораторна лихва за периода на забава. С исковата молба са заявени и искови претенции за заплащане сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. Исковата претенция се основава на твърдения, че вземането е претендирано по реда на заповедното производство, но предвид 2 подадено възражение е налице интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответниците със становище за недопустимост на исковете в частта за претендираните суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение, тъй като това вземане принадлежи на лицето, което извършва дялово разпределение, а ищецът не може да предявява пред съд чужди права. В частта, в която са предявени искове за заплащане главница за топлинна енергия ответниците не оспорват, че претендираната цена съответства на доставено количество топлинна енергия в имота, но заявяват, че за част от паричната сума е настъпила погасителна давност. Ответниците молят съда да отхвърли исковете.

Конституирано по делото е трето лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД, което не изразява становище по исковете.

С решение от 18.07.2023 г., постановено по гр. д. №41024/2022 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав, исковете са частично уважени.

Срещу така постановеното решение в уважителната му част е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

Независимо от това и във връзка с изрично наведените във въззивната жалба доводи, които междувпрочем са обсъдени и от първоинстанционния съд, следва да се добави следното:

Единствен наведен във въззината жалба довод касае изтеклата давност.

В законоустановения срок ответникът е направил възражение за изтекла 3 погасителна давност. Задължението на ответниците за заплащане на консумираната топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните. Приложение в настоящия казус следва да намерят Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл.

33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази хипотеза 3-годишният давностен срок започва да тече от датата на възникване на задължението. Искът следва да се счита предявен на 06.12.2021 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 06.12.2018 г. по принцип биха били погасени по давност, съобразно горното, т. е. вземанията за главница по всички фактури до септември 2018 г. включително. Правилно обаче първоинстанционният съд е съобразил чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, според който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.

Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".

Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. При прилагане на тези правила и с оглед удължаване давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че вземането за м.08.2018 г. и за всички следващи месеци нататък не е погасено по давност.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските.

4

С оглед изхода на спора право на разноски в размер на 25 лв. има въззиваемата страна.

Всички изложени дотук разсъждения касаят претенциите в лева, представляващ официална парична единица към датата на приключване на устните състезания пред съда. Същевременно към момента на постановяване на решението по делото, считано от 1.1.2026 г., официалната парична единица в Република България е евро. С чл. 11, ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. Това означава, че посочването на претенциите на страните в лева следва да остане в решението в лева, като в скоби се посочи и стойността в евро, което към произнасянето на съда, е официалната парична единица в Република България, при стриктно прилагане разпоредбите на чл.

12, ал. 1 ЗВЕ, който гласи: „В съответствие с чл. 4 от Регламент (EО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая.“, и чл. 12, ал. ал. 2 ЗВЕ, според който: „Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.“.

С оглед така изложеното при официален и фиксиран курс от 1.95583 лева за едно евро това означава, че в диспозитива като дължима сума за юрисконсутско възнаграждение следва да се отрази следната сума: 12.78 евро /25 лв./.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.07.2023 г., постановено по гр. д.

№41024/2022 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН ********** и С. Д. К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., ж. к. ******** да заплатят на основание чл.78, ал. 3 от ГПК на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А., сумата от 12.78 евро /25 лв./ разноски за въззивното производство.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем 5

Сървисис“ ЕООД на страната на въззивника „Топлофикация С.“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6